Реклама / Ads

12| 9808 |25.01.2021

И замириса на... изкуство или приказки от дерайлиралата мотриса на станция Театрална

.
Соня Момчилова
Когато сина на Веспасиан – Тит упрекнал баща си, че е обложил с данък и градските тоалетни, той взел шепа монети от ковчежето пред него, поднесъл ги под носа му и попитал: – Това мирише ли ти? – Не, отвърнал Тит.

Светоний – Дванадесетте Цезари

 

Чувам по радиото информация, как изкуството трябвало да стигне до там, дето всички ходим. Заслушвам се. Рекох си, най-сетне отвориха театрите и галериите. Не би. За градските тоалетни ставало дума. Не успявям да проследя в детайли информацията и си викам, да не би нещо луксозните нужници на Фандъкова да са пропяли или да не са започнали да татуират на задниците на столичани и гостите на София герба на общината? За да изясня недоразумението влизам в сайта на  Ангажирани Артисти в Акция, които са инициаторите на една много екстравагантна инициатива, както се оказва. Там прочитам това: Фондация „Музейко“ организира онлайн среща дискусия във връзка с творчески конкурс „ААА: Ангажирани Артисти в Акция“.  Неговата цел е да отправи послания чрез средствата на изкуството, които да задълбочат разбирането и чувствителността към образователните неравенства, видимите и невидимите бариери пред хората с различни способности. Ще бъдат разположени арт инсталации в 3 тоалетни с обществен достъп (мястото, където всички ежедневно ходим). Те ще бъдат създадени от творци (творчески екипи), набрани чрез отворен конкурс. Няма лъжа! Не проектче някакво – цяла кауза! Хубаво е, че маските ни покриват носовете, минава ми през акъла за първи път през втората масова изолация. Трудно и бавно осмислям напоследък, сигурно от въглеродния двуокис, който си вдишвам освен, когато издишвам. Имам усещането, че рязко ми се понижи IQ-то. Първо реших, че не е възможно да става дума за това, за което чета, но като се запознах с детайлите на каузата на артистите активисти прозрях - изкуството си намери майстора! Намери си и адреса!

 

Той онзи чех, дето ни беше изобразил с клекалото на картата на Европа май е имал пресантиман. Едно по едно нещата си идват на мястото. Новото нормално си го бива! От ден на ден се убеждавам, че активните, ангажираните и най-вече артистите, не само не чакат на държавата да им отвори галериите и театрите, ами са приели рестрикциите в името на общочовешкото оцеляване. Няма обаче да се оставят без поле за изява, без пространства, както стана модно да се наричат териториите за творчество и експозиция във времето на НПО неограничените възможности.

Риших да копирам още малко от заданието, финансирано от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз (договор №616608-CREA-1-2020-1-IT-CULT-COOP1) от  детския музей в Рим Explora (Италия), Регионален музей в град Skåne (Швеция), фестивалните организации ArtReach (Обединено кралство) и Altonale (Германия), фондация Музейко (България).:

„...Ако желаете да бъдете съавтори на художествените инсталации, като предоставите „храна за размисъл“ на творците участници в конкурса за създаване на социално ангажирано арт произведение в обществена тоалетна /и тука следват пояснения за предимства ако сте инвалид, в неравностойно положение и пр. ситуация и житейски жребий, което не ми е ясно как точно ще ви помогне да се доберете физически до заветните тоалетни, в условията на това което имаме, като столична инфраструктура, но забележете – „храна за размисъл и повод за вдъхновение“.

 

Така си е. То и аз имам едно томче със сонетите на Шекспир в тоалетната. Преди държах и биографията на Коко Шанел, но много префърцунена беше, като на дама, която няма първични нужди и не се отразяваше добре на гостите ми, иначе оценяващи удобствата и чистотата на сервизното ми помещение. Но да не се отплесвам от похвалното и спасително за родното ни сковано от ковид превенция изкуство.

Значи Европа ни дава едни пари да уеднаквим възможностите, както пише в разяснителният текст на организацията и сега е момента, може би да извоюваме равноправен статут на т.нар. пренебрежително кенефна поезия, изписвана най-често по стените на някога работещите градски клозети с тленни човешки продукти. Имаше и рисунки там, наред с лириката, предимно наподобяващи пещерните, оцелели до наши дни, изографисани с прилепови фекалии по вековните стени.

 

Така си разсъждавам и не мога да скрия, че стигам до прозрението, че е велико! Онемявам тук и оставям на гнилите, нафталинени сноби да си гризат ноктите и да им е неудобно, как не проявяват и грам артистизъм, за да се измъкнат от тежкото си финансово положение и себеизмамното усещане за елитарност. Истинските артисти у нас не само не жалят за сцената и аерираните зали за експозиции, те, както след малко ще приведа пример, са благодарни, че кризата им отваря възможности! Само и последно по темата ми е чудно, кои точно градски тоалетни ще имат честта? Онези от по сто хиляди евро ли? Старите, дето ги даваха под аренда пък после взеха да ги затварят една по една... Може да са решили в името на изкуството пак да ги отворят? Може и тези на гарата или на летището, или на контролно-пропускателен пункт, така ще могат и чужденците да видят, какво въображение възпали ковидизолацията. Само хората в неравностойно положение и най-вече тези с двигателни затруднения как точно ще се придвижат до мястото на експозициите? Дали скоро са виждали организаторите инвалидни колички из софийските улици? Защото аз не съм. И в театрите не съм, камо ли в градските тоалетни, не че там съм стъпвала, последният път беше в една химическа в парка, но настъпвах доста неприятни неща и реших повече да не рискувам. Както и да е, да не издребнявам, и да не навлизам в словесна диария, както наричат психиатрите несвързаното говорене, в резултат на психическо разстройство, но ми идва отвътре, диарията, искам да кажа. Да наместим маските и нека продължим с изкуството,  несправедливо пренебрегваната тема във времената преминаващи под знака на тоалетната хартия.

Още една метафора гастроентерологична и фекално натуралистична ми изплува над маската, онази за живота в дебелото черво на бясно куче. Този път по повод търбуха на метрото, където кръвоносната система на столичния транспорт, както я нарича нашият Веспасиан, се запуши от тромба на герберските „видими резултати“. И това стана баш на станция Театрална! Не е ли височайша ирония, на този лукав драматург съдбата и не ни ли подсказа, че ще има изненади и по отношение на театрална активност, от страна на други активни артисти в акция, които се изакаха, пардон, изказаха за храбростта на главното действащо лице в ковид войната. Генералът с бяла престилка и разнообразен сценичен набор от милитаристични костюми получи плакет, който е израз на признание за подкрепата, както негова лично, така и на екипите на най-голямата болница у нас към театъра и изкуството в трудната 2020 година. Ха сега де?! Пак си причиних мисловни колики с опитите да си обясня как така затваряш театри, кина, галерии, глобяваш, пет пари не даваш от какво живеят артистите, а ти връчват плакет.

Не само плакет, ами и поздравителен адрес. И не някакъв протоколно куртоазен, измъчен, с клизма да кажеш, а порой от хвалебствени слова в стил Поетично за героизма. Аз не знам кой е авторът на този панегирик, може би скучаещ драматург на театъра или самият монологист директор, познат ни от един единствен спектакъл на камерна сцена, но ето редове в случай, че сте пропуснали жанрово трудно окачествимото произведение в чест на ген. Мутафчийски, виновник за милата церемония, част от кампанията „Театърът ви аплодира“.

„Благодарим ви за това, че ни водите вече толкова време с усърдие и професионализъм през тази тъмна пещера на COVID-19, в която нито знаем накъде да вървим, нито знаем какво има в нея, а сте отговорни за това какво ще се случи с тези, които водите. Ние като лечители на духа подаваме ръка с признание към всички вас, лечителите на телата, за да се справим заедно. Благодарим ви за подкрепата конкретно към нашия театър от момента, в който стана възможно да отворим врати, макар и на 30% капацитет“ - топли думи, произнесени от  Мариус Донкин на церемонията с маски по връчване отличието на достопочтеният генерал, който пък от своя страна обещал да ваксинира цялата трупа на театъра. Те, отделни, ярки представители и без друго се заявиха публично, като фенове, както на мерките и маските, така и  на ваксините, с други думи – симбиозата в клоаката е налице! Едните екскрементират другите творят, после обратно!

То така е в пещерата. Така е било и в онази, за която ни разказва Платон, все едно е знаел за въздействието на прилеповото изчадие върху художествено-творческата интелигенция още преди Христа. Пещерата на Платон си има господари, те пък си имат трупа и палят огън, за да могат сенките на артистите да омагьосват публиката, създавайки усещане за реалност, нали си спомняте? И така, тези хитроумни режисьори, заглавичкват племето да се шашка и да си мисли, че господ му разказва намеренията си.

 

Като „Пристигането на влака“ на батя Люмиер ни връхлетя пустият вирус и публиката направо взе да се изпуска от страх. Даже и изкуството е готова да възприема в тоалетната, в близост до тоалетна хартия, за да е по-спокойна като я напъне я от възторг, я от разтерзаване, защото изкуството ги може тези работи, както, надявам се си спомняте все още.

Надявам се също, че и лампите ще светнат скоро, господа почитатели на високото пещерно творчество. Може и водите на заблатените реки да нахлуят в хралупата. Публиката ще скочи на крака, ще и се наложи и няма да са аплодисменти това което ще заплющи. Съвсем няма да са ааплодисменти. Ефекта и на ваксината и на анестезията ще изчезне тогава и представленнието ще свърши. Зрелищно. И няма да сте в бяло.

 

Соня Момчилова

За Фрог нюз

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Оазисчето, измамените камили и други приказки от джипката на Шехерезада 30| 13119 |24.01.2021 . Коронавирусът спаси мандата на ”Борисов 3” - и замириса на диктатура 39| 32885 |12.03.2020 . Изкуството, заразата и защо е важно да четем цифрите 3| 6265 |10.03.2020 . В харема „Борисов 3“ замириса на изгоряла гума покрай Дунарит и Емко 10| 25589 |27.09.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