Сряда, 21 Ноември 2018, 14:02
Frognews
24| 7548 |12.04.2013

Британският посланик: България - в центъра на картата!

.
Джонатан Алън Източник: Булфото
Забравете за израза „малка държава" и поставете България в центъра на картата, призова посланикът на Великобритания в страната ни Джонатан Алън.

Той изнесе в четвъртък открита лекция, организирана от Атлантическия клуб в България, на тема „Да бъда оптимист или песимист за България". Алън обърна сериозно внимание на всеобщия песимизъм в България, относно състоянието и бъдещето на страната ни, който според него е отличителен белег на огромна част от българските граждани.

Публикуваме съкратен вид на публичната му лекция:

Положителното мнение за България, което споделям със своите сънародници, май невинаги се споделя от самите българи. Този ключов елемент от психиката на българина може да се характеризира като отрицателно отношение към положението в България и като цинизъм спрямо начина, по който нещата стават в страната, съчетан с пламенен идеализъм към живота навсякъде другаде.

Стига се до порочен кръг - ако хората са убедени не само че България се намира някъде под средното равнище, но и че всичко друго навсякъде другаде е над средното равнище, пропастта се задълбочава.
Проблемът е, че този песимизъм и този цинизъм са заразителни. Политици, средства за масово осведомяване, неправителствени организации, "тинк-танкове", всички те преувеличават и пресилват. Това отношение се отразява и на чуждите дипломати и на съответните им правителства. То се превръща в характеристика за страната, която хората чуват и преразказват.

Става дори екзистенциален въпрос: не е достатъчно да се окачестви дадено действие като некомпетентно, то непременно трябва да е и корумпирано. Всеки нов мол априорно се приема като перачница за пари - предположение, което се цитира като закон Божи. Нещо по-лошо, такова предположение се използва и като извинение за бездействие.

"Какъв е смисълът да се опитваш да предприемаш каквото и да било?", въздишат и българи, и чужденци. Хората абдикират от отговорностите си, свивайки рамене. Очакват някой друг да направи нещо по въпроса. Поради това предпочитат, образно казано, да паркират на тротоара, вместо да търсят място за паркиране, което не им пречи по-късно да се жалват, че тротоарните плочи са изпочупени.

Поради това откривам, че си задавам два въпроса:
Колко лошо вървят всъщност нещата в страната и дали положението се подобрява, или се влошава?

Може ли да се направи нещо, и ако да - какво?
Искам да докажа, че на България трябва да се гледа оптимистично и да настоявам за действие на всички равнища - обществени и правителствени - за осигуряване на по-добро бъдеще.

Колко зле са нещата тук? Подобряват ли се, или се влошават?
През тази зима, която по българските стандарти беше мека, станахме свидетели на сериозни и продължителни улични протести, които нямат подобни през последните години. Хората се гневят на високите цени и ниските доходи и в отчаянието си твърдят, че положението никога няма да се оправи.

Съществува ли, следователно, надежда?
Важно е положението да се анализира не само в абсолютни, но и в относителни стойности. От икономическа гледна точка тенденциите са низходящи в по-голямата част от Европа, прирастът е или нисък, или изобщо няма прираст. В много от държавите в периферията на еврозоната икономиките са в шок, безработицата расте стремглаво, стандартът на живота запада (вярно, от по-високо равнище от този в България). България се води най-бедната държава в ЕС. Не такива бяха очакванията, макар че е по-добре да си най-бедната държава-членка в клуба на богатите, отколкото обратното. Но тенденцията е възходяща.

През 2000 г. в България брутният национален доход на глава от населението възлизаше на 28% от средния за ЕС; през 2011 г. беше 46%.
България може да е най-бедната държава членка на ЕС, но е в първата тройка по отношение на дефицита, публичния дълг спрямо БВП и съотношенията в банковите капитализации. Както и много други от източните държави - членки на ЕС, България се развива със скорост, двойно по-голяма от скоростта в общата тенденция на ЕС.

Българите говорят за широко разпространена корупция в цялото общество и България си остава страна с висок корупционен риск. Но схващането е, че степента на корупция в бизнеса е слязла на най-ниска точка от последните 12 г. насам. Британските инвеститори почти неизменно ни осведомяват, че никой не иска от тях да плащат подкупи, макар да твърдят, че в миналото са имали такива случаи. Тъй като по-голямата част от икономическите отрасли са свързани чрез интернет с НАП, крещящи случаи на неплащане на данъци се срещат все по-рядко.

Чуждестранните компании и правителства следят с голяма тревога наложилите се практики в областта на поръчките (а има определени области, в които ни е ясно, че просто няма смисъл да се участва в търгове), но след спирането на европейските фондове през 2008 г. настъпилото подобрение е осезаемо. Процентът на грешка е под 2% (в сравнение с цифрата за целия ЕС, която е 4%). Положението с поръчките, включващи европейски фондове, е значително по-добро от положението при обикновените поръчки.

В съдебната система все още може да се очаква подобрение в работата на Висшия съдебен съвет, особено след последните тревожни съобщения, според които съдилищата забраняват независимите проверки на разпределението на делата.

Бързо растящата цена на живота оказва пропорционално по-лошо влияние в България, отколкото в други държави, поради ниските доходи, особено за хората, които са на минимална заплата или пенсия.

България е силно засегната поради това, че главният експортен пазар минава през цикъла на рецесията. Но относителното положение тук се подобрява и тенденциите водят в правилната посока. И когато растежът се възобнови, отправната точка на България - почти никакъв дълг и дефицит - ще бъде завиден трамплин, за разлика от Гърция и Кипър.
Докладите на Европейската комисия сочат постепенно подобрение. Разбира се, то трябва да бъде по-бързо, по-задълбочено и по-осезаемо. Но бих казал, че България е на прав път. Сега се поставя въпросът с каква скорост пътуваме.

Може ли да се направи нещо и ако да - какво?
Бих искал да предложа на вниманието ви няколко наблюдения от първата си година на този пост, които ме водят до заключението, че е възможно съществуването на положителен дневен ред за промяна. Правя го с известно притеснение, тъй като ми е ясно, че никой няма желание да слуша нравоученията на надути чужденци. Но споделям тези свои наблюдения като жител на България, който изключително много обича и страната, и хората .

1. Забранете определението "малка държава". България е средна по размер държава от Европейския съюз и възможностите за гласуване отговарят на този размер. Тя разполага със същия брой европейски гласоподаватели като Австрия и Швеция. България би била важна част от всякакъв съюз в Брюксел. Сега е необходимо България да стане среден играч в Брюксел.

Изразът "ние сме малка държава" засилва схващането, че за България нещата само се случват и че в преговорите тя не трябва да очаква да получи, каквото иска.

2. Поставете България в центъра на картата. Като сме тръгнали да забраняваме, можем ли да се споразумеем да забраним на конференции и в официални документи да се показват географски карти, които поставят Швейцария в центъра, а България - чак долу вдясно? Нека вместо това да поставим България в центъра на нашата географска карта. Тогава ще осъзнаем геостратегическия потенциал на нашата страна, свързана чрез Балканите с Централна и Източна Европа; с великата европейска артерия - Дунав; нагоре през Румъния и Украйна, та чак до Русия; през Турция и по море до Централна Азия и Близкия изток; на юг и на запад - с Гърция, Италия и Западните Балкани.

Най-големият пазар, който се оформя в съседство с България (и с Великобритания), е Турция. През 2011 г. нейният брутен вътрешен продукт възлизаше на 1300 млрд. щатски долара, с растеж от 8,5%. Тя е мост между Европа и Азия и строи магистрали и високоскоростни железопътни линии за Централна Азия и Близкия изток. Моята страна има правителствена стратегия за развитие на взаимните търговски отношения, които се наблюдават от премиера и в които неотменна част са бизнесът и частният сектор.

Естествено, българите знаят всичко за своята съседка и България разполага с огромно предимство в сравнение с останалата част от Европа. Вие сте неоспоримият път към пазара между Западна Европа и Турция. Повече от 10% от българските граждани растат с турски език като първи език. Ако Великобритания имаше предимствата, с които разполага България, щеше да ги оповестява при всеки удобен случай.

3. Образованието на ромските деца. Според изчисленията на Световната банка 23% от новите попълнения на българската трудова борса са хора от ромски произход. От тези 23% само един от петима е завършил гимназия. Това означава, че огромен и нарастващ дял от работната сила в България не е в състояние да бъде конкурентоспособен в глобализиращия се свят. Ромите обвиняват мнозинството; мнозинството обвинява ромите.

