Реклама / Ads
Frognews
10| 4990 |09.02.2009

Българското кино се опитва да остави някаква следа в Берлин

.
Берлинският филмов фестивал започва да прилича на стара госпожа, която все по-често си забравя очилата. Единственото смислено в нашето участие е лентата на талантливия ни режисьор Явор Гърдев "Дзифт".

 

Явор Гърдев се разминава с Томи Лий Джоунс някъде из космополитния Берлин, който вече не е това, което бе преди 10 години. Град, който подобно на Ню Йорк е събрал една пъстра дъга от хора, дошли от всички кътчета на света. Те са в Берлин, не за да бъдат част от 59-ия по ред филмов фестивал. Те просто живеят и работят тук. Това многолико многообразие още повече засилва предизвикателството да покажеш какво можеш. „Дзифт” на младия режисьор е сякаш единствената българска филмова лента, която може да разчита на нещо повече от зрителски интерес. „Дзифт” може да заинтересува чужди разпространители, които да го купят. Дано само 060209_rh_0121_popup2.jpgобаче на тях не им разкажат, че е счупил рекордите на българския бокс офис за последните 15 години със своите 35 000 зрители. Малко комплексарско би било да се гордееш с такава нищожна цифра, колкото и малка да е България. „Дзифт” е много добър филм, а Явор разпердушини високомерните кинаджии, идвайки от театъра и им показа какво е да си талантлив. Защото неговите колеги режисьори от киното продължават да се бият в гърдите, но Гърдев им демонстрира показно как се прави честно и стойностно кино. Докато те упорито и със странно от къде взето самочувствие хленчат, че нямало пари за кино, но продължават да си въртят далаверките и мръсните игрички, когато замирише на пари, правят гадните си номерца по време на разни сесии и са затънали в такива кръвосмесителни и отчайващо грозни връзки, че на нормален човек му се повръща от цялата тази кохорта „творци”. Ужасяващ е един пример – как се раздават парите за кино в БНТ. Връзки, роднинства и приятелства, но с проекцията зад която се криe наследничка  на големия наш режисьор Методи Андонов. Въобще в тази посока нещата намирисват, както и в кампанията „Голямото четене”, която сама по себе си е много интелигентна инициатива, но както всички зрители наблюдаваме в последно време, даде възможност на екипа да прави едни странни воаяжи в чужбина. Може би някак не е етично да говориш за литература и висок морал, а в същото време да си уреждаш благи командировчици до САЩ и Германия с парите на данъкоплатците. Заради едното четене. При положение, че в западналите и порутени бибилиотеки и читалища в провинцията се радват на няколко нови книги все едно е дошъл Великден.  Но това е тема на друг материал, в който биха лъснали твърде нечидстоплътни историйки. Та Явор Гърдев е далеч от всичките тези неща. И поради тази причина впечатли журито на Московския кинофестивал. Дано „Дзифт” да има късмет и бъде купен от повече филмови разпространители на фестивала в Берлин. Тазгодишният фестивал започна на 5 февруари и ще завърши следващата неделя на 15.  Общият брой на филмите, които ще бъдат прожектирани надминава  300 киноленти. Отсега се знае, че специална награда за принос към киноизкуството ще поучи френският кинорежисьор Клод Шаброл, композиторът Морис Жар и Гюнтер Рорбах – немски филмов продуцент. В компанията на Кейт Уинслет и Стив Мартин могат да се окажат и създателите на още един български филм – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, режисиран от Стефан Командарев. За този филм се чуха противоречиви оценки. Някои казаха, че е далеч от романа на Илия Троянов, други го обвиниха в маниерност, трети обаче го аплодираха и останаха доволни от видяното. Всеизвестно е, че на Берлинале не са никак равнодушни към политиката и хомосексуалистите. От най- славните издания на гей парада в столицата на Германия е ясно, че дисциплинираните наследници на 060209_dd_0894_popup1.jpgГьоте и Шилер умират да толерират различността. Вероятно заради историческата вина, позната на всички. Дори преди време берлинчани си избраха Клаус Воверайт - отявлен гей, за кмет. Един мой приятел преди една година се пошегува – направи филм с драматична гей и лесбо тематика и Златната мечка ти е в кърпа вързана, особено, ако журито е съставено само от местни представители. През тази година журито в Берлин се оглавява от жената с ледена физиономия – актрисата Тилдаtilda1.jpg Сиуинтън. Освен нея тези, които ще разпределят големите награди не са особено популярни и известни имена. Екзотичният Гастон Каборе идва от Буркина Фасо и е определен за най- важната фигура в киното на африканската държава. Директорът на Берлинале Дитер Кослик обеща за събитието да дойдат Деми Мур, Мишел Пфайфър и Гаел Гарсия Бернал. В основната конкурсна програма се състезават 17 филма, 14 от тях ще имат своята премиера в Берлин. Но фокусирането към тях ще дойде едва тогава, когато се разбере кои ще спечелят призовете. До този момент повече внимание привлича Джо Делалесандро – гей идол, който ще представи документален филм за себе си – „Малкият Джо”. Гюс ван Сант обаче се е съобразил с влечението към различното на филмовия фестивал в немската столица. Той ще покаже „Милк”, лента, посветена на първия популярен „ляв”, но не в идеологическо отношение американски политик Харви Милк. В главната роля е Шон Пен, което е гаранция за добър, с универсално към публиката послание филм. Естествено ще бъде връчена и една съвсем „алтернативна кинонаграда” – Синя мечка. Досещате се, че по време на връчването няма да преобладават хетеросексуални. В ретроспективната програма „След зимата идва пролет – филмите, предусетили падането на стената” също ще има българско участие – лентата на Петър Попзлатев „Аз, Графинята”. С прожекцията на подобни филми ще бъдат отбелязани 20 години от падането на Берлинската стена.  Да живеят сексуалните малцинства и остарелите вече политически спомени и разногласия. Мисля си, че колкото по- космополитен и готин град става Берлин, толкова повече Берлинале залязва и губи от своя блясък, въпреки, че минава за един от трите най- значими фестивала в света на седмото изкуство. И се сещам за едни думи на Андрей Кончаловски – „Светът се движи към таблоида – евтиния вестник с изобилие от снимки. Те стават по- важни от текста. По- рано вестниците се четяха, сега се разглеждат.” По- рано филмите в Берлин определяха пътищата на развитие на световното кино, сега просто се прожектират и са част от суетата на една индустрия, чийто представители се събират във Фридрихщатпалас.

Александър Иванов

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Италианец остави 1 млн. евро на приют за кучета 3| 4300 |11.01.2009 . Закриват шестият фестивал на българското кино в Ню Йорк 0| 4642 |19.04.2008 . Българското общество излиза да брани езика си 7| 4649 |11.04.2008 . Първанов патрон и на фестивал на българското кино в САЩ 5| 4598 |05.04.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