Вижте речите на Станишев, Борисов и Йотова на форума „Европа отново на път”

Вижте цялата реч:

Убедем съм, че тази дискусия е добър сигнал за българското бощество и за нашите европейски патньори. Всички осъзнаваме, че живеем във време на тектонични промени, на огромна несигурност – както лична, за всяка страна в Европа, така и за ЕС като цяло.

Ежедневно се сблъскваме с проблеми като тероризъм, митрантски вълни, растящи неравенства и хората изпитват несигурност, нестабилност. След референдума за Брекзит преди около година, за първи път се заговори открито дали ЕС ще оцелее. Убеден съм, че ЕС ще оцелее. Виждам много ясни знаци и своеобразно събуждане във всички страни, а това е силна преграда срещу разкъсването на Европа от национализми и национални егоизми.

Видяхме резултатите от изборите в Холандия и Франция. Те са важни знаци.

Но ЕС ще се промени, а ние като общество трябва ясно да го осъзнаем. От нас зависи дали ще се промени със или без наше участие. Дали ние ще бъдем активен фактор или ще бъдем само консуматори на решения, които ще вземат други.

Според последните социологически проучвания в цяла Европа сред близо 30 000 европейци (в това число и български граждани), те искат повече Европа в няколко направления:

Първо, сигурност – ЕС, който защитава гражданите си. Сигурност не само в класическия смисъл на думата, но и в социалния – лична сигурност, за семействата им, за работата им, социална защита.

Второ, координиране на икономическите политики и действия в европейски мащаб.

И трето, по-силно действие на ЕС навън. Защото ако не изнасяме мир, стабилност и сътрудничество, ще внасяме бежански вълни и несигурност в Европа.

Петте сценария, представени от ЕК, които започваме да обсъждаме днес са само началото на европейския дебат. Те са своеобразна топка, хвърлена към страните-членки. Комисията казва: думата имате вие – държавите-членки, които седите в най-важния орган – Съвета на ЕС. Каква Европа всъщност искате?

И този дебат набира сила, вече се заявяват позиции. Няколко големи държави заявиха предпочитания за Европа на скорости. Говори се открито за задълбочаване на интеграцията в еврозоната. Предлага се фундаментално преосмисляне на кохезионната политика, което крие риск за България.

Въпросът, който трябва да дискутираме днес и занапред е: къде сме ние? Като че ли не е много ясно, защото в последните години у нас дискусията за Европа се свежда само до еврофондове. Доколко бързо, добре и ефективно ги усвояваме и къде са ни проблемите. Но това е само малка част от същността на ЕС за България и за всеки българин.

Ние вече казахме, че не искаме Европа на няколко скорости и имаме всички основания да се притесняваме, че подобен подход може да раздели ЕС, а ние да останем в постоянна периферия. Но това не е достатъчно. Трябва да ясно да заявим какво искаме и какъв е нашият принос.

Предлагам да си поставим хоризонт до ноември – декември, когато ще започне официално институционалният диалог и в Съвета, след изборите в Германия и в други страни, да имаме ясна позиция – градивна за Европа и националноотговорна, консолидирана.

Има няколко основни принципа, които да следваме:

1. Да бъдем в ядрото, а не в периферията. Ние трябва да се стремим към пълноправно участие в интеграционното ядро на ЕС. Какво означава това? За мен едно от нещата, които трябва да постигаме с ясна стратегия и максимално външнополитическа активност е членството в Шенген. Защото това е пример за двоен страндарт към България и не бива да се примиряваме с тази действителност. Трябва да го кажем на висок глас, всички заедно. Втори пример – еврозоната – не че ще стане за един ден – но да имаме позиция искаме ли и какъв е хоризонтът. Нека настояваме за ясно установени, а не плаващи критерии за членството в еврозоната, за да знаем каква домашна работа имаме да свършим. Защото формалните критерии са най-малкият проблем. Ние лесно ги покриваме, но истинската пречка е липсата на достатъчна икономическа конвергенция на България с икономическото ниво на страните от еврозоната. Това означава национален план за нарастване на доходите, за повишаване на жизнения стандарт и за икономическа конкурентноспособност.
2. Откритост на форматите за по-дълбока интеграция в ЕС. Ако не постигнем това, може наистина да се раздели дълбоко, тежко, необратимо Европейският съюз. Не бива да го допускаме. Не бива да има изкуствени пречки пред желаещите да участват в по-дълбоки формати на интеграция, които съществуват и днес. Ние трябва да отдадем ясен приоритет на тежестта на общностните иниституционални формати. Където България без да член, присъства и взема решения съвместно с другите.
3. Отстояване на принципа за солидарност – много говорим за кохезионна политика и наистина има натиск тя да се промени, като реално увеличи различията между страните, вместо да ги сближи. Това притоворечи на фундаментални принципи на Европа. Но когато искаме това, трябва да сме наясно, че солидарността е двупосочна улица, и България не може да се държи, както се държат Унгария или Полша, които казват: искаме десетки милиарди евро кохезионни фондове за нашето развтитие, но отказваме солидарност по темата бежанци и мигранти. Няма как да ни разберат страните, които са донори в ЕС.
4. България трябва да има свой принос, не можем да бъдем само консуматори в ЕС. За мен това са няколко неща – външните граници и сигурността на Европа – имаме какво да дадем; Западните Балкани – знам, че през октомври – ноември предстои среща на високо равнище тук в София, Черноморският регион – имахме свои инициативи и според мен трябва в председателството да ги активизираме. Темата околна среда е най-може би политически най-неутралната тема, а засяга всяка държава около едно почти затворено море. Този принос може да се развие и по време на австрийското председателство като съотнасяне към Дунавската стратегия, и в румънското, които имат сериозен интерес.

Накрая резултат от дискусията, която започва в Европа за различните сценарии, сигурно ще бъде някакъв различен – шести. Ние като страна следва да имаме нашата визия. За мен основният дефицит на Европа е, че е станала прекалено много общ пазар, прекалено бюрократично задкулисна и неразбираема за гражданите. Тя се разглежда като наказателен инструмент срещу много страни и влияе на жизнения стандарт на хората. Това трябва да се промени. Нека помним, че ЕС е преди всичко политически съюз, а не пазар, съюз на нации, народи, които споделят общи ценности – демокрацията, равноправието, свободата, сътрудничеството – това са нашите ценности.

Като лидер на европейските социалисти искам да кажа, че ние ще настояваме уникалният за цял свят европейски социален модел да бъде възстановен, за да даде перспектива на всеки европейски гражданин в икономически и социален план за по-добро бъдеще. Тогава ще се справим със задачата да се възстанови доверието към ЕС и наистина да имаме  солидарна европейска перспектива с достойно място на България в нея.

Ето какво каза премиерът Боросов.

Действително хубаво е като нация да имаме председател на една от най-големите партии в Европа – Партията на европейските социалисти. И затова благодаря на колегата Станишев, че в тази си роля успя да ни събере на едно място и да постави действително важни въпроси!

Защото председател на ЕС е България – не е нито Борисов, нито ГЕРБ, нито който и да било. Представянето на България не е само да се представим пред чужденците, а да се покажем като една високоотговорна нация с визии и за Балканите, и за Черноморския регион, и за Европейския съюз. Тогава то ще има и своя ефект. Всичко в случая зависи от нас. Колко ще бъдем с разума си и колко усилия, и усърдие ще положим.

Какво е Европа в момента? Ние свикнахме някакси с новините. Ако се направи една справка, аз съм написал сигурно 20-30 съболезнователни адреса само в последните месеци. Чудим се какво да напишем в тези адреси, примерно до Тереза Мей – трябва да се проявява и творчество. Всяка сутрин ние се събуждаме – дали е Афганистан, дали е Лондон, дали е на друго място – с десетки убити и ранени. И се въртим около следствията, не си говорим за причините, защото не са удобни политически. А всъщност е толкова ясно – докато върви надпревара във въоръжението, ще е така. Виждате ли как изведнъж стана модерно да говорим колко пари – а пари означава милиарди, милиарди, милиарди евра и долари да се отделят за въоръжение. Върнете се само 25 години назад – каква радост беше, когато се говореше за разоръжаване, за намаляване на бюджетите за отбрана, защото това дава повече възможности за социални, инфраструктурни и други проекти. Защото военната техника е най-скъпа. Изведнъж ние всички започнахме да се надпреварваме колко пари повече ще вложим във въоръжение. Вместо в ЕС да кажем – добре, защо не си направим обща европейска отбрана? Какво по-просто от това?

Имаме единна валута, имаме единни решения – Европейски парламент, Европейски съвет, Европейска комисия. Колко танка има България, колко има Германия, колко има Франция, дали са ни нужни толкова? Дали са ни нужни толкова самолети? Дали са нужни на всички тези държави поотделно? Като би могло да седнат военните и да кажат – ЕС със своята европейска отбрана струва толкова пари и се защитаваме като цяло.

Някакси мина леко, но излиането на САЩ от Споразумението за климатичните промени е изключителен проблем. И не че еко-организациите или зелените не са го поставяли като тема. Всички виждаме как се промени климатът – само за последните години навсякъде виждате наводнения, бури или темпрератури, които старите хора не си спомнят. Нима някой се съмнява, че климатът е застрашен? И сега какво излиза – Китай, Индия, САЩ – най-мощните икономики, бълват какви ли не отпадъци във въздуха, водата и природата, а ние – Европейският съюз – спомням си Съвета, когато взехме решение за Копенхаген – сложихме 100 млрд. евро на масата. Как ще си я представяме нашата планета – не си я представяме, защото излизаме от споразумения.

Аз лично съм изключително тревожен за това, което се случи. И България няма друг път, освен да работи с цялата си активност, на всички нива за цялостта и силния ЕС.

Говорим за кохезия, но да видим какво представляват Балканите – страна-членка, страна не-членка. Ако тръгнем по пътя, ще видите – черни дупки. Да, далече са от Европа, но всъщност винаги от Балканите тръгват лошите неща. А ние в момента имаме съседи с много проблеми – във всяка една от държавите. Ние не можем да искаме като страна председателстваща ЕС, да променим Европа и да кажем като тема присъединяването на страните от Балканите към ЕС – те не са готови. Елитите не са им готови. В същото време трябва да дадем перспектива на хората, които живеят в този регион. Сега разбработваме една тема дали не би могло самите хора, самите народи на Балканите да имат инструмент от типа на европейски паспорт – при определени критерии – за да се почувстват и те европейски граждани, за да имат някаква перспектива, иначе следва евроскептицизъм. И мощно влияние вече от други големи стратегически играчи върху Балканите. Това, разбира се, в разговор в Комисията, с нашите колеги трябва да се изговори, но някаква перспектива трябва да дадем.

Г-н Станишев говори за Черно море – тема, която изцяло отсъства от европейската карта. Има Дунавска стратегия – Австрия много натиска по нея, България, Румъния сме също много активни, но Черноморска стратегия няма. Нещо повече – нашето море, любимото ни море, е нарично “локвата на Русия”, без ответна реакция по върпоса. А защо е така? Царят захвана темата с екологията – то е и туризъм, икономика, инфраструктурни проекти, огромни възможности дава Черно море за този регион. И аз приветствам тази идея да се вкара темата в приоритетите.

На коя скорост да е Европа? Представете си, ако нас, на сегащното ни ниво започнат да ни задържат, за да изчакаме примерно Македония, или Сърбия или Босна и Херцеговина – и кажат: когато и те станат готови или когато те вече са на това ниво, тогава и вие ще дръпнете напред. Как ние ще се отнесем по въпроса? Така и по-развитите държави в ЕС казват: добре, даваме пари за кохезия, даваме пари за присъединяване, куп програми работят, но има държави, които просто не искат да напредват или не искат да спазват критериите. Нима всички не сме приели Маастрихтските критерии, които горе-долу дават възможност за стбилни икономики, стабилни публични финанси. Колко държави ги спазват? Наложи се Комисията да налага забрани, да налага процедури, глоби, за да се спазва 3-процентния дефицит. И продължават да не го спазват. А Гърция е най-светлият пример – какво става, когато не се спазват. Да, има един момент на революция, на радост, очаквания – колегата Ципрас обеща всичко – какво стана? Какъв е резултатът? В същото време, за наша радост световните кредитни агенции непрекъснато повишават нашия кредитен рейтинг. На половината ни съседи кредитният рейтинг е с финансовия термин “боклук”.

Еврозоната е задължителна. Дори в България си позволяваме да казваме – когато станем готови, когато ние решим, тогава ще влезем в Еврозоната. А когато сте подписвали, много ясно е записано, че трябва да приемем еврото. Има го в Договора. И ние като нация, като политически елит трябва да вземем решение и да кажем – да, ще направим, ще вложим всичките си усилия да влезем в чакалнята и в еврозоната. В противен случай ние не можем да се сърдим, че държавите от еврозоната, искат да гарантират своята валута. Казват добре, след като не искате, след като така ви е по-изгодно, стойте си там. Ние обаче сме длъжни да си защитим парите, след Гърция.

