Реклама / Ads
0| 5923 |22.05.2007 АКТУАЛНО

Дългият път към морето?

.
Всеки, който напоследък е сядал зад волана, за да направи с кола прехода София-Бургас или обратно, си дава сметка, че онези 6-7 часа, които бяха необходими, за да додрапаш до заветната цел, вече са отдавна забравено минало. Лошото е, че магистралата си е направо празна, вероятно затова концесионерът настоява за държавни гаранции. А по пътя към морето се редуват европейски новости с мили родни карт
 
Дългият път към морето...вече не е толкова дълъг! Дано доживеем да стане и по-кратък, а и по-добре поддържан. Всеки, който напоследък е сядал зад волана, за да направи с кола прехода София-Бургас или обратно, си дава сметка, че онези 6-7 часа, които бяха необходими, за да додрапаш до заветната цел, вече са отдавна забравено минало. Не само, защото българинът кара по-бързи автомобили, макар и 2-ра, 3-та ръка. А главно защото на магистрала „Тракия” май взе да й се вижда краят. Сигурно желанието на всеки водач това да стане скоро, е по-силно, отколкото реалните перспективи, но все пак сега 400-те км до лелеяното море се взимат за около 4 – 4 и половина часа безрисково каране. Довършат ли „Тракия”, ще се намалеят на 3! Всъщност 100–тина са километрите, които останаха, на пръв поглед нищо работа, но опре ли се до същински строителни работи, нещата едва ли ще станат чак толкова светкавично. А що се отнася до състоянието на пътя в момента, много искам да изредя повече плюсове. Да се стигне до тях обаче, има доста път.
Истинско препятствие преди качването на магистралата е напускането на София. Дупки, задръствания, притичващи с риск за живота си пешеходци по „Цариградско шосе”, всичко това трябва да се преодолее, за да възкликнем като в онзи стих: „И път се ширна радостен и прав...”
Участъкът до Пловдив не е перфектен, но все пак трите ленти, които на места са с подменена настилка, създават усещане за европейски път. Към него се прибавя и великолепната панорамна гледка, която така радва окото, че няма как човек да не помисли колко много е дал Господ на тая малка страна, колко малко трябва, за да тръгнат нещата в нея и колко ужасно калпави са ни управниците, щото това все не се случва. Изумрудено е небето, Балканът все още не е свалил бялата си шапка, но наоколо е свежо зелено, слънчево, а подранили щъркели важно се разхождат из все повече видимо обработваеми черноземни ниви...Магистралните труженички още не са наизлязли на тумби, само тук-там унило маха някоя самотна мургавелка. И изведнъж - Дрън-н-н! Идиличното заглеждане по природните красоти е нарушено от рязка промяна на настилката и поредица от дупки, кръпки и неравности, които моменталически те вадят от поетичното съзерцание и извикват на преден план слаломните ти умения, особено необходими в участъка след 67-мия километър. Карайки по това трасе, усещащ турболентност, все едно си в самолет и ти предстои излитане. Вярно, че това е най-старата част от магистралата, но нали баш нея кърпят ежегодно! И то все посред лято в разгара на сезона. В Германия точно магистралите, строени по времето на Третия Райх, ще рече по Хитлерово време, са най-здравите и до ден днешен. Имат особена зърнеста структура, но са „мно’о яки”.
„Мно’о як” обаче е най-новият участък: от Чирпан докъм Стара Загора. Настилката е „мазна”, маркировката новичка, от двете страни на аутобана също е пипнато по европейски. Млади лозови масиви показват, че земеделието се възражда, видно е, че има предприемчиви стопани, които след години ще пият хубаво вино от южно грозде. Лошото е, че магистралата си е направо празна: профучават по няколко коли от дъжд на вятър и в двете посоки. Вярно, през лятото нещата ще се променят, ще започне великото преселение към морето, ще се заприбират и турските гастарбйтери от Европа през България, но концесионерът пък иска да печели целогодишно, не сезонно. Явно затова търсят държавни гаранции португалците, май и те са разбрали, че натоварването по българския аутобан няма да е като по френските, например.
До Стара Загора, през средата на която, както е известно, се преминава, вече я има, я няма 2 часа. Зависи от колата. А картинката, като се слезе от магистралата, е мила и родна: тясно шосе, ТИР-ове, изнервени шофьори, формени идиоти с вградено предимство, които си въобразяват, че само те бързат, а останалите участници в движението са длъжни да ги пускат, независимо от забранителните знаци. Ако може и онези от насрещното да спрат или да отбият вляво, че довчерашното ... да префучи с мръсна газ и да се кефи, че е най-силният на шосето, защото всъщност само там може да показва мускули.
В Стара Загора – изненада! И то приятна. Доскоро прехода през целия град опъваше и най-здравите нерви, сега обаче на два пъти взривяваният червен кмет Евгений Желев очевидно е взел нещата с инфраструктурата насериозно и е оправил дупките, подновил е настилката, че даже е накачил по цялото трасе през равни интервали и по два байряка – българския и европейския – да подсказват, че се пътува през съвременен, модерен град. Има мегдан да стане. Само дето, мине ли магистралата наблизо, през центъра на града вече няма да се пътува и погледът към него ще остане за онези, които нарочно решат да го посетят. Какво ли ще правят бензинджиите, дето са наредили на влизане бензиностанция, до бензиностанция...
Следва участъкът до Карнобат. Не е лош пътят, няма защо да си кривим душата. Миналата година ни скъсаха нервичките с ремонтите около Сливен, сега обаче дупки няма, все още тежкотонажните камиони не са ги издълбали наново, природата пак е красива, Балканът е досущ пред носа ти, Сините камъни а-ха да ги пипнеш с ръка. С удоволствие шофираш, че даже на по-широчките места ти идва да припяваш с Васко Найденовия шлагер: „Със сто километра в час пак съм номер едно”. Наоколо се множат лозовите масиви, слуховете ги приписват на Миньо Стайков, който държал и Винпром „Карнобат” и Карнобатските мелници. Та даже и в Плевенско си бил купил човекът земи, да си прави лозя и да си произвежда вина. Няма лошо! Стига плевенските да не ги представят за карнобатски, щото винарите най-добре знаят, че е най-малкото грехота вино, правено от грозде, расло под друго слънце и на друга почва, да го пробутваш като наложена вече марка. Но това между другото.
Преди Карнобат отбиваме от познатия път, без съжаление, че няма да видим този „шедьовър” на соцстроителството, пък ще пропуснем и не по-малко „достолепния” Айтос, и се качваме по съвършено нов участък, който ни отвежда към магистралата. Отбиваме, защото тя е предвидено да мине покрай Ямбол и оттам да „гони” Карнобат. И пак мазно-мазно се хлъзгат автомобилите по новичкото трасе. До Бургас километрите вече не се и усещат. От най-досадния до скоро участък, сега този е от най-приятните. Таман да минат 2-3 кючека по турските радиостанции, които нахлуват неканени в ефира и колкото и да въртиш копчето, не можеш да ги изгониш, и ето го „Нефтохима”. След неговия специфичен "аромат" вече има шанс да се долови и мириса на морето. Това, че гларусите са се умножили през зимата, се разбира отчетливо по знаците, които светкавично оставят върху предното стъкло или тавана на колата. Но това да е проблемът. Бензиностанции и автомивки тук – бол! По-важното е, че стигнахме морето. Има –няма: 4 часа и малко. След някоя и друга година – може и 3. По магистрала „Тракия” от София до Бургас! Амин, дай, боже!
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 1| 2207 |28.03.2024 Politico: Дезинформацията се превърна в най-голямата заплаха за честността на изборите . 25| 5862 |27.03.2024 Дойче веле: Руските наказателни колонии - новият Гулаг . 29| 2812 |26.03.2024 Избори! ГЕРБ отхвърли предложението на ПП-ДБ за правителство с втория мандат . 1| 10999 |26.03.2024 Meduza: 10 въпроса, на които няма отговор три дни след атентата в Крокус

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads