Българската морска индустрия... ама, че керфафъл!

През август 2019 стана ясно, че българския флаг не е в списъците на Парижкия меморандум /това е организация на всички европейски и част от световните морски страни, касаеща пристанищния контрол на корабите/. Преди месец бяха публикувани трите списъка „бял“, „сив“ и „черен“ с бройките на извършените инспекции и задържания на кораби по държави за 2017 – 2019 години. Държавите са общо 70; като в „белия“ списък са 41; 16 са в „сивия“ и 13 са в „черния“ списък.

България, разбира се, липсва. Причината, че страната ни да не е в списъците на Парижкия меморандум е заради липсата на достатъчно кораби под бг флаг и съответно направени брой проверки.

Имаше коментарии, които зададоха към политиците несложния въпрос ….. как така стана, че от 120 кораба под български флаг към 2001 г., в момента /2020 г./ да имаме само 7 товарни морски съда?

Мълчание…….. оглушително и надменно. За последните 20 години сме свидетели на пълно незачитане на мнението и идеите на компетентната морска общност в България.  За сметка на това слушаме от властта само празни думи и самохвалство. И в този случай медийния слугинаж надуха фанфарите и макар с леко закъснение, дълго и напоително ни „просвети“, че този факт нямало голямо значение и България продължава да стои гордо като реномирана морска страна.

Господа политици…. бяхме морска страна, а сега сме никой…… благодарение на вас!

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез сайта си, ни успокои, че „България има морски флаг и интересът на българските корабособственици е напълно защитен“. Нещо повече дори посочиха, че и Румъния не фигурира в тези списъци и с това помислиха, че замазаха с голямата баданарка чувството на политическа недосегаемост.

Министерството на транспорта, респективно Морска администрация, удобно пропускат факта, че държави като Тунис, Монголия, Молдова, Албания, Ливан, Египет и др. които в близкото минало са имали морски флот далеч зад нас, сега са в списъците на Парижкия меморандум, а ние НЕ.

Смехотворно звучи декларацията на министерството, че в резултат на засилен контрол от страна на ИА „Морска администрация“ за привеждане на корабите, плаващи под българско знаме, в съответствие с най-високите стандарти по отношение на тяхната сигурност и безопасност, корабособствениците са сменили флаговете на корабите си от български на „удобен“ флаг.

Интересно дали това е причината Параходство БМФ да регистрират корабите си под малтийския „удобен“ флаг? Или пък „удобния“ осигурява, а българския флаг/държава се затруднява да предложи:

§  Опит и компетентност

§  Репутация

§  Правна инфраструктура и поддръжка

§  Политическа стабилност

§  Конкурентни такси

§  Достъп до капиталови пазари и борсов контрол

§  Ясен, опростен и бърз процес на регистрация

§  Безусловни правила относно националността на екипажите

§  Ниски разходи за създаване на компания

§  Стабилни банки и др.

Добре е министърът на транспорта сам да си зададе този въпрос и да си отговори, защото истината вече чука на вратата.

Коментирам последните 30 г. през които морската индустрия пропадаше в пропастта, тласната там умишлено от родните политици.

Как стигнахме до дъното и защо копаенето продължава?

Всички правителства след 1990 г. нехаеха, а някои „работиха” усърдно морския сектор да приема все по-затихващи функции с времето. Това в никакъв случай не е носталгия за времената от преди 1990 г.

„Отличници” в това отношение бяха правителствата след 2001 г, като три са думите характеризиращи тяхната морска дейност: некомпетентни, мудни и ретроградни. Пропусна се момента да се създаде морска политика, която да даде точна визия относно развитието, условията и средствата за създаване на българско корабопритежателство. Резултатът.... фатален и непростим.

Qui bono? …Кой (с)печели? Вие ги знаете, те са пред очите ви.

Морските керфафъли сътворени от политиците ни са многобройни, един от друг по-абсурдни и ако не бяха трагични щяха да са много смешни. По-долу давам няколко примера:

Спомнете си сагата с  пристанище „Петрол“ Варна през 2002 г.; то не бяха игри на актуване и деактуване на държавното пристанище; немотивиран отказ на вицепремиер/министър на икономиката и министър на транспорта да актуват пристанището като държавна собственост, независимо, че по силата на конституцията значими инфраструктурни обекти, каквито са пристанищата, са изключителна държавна собственост; те могат да се дадат на концесия, но не и да останат частни; прокуратурата се намеси…… Появиха се съмнения, че пристанище „Петрол“ е като тест и ако казуса направи пробив и то стане частно, тогава и главното танкерно пристанище „Росенец“  ще се приватизира по подобен начин. Тогава казуса „Петрол“  се забатачи и не проработи.

През последните месеци пристанище Росенец експлоатирано от „Лукоил Нефтохим“ е в новините. Българската прокуратура проверява концесията. Не са много специалистите в България, които могат юридически правилно да коментират този въпрос. Адв. Владимиров кратко отбеляза, че понастоящем танкерното пристанище е с неустановен статут, както и наличие на сериозни нарушения на член 8 от Кодекса на търговското корабоплаване.

Скорост набира и друго пристанище, а именно ТЕЦ Варна, сега преименувано ТЕЦ Езерово… предстои да видим дали и то ще намери място в керфафълския списък.

А сега „черешката“ на родния морски керфафъл.

Сагата за танкера „Бадр“ е достойна поне за няколко сезона екшън сериали. Благодат за сценаристите; почти не трябва да се напъват да измислят сюжет; де факто има от всичко… пиратско отвличане на кораб /пресата използва тази квалификация/, съдът го нарича „конфискация“ /незаконна/; гръцка следа /може да се добави узаки на фона на сиртаки/; лондонски застрахователи – замислени експерти, специализирали се в преговори със сомалийски пирати, но тук се затрудняват; участници с дипломатически статут обвинени в престъпен сговор с цел търговия с влияние; въоръжени мутри, които действат като пирати; съдействие на държавни органи на съдебната и изпълнителна власт в конфискацията; изхвърлени законен капитан, офицери и екипаж; „бели якички“; случаят дискутиран на министър-председателско ниво /България и Либия/; съдилища; адвокати и "красотата" на съдебния процес – много пледоарии; широко затворени административни очи и т.н. и т.н. Дори и Нетфликс ще се заинтересова.

Първоначално всичко се е развивало по предварително начертан сценарий, тихичка конфискация, вероятно с благословията на заинтересовани кръгове, рефлагиране на танкера, бързо продаване, веднага няколко препродавания с добра печалба и важното без медиен шум.

Обаче, това не е лодка, а 116 075 тона /DW/, афрамакс танкер, 10 годишен с цена поне 20 милиона долара със законен корабособственик и шумът медийно се прокрадна. Министерството на транспорта се „смали“ и керфафълът започна.

„В спора за танкера "Бадр" България не може да се меси, обясни транспортният министър Росен Желязков“ /БНТ, "По света и у нас", 08.01.2019/. Куриозно изказване на фона на решение № 1 на Върховният административен съд на РБ от 02.01.2019, цитирам: „Капитанът на пристанището /който е подчинен на министъра, б.а./, вместо да се съобрази със съдебния акт, е отказал да преразгледа заповедта, с което е подпомогнал незаконосъобразното продължаване на изпълнителните действия.“

Това не е ли умишлено създаване на погрешно мнение за действията на подопечната му Морска администрация?

До сега са минали 11 съдебни производства всички с решения в полза на либийския корабособственик. Вероятно ще последват искове от либийска страна за пропуснати ползи за десетки милиони долари; адв. Владимиров в „Денят с В. Дремжиев, 13 юли 2020“ прогнозира над 60 милиона долара, като конкретно посочва Морска администрация като институция съдействала за отвличането на танкера, както и да се отговори на въпроса по чие нареждане се е задвижил апарата на Гранична полиция в тази акция.

Перифразирам леко енцикоплединичните  записки на Плиний Стари за щрауса и изразът актуално пасва….. "да си заровиш главата в пясъка като български политик".

Не може да подминем и приватизацията на Параходство БМФ, изпълнението на която напоследък отново привлече обществения интерес. Процесът се разиграва в няколко действия, първоначално по точно определен сценарий; след това с леки сътресения……

§  2006 г. - Агенцията за приватизация публикува съответна стратегия за продажба…. Очакван широк отзвук от морската общественост и остри коментарии относно много специфичните и дори абсурдни условия за продажба; появиха се съмнения, че  стратегията е „ушита по поръчка“, за да обслужи определени интереси. Практическото изключване на корабособственици от търга и даването на специални преференции на чартьори определено беше в явен ущърб на българското корабоплаване. Пояснявам - в триъгълника на морската игра действат КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛ, ЧАРТЬОР и БРОКЕР, където всеки е изложен на различен риск, като основната отговорност се пада на корабопритежателя. От различните цели, рискове и отговорности идва и тяхното различно мислене и настройка на менажиране на бизнеса.

§  2007 г., февруари стратегията за приватизация е публично представена; 23 фирми купуват документацията за участие в конкурса, а министър-председателят Сергей Станишев заяви: „Голямата конкуренция между желаещите ще гарантира, че надпреварата за БМФ ще е истинска и сериозна и така ще изпълним амбицията си тази приватизация да осигури бъдещето на морския ни флот и създаването на нови работни места.“

§  От „голямата конкуренция“ на Станишев първоначално само 3 фирми проявиха интерес да купят предлаганите 70% от акциите на "Параходство Български морски флот"; после остана една /"Кей Джи Маритайм Шипинг" АД/ да се състезава сама със себе си.