Тогава кой ни е виновен, че може да има две скорости във валутната политика? Като нация ние трябва да бързаме, да реформираме, да изпълняваме критериите, за да нямат основание да кажат: вие стойте в периферията, ние ще се развиваме по-бързо. Не трябва да им даваме никакви основания да кажат: това не сте си свършили. Аз мога да поема, че ще се стараем на максимум да изпълним критериите. След днес съм оптимист, тук е ипрезидентската институция, и колегите от БСП и всички останали, по тези 2-3 теми можем да вложим усилие, съвместно, така както пише на парламента, че съединението прави силата. Защото ето сега подписахме пътната карта за 16 млрд куб.м. Газ. Много е хубаво и аз ще предложа да го вкараме в парламента, да се приеме или да се отхвърли. Защото какво се получава – Северен поток-1, Северен поток-2, TAP, TANAP, все натовски държави, само за България това е лошо. Но ако има едно парламентарно решение, си мисля, че ще ни е добре в преговорите. В противен случай, ние ставаме само един консуматор, или клиент. Или инвестиции за над 5-6 млрд. лв. в газопреносната система, компресори и тръби, стават неизползваеми. И това сме го направили. И ако сме единни, аз мисля, че ще успеем да си го защитим.

Ето речта на Илияна Йотова.

Позволете ми да се присъединя към поздравленията за днешната дискусия – навременна, актуална и точна. Събрала, надявам се, убедени европейци. Не само тези, които създаваха ЕС преди 60 години, но и тези, които искаме и днес да развиваме Европа и да завещаваме този проект на децата си.

Дискусията и нейната актуалност днес са предопределени от три актуални отправни точки:

1. ЕС има спешна нужна от категоричен отговор – дали ще бъде Съюз от равноправни, равностойни държави-членки, които ще работят в интерес на своите граждани и ще бъдат гарант за мир и стабилност така, както е замислена европейската идея, или напротив – ще продължи тенденция на изчерпваща се инерция, в която всяка следваща криза може да се окаже последна.

1. България 10 години по-късно след приемането ни в ЕС. Нашият анализ, равносметка и отговор на въпроса: къде сме ние?

 Бъдещото председателство на България на Съвета на ЕС – онова, което ще представим на своите европейски партньори и на останалите страни-членки като приоритети на България и как ще изпълним всички точки от настоящия дневния ред на ЕС.

Бих желала да подчертая пред вас, че не смятам, че екзистенциалната криза, пред която е изправен ЕС днес може да се събере само в петте предложения от Бялата книга на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Още повече, че формулировките и предложенията звучат достатъчно неясно и теоретично, а проблемите и ежедневието на хората са прескочени.

Ключовата дума днес във всяко европейско семейство безспорно е сигурност. Основните точки, които вълнуват и всяват безпокойство във всеки един европейски гражданин са следните:

Ще започна със социалната сигурност. Даваме ли си сметка, че след пика на тежката финансова, икономическа и след това социална криза са минали вече почти 10 години – времето наистина лети бързо. Но още по-неприятен и тревожен е фактът, че след 10 години нямаме експертните гледни точки и виждане за това кое породи кризата, нямаме прецизен анализ, както и диагнозата и мерките, които да бъдат предприети единно от целия ЕС. Прави ли ви впечатление колко отдавна от дневния ред на европейските институции, за съжаление и в този на държавите-членки, изчезна дискусията за т.н. социалната държава?

Заговори се и за още едно изключително тревожно явление, най-вече в докладите на синдикатите, но което си остава доста неотчитано при търсенето на решения в Европа. Зад това доста купешко понятие като „прекариат“ всъщност стои съдбата на милиони хора в ЕС, които уж са на работа, но не съвсем. Става дума за работни места, които са временни и нискоквалифицирани и за които не се получава достатъчно заплащане. Става дума за работни места, които нямат никаква дълготрайност. Свързани с безпокойството, тревогата на хората за това, че няма да оцелеят и ще останат без работа и оттук нататък не виждат никаква перспектива за себе си. Нито една европейска институция в момента не е дала отговор на това какво да се прави в тази ситуация – как да станат устойчиви работните места, как да се съживи икономиката на ЕС, която би могла да гарантира това.

Още един съществен момент по темата за социалната сигурност. Не можем да не си даваме сметка колко закъснява дебатът за европейския бюджет, за следващата финансова рамка. Поне три години по-рано този дебат следва да е вече на масата за всички европейски институции и за държавите-членки. Към момента има предложения, че първо трябва да се види как вървят преговорите по Брекзит и тогава да се определят приоритетите. Бюджетът на ЕС и финансовата рамка за следващия период са изключително важна тема, че да стават заложник на темата Брекзит.

