В Европа сме пораснали с 11 см. за 100 г.

В публикация в издание на Оксфордския университет авторите коментират, че това е положителен сигнал за състоянието на европейците и цялостното здравеопазване. Заключенията стъпват на данни от източници като военни архиви и преброяване на населението в 15 европейски страни от 1870 до 1980 година.

Водещият на екипа проф. Тим Хатън от Университета в Есекс посочва, че гените са определящият фактор и обясняват разликите между отделните индивиди, но не могат да отговорят на въпроса защо за 4-5 поколения се увеличава ръста на всички мъже.

Височината на човек може да бъде значително повлияна от това какво се случва през първите две години от живота му, съобщава Би Би Си. В тази връзка масови проблеми като заболяване на дихателните пътища или диария, причиняващи много смъртни случаи при децата, могат да повлияят върху развитието на индивида като цяло, а по този начин - и на ръста му по-късно. Смъртността при децата е намаляла значително през периода на проучването.

Друг фактор, който не трябва да се пренебрегва, е намаляването на членовете на семействата. По този начин и гърлата за хранене са по-малко, което може би позволява купуването на повече и по-качествена храна. По-висок доход, подобряването на условията за живот и образованието, засягащо здравеопазването и храненето, също биха могли да имат ефект.

Резултатите от проучването сочат също, че дори трудностите от времената на големите войни в Европа не са спрели този процес. Той е продължил в периода между двете световни войни и Голямата депресия, когато Националната здравна служба на Великобритания още не е съществувала.

Според проф Хатън всичко се дължи на подобренията в санитарните условия, хигиената и храненето. По време на война, обяснява той, повече жени имат приходи и разпределянето на дажби дори подобрява хранителния режим на някои хора. Ефектът на увеличените доходи и подобрените социални условия е регистриран с рязко увеличаване на ръста след Втората световна война и в Южна Европа.

Д-р Джон Мидълтън от Факултета за обществено здравеопазване казва, че "това интересно проучване предполага, че здравната грижа определено е фактор", но и предупреждава, че то не бива да води към заключения, че по-ниските хора са по-болнави от останалите. "Както много други проучвания и това повдига повече въпроси отколкото дава отговори", допълва той.