§  2008 г., 70% от Параходство Български морски флот бе закупено от горния консорциум

§  2009 г. се вдигна отново медиен шум относно приватизацията. Цитирам интересно изказване: „Да се разсекрети приватизационният договор за продажбата на БМФ, поиска днес пред журналисти ръководството на партия ГЕРБ - Варна. Проблем е и рефлагирането на новите кораби на Параходството от български под малтийски флаг, отбеляза Свилен Крайчев. Рефлагирането е лоша оценка за работата на Морска админстрация, тя не работи ефективно и е крайно време Министерството на транспорта да провери какво се прави там. Крайчев обяви, че преди два месеца морската ни администрация е била проверявана от Международната морска организация и има данни, че докладът е негативен. Този доклад трябва също да бъде публично оповестен, допълни заместник-кметът по транспорт в общината. Според изчисления на партията - 360 млн.лв. е подценяването на БМФ при приватизацията и то само в цената за корабите.“ /Екип Varna24.bg с източник: радио Варна,  26.03.2009/.

Горното казва много, само не разбрах какво попречи на ГЕРБ през последните 10 г. да осъществи това тяхно искане?

§  2016 г. – за да избегнат неустойка от над 55 мил. лева, собствениците на Параходство БМФ успяха да издействат промяна на съответната клауза чрез арбитражния съд на Българската търговска-промишлена палата. Последва семеен скандал в управляващата коалиция; после обжалване на арбитражното решение пред Върховния касационен съд, който върна изненадващо делото в горния арбитраж, които пък прекратиха производството си по казуса поради липса на компетентност да разглеждат спора.

Първо има „компетентност“, после липсва; интересно дали това са били едни и същи арбитражни съдии?  Този казус дали ще се изучава в правните университети?

§  2018 г. - драмата ескалира…. „другите“ от семейната управляваща коалиция внесоха поправка в Закона за приватизация с цел да не се изпълнява поетите при сделката условия повече от 5 години; поправката бе приета от Народното събрание от ГЕРБ & Ко; последва обществено възмущение; президента Р Радев върна поправката и тя не бе приета отново. Задължението от над 55 мил. лева остава….. засега.

§  Пълен керфафъл……….. прогнозирам продължение. Hopefully, but unlikely! /Ха дано, ама надали! /

Клоаката Варненско езеро

Поне година в защитената зона „Варненско-Белославско езеро“ /обявена за такава на 10 февруари 2012 г./ се изливат фекални води. Причина – авария с тръба, която би трябвало да отвежда отпадните води от кварталите Галата и Аспарухово в пречиствателна станция в Тополи.

Не навлизам в детайлите на тази екокатастрофа, тя е професионално отразена от журналиста Спас Спасов, в. Дневник, сайта maritime.bg и други медии. Имам обаче следните въпроси:

Има образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител /?/ за извършени четири престъпни деяния

§  за документно престъпление

§  за престъпление по служба

§  за безстопанственост,

§  за екологично престъпление

Въпроси:

1.     Защо досъдебното производство се води срещу неизвестен извършител, когато зад всяко едно от горните деяния стоят реални хора, които лесно могат да се идентифицират от документите.

2.     Защо няма досъдебно производство за деянието „възпрепятстване на правосъдието“ срещу хората укрили и не докладвали своевременно за тази екокатастрофа?

3.     Води ли се разследване за причината за скъсване на тръбата? Начина и силата на разкъсване на тръбата ще каже много.

4.     Как се контролира и колко често се измерва нивото на водата във фарватера, като се има пред вид постоянното свличане на тиня и затлачване на удълбочения фарватер?

5.     Лансира се версията, че аварията е причинена от кораб. Има два начина ….. от натоварен кораб с пределно газене, което надвишава обявеното или действителното ниво в момента на инцидента, като при движението си кораба „заорава“ в тинята, закача тръбата с булба си и я къса. Другият е в резултат на аварийно отдаване на котва и при вирането закача тръбата и я къса. И в двата хипотетични случая това би се усетило от кораба и би трябвало да е отразено от нашия пилот, който е на мостика и практически маневрира/води кораба. Какъв е коментара на пилотска служба по случая?

Засега журналистическите разкрития  около това сериозно екопрестъпление поставят повече въпроси, отколкото отговори в няколко посоки, сред които и чисто политически.

Гореспоменатите случаи са само повърхностно изброяване на факти допринесли за забатачването на морската индустрия, разбира се, има и други….

Грешки се правят, на как така нито една политическа сила през всичките тези години не порасна малко и не осъзна истинската стойност на морската индустрия? Свидетели сме на махленски заяждания в Народното събрание, а не чухме едно смислено питане на тема свързана с морския отрасъл в България.

Срамота, бг политици!

Следва 2-ра част в понеделник

Стен Буков

Морски консултант

Август 2020

*В българския език думата керфафъл е изписана за пръв път в превод на заглавието на една детска книга.