България се стреми да се превърне в богата държава, с по-високи заплати и по-висок стандарт на живота. Това изключва стратегия, основана на използването на работна ръка, по-евтина от където и да било по света. Един начин да се запълни липсата на умения е вносът на работна ръка, евентуално от Африка или Азия. Другият начин е да се постигне национален компромис, чрез който да се развие пълният потенциал на ромската част от българското общество.

4. Съдебната реформа е икономически императив. България има много предимства в надпреварата за привличане на инвестиции: най-ниската данъчна ставка в ЕС (10%); добре образована работна сила; ниска себестойност на труда; усъвършенстваща се национална инфраструктура, започнала от ниско стъпало.

Един от най-големите недостатъци е неспособността да се действа в съзвучие със закона, бързо и последователено. Това лишава България от инвестиции. Прави фирмите по-малко ефективни. Намалява брутния вътрешен продукт и покупателната способност на всеки гражданин.
Наложително е да се сключи сделка: подобрена физическа съдебна инфраструктура, по-ефикасно и справедливо разпределяне на работното натоварване, по-добро обучение и развитие за магистратите, в замяна на по-високите стандарти, които ще си постави Висшият съдебен съвет, поемайки отговорността да отстрани онези, които не са подходящи за длъжносттта си. Тази сделка би могла да бъде финансирана с европейски пари и с пропорционално увеличение на съдебните такси при по-скъпите съдебни дела.

5. Национализация на дневния ред на реформата. Боя се, че цитирайки непрекъснато външни изисквания като причина за реформите, рискувате да предадете целия процес на реформата в България в ръцете на странични фактори. На свой ред това води до риска да се обезсилят българите, намалява нуждата хората да поемат сами отговорността.
Българите биха решавали проблемите за доброто на България не защото някой друг смята това за важно. Така би се стигнало по-бързо до успех.

6. Овластяване на правителствения център. Откакто съм пристигнал в България, непрекъснато чувам за централизацията на вземането на решения в България. Но ми се струва, че властта е разпръсната. Прекалено се осланяте на законодателството като основа за действие. Министерствата се бавят неимоверно, докато се споразумеят каква политика да възприемат или да не възприемат.

Питам се дали и при вас няма да се намери място за такъв стратегически център, в който да се стига до консенсус и който систематично да следи за изпълнението на действията, по които има споразумение, на всяко правителствено равнище, включително на органите за местно самоуправление. Може би това място ще се намери в Министерския съвет?

7. Прозрачността изисква нещо повече от прозорец. Тя трябва да присъства във всичко, което прави държавата. Увереността, че действията са под контрол и че отговорността съществува, гарантира по-силно, по-здраво правителство, по-добра политика и по-добро осъществяване на тази политика. Означава регулатори, които работят открито в интерес на гражданите и потребителите.

Означава извънредно високи стандарти при декларирането на личния интерес от страна на онези, които са на власт, на използваното гостоприемство, на получените подаръци, и пълна честност по отношение на правителствените разходи.

8. Насърчете личната отговорност. Многократно съм виждал примери на българи, които биха направили почти всичко за хората от своя тесен кръг: семейства и приятели. Силните общества и общности обаче се облягат на готовността да се действа в интерес на по-широки кръгове, на хора, които не познаваме и не сме срещали.

Вижте резултатите от протестните движения във връзка с националните политики: всеки партиен ръководител, с когото съм разговарял напоследък, казва едно и също: "България вече няма да бъде същата". Протестното движение оказа огромно влияние върху политиката - ще се задържи ли инерцията?

Последното ми заключение е, че трябва да вярваме в онова, което е най-добро за България, и в българския народ. Трябва да поставим България в центъра на своята карта.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. "Обединение" за "Освобождение" на "Българската пролет" в "Модерна България" 9| 6559 |20.03.2013 . Корупционна България : Енергийните олигарси на БСП – статия втора 40| 15935 |17.03.2013 . Корупционната България: Енергийните олигарси на БСП – статия първа 70| 25956 |13.03.2013 . Quo Vadis, България? 21| 9029 |05.03.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах