Сряда, 21 Ноември 2018, 08:08
Frognews
16| 10462 |31.01.2014

България - страна за напускане?

.
И след седем години от присъединяването на България към ЕС все повече млади българи възприемат родината си като място за напускане.

Извод от актуален социологически сондаж на агенция АФИС сочи, че в сравнение с 2008 г., в края на 2013-та почти двойно се е увеличил делът на българите, деклариращи желание да емигрират - от 20 на 36 процента. „Алфа Рисърч“ прогнозира изселването на 200 000 души през идните няколко години. Работещите българи в чужбина са вече с над 300 хиляди повече от заетите в българската икономика, съобщават българските медии. Заплахата от продължаващото оголване и на без това свития откъм знаещи и можещи професионалисти български трудов пазар вече осезаемо се чувства в недостига на медицински и инженерни кадри - дори в големите градове.
 

Да замина или да остана?

Според преподавателката по антропология в Нов български университет д-р Росица Генчева, дилемата „Да замина или да остана?“ е измислена, защото предполага еднопосочни сценарии – непременно да останем в България или непременно да я напуснем без опции за някаква мобилност или гъвкавост. „Съвременните миграции предполагат поддържането на многопластови връзки на мигрантите със страните, от които те са дошли. И заминаването, и оставането могат да бъдат еднакво полезни за тези държави“, твърди Генчева. Тя припомня теорията на световноизвестния германски икономист Алберт Хиршман, според когото възможността за емиграция на недоволните от своята страна хора върви ръка за ръка с усилията на тези, които остават и протестират срещу статуквото и неуредиците в родината. Наслагването на двете възможности води до желаната промяна, защото предизвиква икономически, демографски и политически стрес в държавата, смята Хиршман.

Да се завърнеш от Германия.
 

Тридесет и две годишният архитект Валери Гюров е завършил в Щутгарт през 2008 г. След седем години следване и работа в Германия (в това число и като нелегален работник в пицария) се е завърнал в родината веднага след дипломирането си. „Стандартът на живот на работещ български студент в Германия е несравним с живота в България, защото там можеш да изкараш на час повече, отколкото за цял ден работа у нас. Много сънародници се възползват от тази възможност, но създават и проблеми. Няма да забравя, че по времето на моето следване в Щутгарт местният мобилен оператор бе завлечен с над 800 мобилни телефонни апарати, които нашенци бяха взели по договор, но си ги прибраха в България без да ги платят. Заради това обявиха и нулева година за българи в университета, което силно ме огорчи”, разказва Гюров.

"Германия има перфектна система за трудово, данъчно и социално устройване на млади чужди специалисти и около 50 на сто от познатите ми български студенти останаха в страната, като си намериха работа или сключиха бракове", казва архитектът. Самият той не се възползвал от тези възможности, защото изпитвал носталгия към родината. В пика на строителния бум в България през 2008-ма си намерил работа във водещо архитектурно бюро. Година по-късно напуснал и със свои колеги и съмишленици основал сдружението „Трансформатори“ за подобряване на градската среда. Той обаче още не е взел окончателно решение дали да остане в България или да потърси ново поприще в чужбина. „
 

България – като Ирландия?

През последните 160 години Ирландия, сравнима с България като територия, население и донякъде като историческа съдба, е сред основните европейски донори на транснационалната миграция. Само в Съединените щати живеят над 17 милиона ирландци, в чиято родина броят на населението никога не е превишавал 6 - 6.5 милиона. Заедно с това ирландската нация е най-младата в Европейския съюз и има висока раждаемост. „Ирландия е много добър пример за това, че дори малки нации могат да преживеят катастрофални по големина изселвания и да се развиват. В двете национални стратегии за миграциите от и към България е заложено, че страната ще се превърне в притегателен фактор за емигранти. Проблемът е, че българските институции мислят за това с много по-бавна скорост от подвижността на миграционните потоци. В същото време много млади специалисти, завършили в чужбина, са отчаяни след безуспешните опити да си намерят работа в държавните институции", изтъква антроположката Росица Генчева.
 

Съвременната миграция трябва да се свързва главно с мобилността на трудовите пазари, а не с физическата мобилност, посочва също тя. И илюстрира твърдението си с пример с български медици, които работят от България дистанционно за световно известни болници като американската „Джон Хопкинс“. „Те разчитат снимки и документи на образната диагностика, които получават от западноевропейски и американски болници по Интернет. Това е търсена и високоплатена работа. Фактически те не работят за българското здравеопазване, но трябва ли да смятаме, че не допринасят за развитието на медицината в своята родина? Така ли трябва да мислим и за десетте процента от българската емиграция, която се е озовала в чужбина, за да потърси по-добро образование?“, пита риторично д-р Росица Генчева от Нов български университет.

(Deutsche Welle) 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Как ще изглежда България без турски имена? 31| 10570 |07.01.2014 . "Форбс" към Украйна: Вземете пример от България 12| 5572 |27.12.2013 . Лидерът на "България без цензура" гостува на Шоуто на Слави 12| 6792 |11.12.2013 . Царисти напускат НДСВ, идват в "България без цензура" 16| 5618 |27.11.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах