Понеделник, 24 Септември 2018, 09:22
Frognews
9| 5448 |16.04.2011

20 неща, които не се промениха за 20 години. А трябваше

.
Константин Вълков
УИЛЪС Каноувър се хващаше трудно по "Гласът на Америка", какъв глас, какъв джаз. Единствената чужда телевизия беше TV5 - нощем даваха френски филми със субтитри, следобед - "Ролан Гарос". В културния център на американското посолство се промъквахме, за да гледаме Си Ен Ен - червеното лого се завърташе на екрана, това няма как да излезе от главата. Тодор Колев го нямаше даже.

Хмм, очевидно, че времето минава неусетно, вестник “24 часа” става на 20 години, това значи ли, че съм бил 14-годишен хлапак, когато съм купувал първите броеве...

Тогава мечтаех за обикновени неща - повече чужди списания, повече западна музика, повече от това и по-малко от онова, повече синьо и по-малко червено. Ако са ме питали какво си представям, че ще се случи след 20 г., може би щях да отговоря нещо глупаво. Червен кабриолет, магистрала и вятър в косите?

Когато се върна назад, някои тъй важни неща, които може би символизират свободното състояние на духа, което се крие зад "червен кабриолет, магистрала и вятър в косите", не са се случили. И моята "магистрала" не е онази, която се строи, да сме наясно.

Има поне 20 неща, които трябваше да се променят през изминалите 20 г., но уви. И тъй като 20 неща са тооолкова много, единственият начин да ги представя, е да използвам туитъртилистиката.

Без да имам туитър, си позволявам да туитна тук 20 поста, всеки до 140 символа, които - ако се бяха случили - България щеше да бъде едно по-хубаво място. Последното оставям празно, за вас, макар че вие може би имате поне 220.

1. Младите. Мнозина избягаха, ще ги последват още толкова. Че ако останат, какво ще случи с тях? Никой не ползва силите и ентусиазма им, те вече и забравиха, че имат такива способности.

2. Старите. Няма ги възрастните икони, на които да се възхищаваме. Къде са? Къде са нашите учители? Замерят друг другиго с обиди, оплакват се, че нямат талантливи ученици, а търсят ли ги? Предават ли занаята си, или са се сврели в миша дупка?

3. Лявата идея. Тягостно е да гледаш стари снимки и днешни новини - едни и същи посткомунистически протежета присъстват тогава и сега. Преди 20 години вярвахме, че БСП няма да я има след 20, а тя си стои, колко интересно.

4. Дясната идея. Къде са десните иноватори, визионери, идеолози, креативни типове, господа и дами, които провокират и правят политиката различна? Впрочем, имаше един, но не видя бял свят (Мартин Заимов, спомняте си, нали?)

5. Образованието. Кога най-после родните управляващи ще разберат, че нито стандарт "България", стадион "не-знам-си-кой-си", магистрала "еди-коя-си", атомна централа "защо-за-бога" и други дребнотемия са излишни преди инвестиция в образование?

6. Демагози и дребни мошеници. Любима и успешна професия вече 20 г. Горките египтяни, чака ги същото.

7. Фейсконтрол. Знам, че съдържанието е по-важно от дрехите, но по тях посрещат. Не може да изглеждаш като апаратчик, сивият ти костюм да е с дълги ръкави, бялата риза - с къси, а физиономията да е тъпа като галош и да представяш България чрез топла държавна службица по света и у нас.

8. Инвестициите. Минаха 20 г. и нито едно познато име. Онзи ден - сър Норман Фостър в Астана, след това - Доналд Тръмп в Тбилиси. В БГ - хайде да не отваряме дума.

9. Руско срещу американско. Единият посланик мълчи, другият говори. Кое е повече, кое - по-малко? Има ли значение, когато 20 г. БГ така или иначе слуша този, който мълчи?

10. Децата. Те имат нужда от вдъхновение. Не знам какви нови държавни агенции и структури се създадоха през последните 20 г., не ги броя, но истинска за децата няма. Гледам, сградата на ДАНС се е проточила на няколко пресечки, това можеше да бъде детски център за развитие на нашите деца. Ама не е.

11. Щури неща. Коя е онази политическа сила, която възложи на изчанчен млад архитект да направи каквото си поиска в София? Коя е онази сила, която възложи на друг млад рекламист да измисли, каквото си иска за рекламата на България? Липсата на щури неща и нагласените конкурси убиват всяко желание.

12. Революция. Казват, че България никога не е имала своята революция освен няколко полунагласени палежа и сбирки на таксиметрови шофьори. Понякога май тъкмо истинската революция е нещото, което най-много липсваше на изминалите 20 г.

13. Кметовете революционери. Темата за градовете е толкова интересна. Къде се живее по-добре? Къде се прави бизнес по-добре? Къде е онзи кмет революционер, който кардинално ще приложи модерни инициативи за справянето с проблемите на градовете и ако трябва, ще живее с охрана, докато промените се осъществят? Дано София стане поне културна столица, друго не остана.

14. Намаляване влиянието на балканския провинциализъм и национализъм. Няма спасение от това. Тупането в разкопчаните гърди, че сме дали нещо на света, вече минава всякакви граници. Безброй безсмислени открития и куп други подобни разходи. Само напомням, че България не е на кръстопът, не е била и навярно няма да бъде.

15. Изборният туризъм. Нито една друга туристическа компания освен БИТ (Българският изборен туризъм) няма такива обороти. Нито една друга туристическа компания няма точно толкова ясно изразен бизнес план, толкова верни почитатели. Дали тази година това ще спре?

16. Минаването "метър". Не само че не изчезна през последните 20 г., а се разви с пълна сила. Сега се сърдят, че даваме подкупи, че някой обвинява правосъдната система в двоен аршин. Не се сърдят обаче, че минаването "метър" е национален спорт и трупаме само златни отличия.

17. Ниските министерски заплати. Знам, че не е за вярване, но вече втръсна. Ако избират министрите в България така, както избират шефовете на големи компании в чужбина, заплатите трябва да са високи. Точка.

18. Граждански движения и инициативни комитети. Вече се изтърка толкова, колкото и идеята за референдуми, мажоритарни избори и други "демократични" ценности. Да се надяваме, че на идните избори партии ще застанат зад въпросните личности, а не мними организации.

19. Ти знаеш ли, аз го познавам. Прекрасно. Още от училищната скамейка, та чак до подслушаните телефонни разговори с властта. Схващането, че в България можеш да се оправиш, ако познаваш правилните хора, а не ако си способен, не умира, а расте и се развива. Това е положението. А вие карайте децата да учат.

20. Оставям го на вас. Идват нови 20 години, ами сега? (24 часа)

 Константин Вълков, Дарик радио
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Македонски българи: Върнете ни правата, които имахме поне в Османската Империя 124| 47972 |10.06.2010 . Известните личности, които напуснаха този свят през 2008 | |30.11.-0001 . 8-те най-дърти лъжи, с които мъжете си служат в ежедневието 0| 4648 |11.01.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах