„Биволъ”: Мондешки се самоуличи и направи самопризнания

Тези думи звучат директно като умишлено действие за шантаж и изнудване. Със самопризнанията си Мондешки директно сам вкарва себе си и двете си колежки – магистрати в състава на Глава втора „Престъпления срещу личността“, Раздел V, VI, VII, VIII от Наказателния кодекс. За нарушенията на Закона за съдебната власт и Кодекса за етично поведение на българските магистрати коментарът дори е излишен. 

А Румяна Ченалова осъществявала записите в дома си с диктофон. Като доказателство се прилагат два звукови файла, на които се чува как Ченалова казва „Как се спираше и как се прослушваше?Проба, проба“. От думите на Мондешки се разбира, че тримата участници не са били сами в пъкленото си дело, но той не желае да осветли други имена засега.

Налице е следователно организирана престъпна група, която планирано е създавала компромати, злепоставящи и обвиняващи в престъпления по служба, търговия с влияние и липса на морал висши политици и магистрати, като премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров, шефа на ВАС Георги Колев, представляващият ВСС Димитър Узунов, шефът на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, други членове на ВСС, главен редактор на национален вестник, известен арбитражен адвокат, та дори и деловодителка и шофьор от СГС, които измъкнали по нареждане на Янева една „червена папка“. Списъкът на лицата не е изчерпателен, той непрекъснато се разширява. Съвсем основателно може да се счита, че жертвите на подготовката за извършване на престъпление са доста широк кръг наистина на влиятелни личности, но и на обикновени познати и колеги на участниците. Сега остава да видим, дали мишените на нарочно направените компромати /според Момчил Мондешки/ ще потърсят правата си и ще дадат поне под граждански съд заговорниците!? И ако не го направят, то какъв пример ще дадат за законност и спазване на законите в България!?

Според самопризнанията на Мондешки от този „Труп-ен сценарий“ се разбира, че той сериозно  самоинкриминира тримата заговорници  в „подготовка за изнудване чрез злепоставяне на хора на властови позици“. Ако допуснем, че интервюто отразява действителните факти и обстоятелства, действията на участниците са предварително подготвяни, обмисляни и осъществени съвсем умишлено.  Това дава достатъчно основания да се счита, че става въпрос за подготовка за извършване на престъпление. Най-сериозните претенции могат да бъдат повдигнати към главната героиня в радио-пиесата – Владимира Янева, след това към самия Мондешки, а Румяна Ченалова би могла да мине почтни „метър“ защото е най-въздържана, вероятно заета с качеството на записа В сюжетната линия „най-интелигентното същество очевидно е кучето“, както отбелязва бившия правосъден министър Христо Иванов в свой коментар във Facebook., защото то не би могло да бъде обвинено в никакви незаконни и антиморални действия. Тъй като, по твърденията на Мондешки, именно Христо Иванов е човекът, който би трябвало да е получил записите, няма как да не счетем думите му за меродавни.

Най-важното обаче за Биволъ и за обществеността, не само в България е, че с интервюто си адв. Момчил Мондешки предоставя неопровержимо доказателство, че записите са реални, а не виртуално направени и че отразяват действителна обстановка от реално проведени разговори, независимо с каква цел и с какъв мотив са били изговорени те!

Прокуратурата е длъжна тутакси да възобнови проверката по случая Яневагейт, да извика Мондешки на разпит и да анализира формата и съдържанието и на новите записи, които Биволъ публикува. Прокуратурата е длъжна да стигне до истината на този огромен скандал и да установи едно от двете: Дали записите отразяват истински факти и обстоятелства, които са проверими и дават основание да се повдигнат обвинения срещу високопоставени лица в държавата, или става дума за умишлено и целенасочено извършено престъпление за набеждаване, оклеветяване и принуждаване на властимащи фигури към злоупотреба с власт или служебно положение, с цел извличане на лични изгоди и облаги. До момента прокуратурата не проявява никакво желание да провери истината по този набрал голяма полулярност и в международен план скандал в съдебната ни система. Основният аргумент беше, че не е ясно дали записите отразяват реално проведени разговори, независимо от предоставената на следствието авторитетна експертиза от страна на Биволъ. В същото врема медиите на Делян Пеевски панически се опитваха да отклонят общественото внимание от темата, с неверни и клеветнически опорни твърдения срещу нашия екип и медия. Постигнаха обаче обратния ефект.

Разбира се, версията на Мондешки звучи като съшита с бели конци. Според Биволъ тя е резултат на паника, заради непубликувани все още части от разговорите, които ще хвърлят доста нелицеприятна светлина върху влиятелните „жертви на шантажа“. Дори да допуснем, че тримата записващи се са завършили висша школа по актьорско майсторство и проявяват неочакван талант, за да звучат достоверно, има външни събития и намеси като разговори с трети лица, които са напълно и валидно проверими. За съжаление, отказът на Прокуратурата да ги провери е сам по себе си твърде красноречив.

Записите с гласа на Ченалова, които са публикувани в „Труд“ също са съмнителни и съдържат следи от монтаж, които се чуват и с просто ухо. Един бърз анализ на честотната лента показва, че те са правени с микрофон с честотна лента до 12 Khz. А всички записи публикувани от Биволъ имат едни и същи характеристики до 16 Khz.

Сравнихме и записа публикуван в друга медия на Пеевски, на който Ченалова говори с врачка. Той също бе представен по-рано като „доказателство“, че съдийката е записвала разговорите. Този запис се оказва правен с микрофон, покриващ честоти до 20 Khz.

Дали Ченалова сама е записвала тази богата аудиопродукция с три различни микрофона в крайна сметка трябва да каже разследването. Това, което със сигурност обаче може да се твърди е, че записите публикувани от Биволъ не са монтирани и, че са автентични като съдържание. Вече го твърдят две от участващите лица – Ченалова и Мондешки. Остава да чуем и „основната актриса в компроматната пиеса“ – Владимира Янева, която засега пази мълчание.