Още една тема, която има разбира се малко косвена връзка, но с голямо значение, а именно – кохезионна политика и политиката на сближаване. Специално бих искала да поздравя президента Румен Радев, защото с много усилия той спечели съюзници и успя да вмъкне тази тема в декларацията от Рим по случай 60-та годишнина от създаването на ЕС. Много са различни вече интересите на държавите в ЕС по темата сближаване. Има една опасност, която държа да подчертая. Все по-често се говори, че в следващия финансов период ще бъдат използвани други финансови инструменти, че политиката на предоставяне на европейски фондове ще бъде заменена от тези финансово-икономически инструменти, което ще доведе на практика до ликвидиране на политиката за сближаване. Трябва да говорим за европейските фондове – това е единствената политика до този момент, чийто ефект осезателно се усеща от европейските, както и от българските граждани. Тази тема трябва да бъде основна в дискусиите по време на Българското председателство.

Втората основна тема, според мен, е темата за външната и вътрешната политика.

Всеки момент се очаква да излезе докладът на г-жа Могерини, Върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и сигурността, анализ и оценка на постигнатото в областта на външната политика и сигурност. Не искам да бъда черногледа. Безспорно има определени неща, които са реализирани, особено в системата на отбраната и на сигурността. Тук бих искала да изкажа едно категорично опасение по отношение на Отбранителния съюз. В момента в дискусионния план на европейските институции съществуват два инструмента – т.н. Постоянно структурно сътрудничество в областта на отбраната и Годишният преглед. Както преди известно време по отношение на Агенцията за охрана на границите „Фронтекс” се опитаха да заобиколят не-Шенгенски държави, имам усещането, че по отношение на тези две политики ще се направи рязък завой към това не всички страни да бъдат включени и отново към страни като България да бъдат приведени двойни стандарти. Много внимателно трябва да следим тази тема, за да не останем накрая извън борда.

Аз съм един от най-горещите почитатели на идеята за Отбранителен съюз. В момента се създава фонд, който трябва да бъде използван за научни изследвания, за нови технологии и най-накрая можем да не доживеем това, което отдавна чакаме – всички производства в системата на отбраната да имат координиран профил в рамките на ЕС, а не всяка държава да прави нещо сама за себе си, с дублиращи функции. Най-важното от цялата тази технология е да създаваме усещането за сигурност и гаранции за европейските граждани.

Любимата ми тема за мигрантите и бежанците. Всички промени, които в момента се подготвят в Дъблинското споразумение, са само козметични и за страни като България са още по-лоши, отколкото сега действащите текстове. Предложението за автоматично преразпределение на бежанци при някакъв натиск от нелегално влизащи е едно понятие, което няма да работи. Така, както между другото не заработи и квотният принцип. Тук е важно България да потърси своите съюзници, защото тя има такива, така че този текст да бъде променен. Имаме още време за това.

Дами и господа, не е достатъчно вече всеки път да казваме „Je suis...”. Поредният европейски град, поредната европейска столица. Нужни са много по-сериозни усилия в това отношение. Четейки европейските документи у вас ще се породят много въпроси. Тези документи звучат много рамково. Ще изкажа пред вас една по-смела идея. Струва ми се, че тази Глава, която гарантира вътрешната сигурност и е свързана и с пространството на свобода и сигурност, трябва да бъде променена. Да – съзнавам колко трудно е да се промени един договор. Може би като първа стъпка да се вменят повече правомощия на новата политика и новия отдел на Европол за борба с тероризма. Очевидно е, след всичко това, което ни се случва, само координиращата функция на тези институции при липсата на достатъчно обмен на информация между държавите-членки и институциите очевидно не сработва. За съжаление, доказателствата за това са повече от трагични и струват живота на много жертви.

Няколко думи във връзка с партньорство – в Западните Балкани и по темата за Източно партньорство, по която Европа изостава в последните години. Приветствам идеята през есента да се състои тази среща за Западните Балкани. България е естественият домакин на тази среща, защото каквото и да си говорим ние сме единствената стабилна държава в тази част на Европа. Това е приоритет, който трябва да бъде използван.

Погрешно бе изявлението на последния Колеж на Европейската комисия, когато беше заявено, че през следващите години не може да име повече разширяване – това обезвери много хора в страните около нас. Това даде още възможности за нестабилност. България може да има водеща позиция в тези отношения.

И накрая, тъй като говорихме за Председателството. То ще се оцени по това какви резултати ще представим. Една молба към всички – нека да извадим Председателството от технологиите, от техническото му обезпечаване и да говорим за повече идеи.