Убиец или герой е иконописецът, застрелял крадец?

Така иконописецът Йордан Опиц описва станалото на 5 февруари 2007 г. - деня, в който животът му се обръща на 180 градуса. Опиц прострелва смъртоносно влезлия в дома му крадец - 25-годишният наркоман Мариан Янчев, който е задържан 92 пъти от полицията. След две съдебни инстанции и последната - Върховния касационен съд (ВКС) - го осъди на 5 г. затвор за умишлено убийство.

Веднага след новината фейсбук прегря и преля от гневни коментари. До вчера следобед 2800 души защитиха Опиц и дори поискаха вицепрезидентът Маргарита Попова да го помилва. "Трябва да е национален герой, а не да гние в затвора", гласят постингите в мрежата.

Отправям апел към хората, които защитават иконописеца Йордан Опиц - изпратете писмо искане до президента за помилването му, а не пишете във фейсбук. Президентът има право да го направи, но това все пак е държавна институция, заяви Ангел Джамбазки в студиото на БТВ. Той и Ивет Анадолска бяха поканени да говорят по темата неприкосновеност на жилището и влизането с взлом в него.

"Всички случаи на похитители в домове са различни, коментира Анадолска. Нападението и отбраната трябва да са съотносими. Опитът на законодателя да внесе известно разширяване на хипотезите за неизбежна отбрана през 1997 г. беше попарен от Конституционния съд. Това стана само за случаите при проникване в жилище или взлом с насилие. Това е законът. В дома си похитеният може да стреля по похитителя със законно притежавано оръжие. Аз определено бих стреляла, ако някой влезне в дома ми", каза тя.

Нападението трябва да е започнало, т.е. да има реална опасност от увреждане, за да можем да се защитим, обясни юристът. Само тогава жертвата може да навреди на нападателя, без да превишава пределите на неизбежна самоотбрана, т.е. „нападението и отбраната да са съизмерими". Така според Анадолска при самоотбрана в дома си жертвата не превишава лимитите на неизбежната самоотбрана.

Ангел Джамбазки изрази по-крайно мнение. „Огромна престъпност вилнее в малките населени места - това е най-големият бич за обикновените хора. Домът трябва да е неприкосновен. Който влезне, това си е лично негов проблем. Ако влезне с флекс, човек трябва да търси флекс ли? Предлагам възможност хората да могат да се защитават с личното си оръжие, дори да е ловно. Престъпниците оръжие си имат, хората нямат.

Дава се оръжие на хора, които не заслужават, а на обикновените хора - не. Джамбазки предлага гражданите да получат право да притежават лично оръжие, а възрастните хора по селата да могат да се защитават с ловното си оръжие.

Опиц живее в очакване на Темида да реши съдбата му вече 5,5 г. Първоначално е осъден от Софийски градски съд (СГС) на 10 г., присъдата е потвърдена и от апелативен съд. ВКС връща делото на първа инстанция. Причината - не е търсена друга версия за смъртта на крадеца.

"При второто минаване на делото всички магистрати използват като основа решението на първия състав в СГС. Същите мотиви, едно към едно преписани, само е сменена датата и съставът", възмутен е Опиц.

"Всичко по това дело е манипулирано. Десетки експерти ми казаха, че газов пистолет не може да има такава взривна сила, която да накара сачмата да мине през фланела, кожа, вътрешни органи и да заседне в левия хълбок", твърди зографът. И вярва, че всички доказателства по делото са измислени, за да получат близките на убития "кръвнина" от 300 000 лв.

Полиция и съд нямат съвест

- Г-н Опиц, 2800 души вече ви подкрепят във фейсбук и пращат писма до Президенството за помилването ви? Вие обаче не искате това?

- Ами, да. Сами виждате какво се случва в тази държава. Не плюя никой, нито полиция, нито съд. Но това са хора без съвест, според мен.

- От упор ли стреляхте в този човек?

- Не, от метър и половина.

- Защо казвате, че това е краят на живота ви?

- Ами, нямам нерви, просто не издържам. 5,5 г. бях на ръба на бръснача. 6 месеца в домашен арест. Осъдиха ме за умишлено убийство, макар никога да не съм го познавал този човек, нямам мотив да го убивам умишлено. Трябва да платя и 300 000 лв. кръвнина, такси.

- Защо ви осъдиха тогава?

- Човек трябва да е тотален психар и извратеняк, за да отнеме живота на човек. Аз може би не съм го и уцелил. Не виждам с дясното око, извадих пистолета и гръмнах напосоки. Аз, престъпникът Опиц, викам полиция, след това взимам пистолета и го предавам. Щото едни цигани щяха да ни убият 2 месеца преди това, щяха да крадат електромери и си имам за спомен една арматурна ножица. Аз казах на полицаите, че съм стрелял... К‘во да ви кажа, нямам думи!