Светът отбелязва денят на Земята

Хората ги разгадават, заобикалят, човъркат в тях, съзерцават ги, приемат ги, отхвърлят ги, вярват и не вярват в тях. Понякога успяват да объркат нещата дотам, че да предизвикат реакция, от която страдат много хора. Това е трудният начин, по който човекът разбира, че и от него зависи нещо.

Още по-трудно е обърканите процеси да се поправят. Повечето хора още не са се нарадвали на способността си да ги развалят. Перфектният ден за Земята сигурно ще настъпи, когато хората престанат да й пречат. Никой не иска от тях да изчезват. А само да пораснат. 22 април е чудесен повод за това.

Денят на Земята вече си има международна мрежа. Тя обхваща 174 държави и всяка година повлича със себе си куп събития и прояви, напомнящи за отговорностите на човека към околната среда, от която самият той зависи, разказва БНТ. Факт е, че природата може и без нас, но ние не можем без нея. И е редно да организираме живота си така, че да остане природа и за следващите поколения.

Звучи философски и дори малко религиозно. Макар че Денят на Земята официално е нерелигиозен празник. Сигурно защото е твърде универсален. И защото обединява хора от всякакви култури, изповедания и раси. Малки, големи, богати, бедни, учени, неграмотни, работещи и безработни. Хора, които никога в историята си не са разполагали с повече средства и умения, за да решат собствените си проблеми.

Хора, които могат да пречистват водата, да завъртят в безкраен кръговрат материалите, които са изкопали от Земята, без да е нужно да копаят повече; хора, които умеят да добиват енергия от слънцето, вятъра, въздуха и водата - енергия, която могат да съхраняват умно и да използват толкова, от колкото имат нужда.

Не говорим за роман от бъдещето, а за нашето "сега". Случи ли се то навсякъде, 22 април няма да е само ден от календара. А ще изглежда като почти Перфектния ден. За Земята. И за хората, които ще се впишат в пейзажа така, както трябва.