Вторник, 13 Ноември 2018, 22:35
Frognews
1| 5223 |20.12.2008

Eвропейският парламент фиксира 48 часова работна седмица

.
Европейският парламент настоява да няма изключения за прилагането на максимална продължителност на работната седмица от 48 часа, изчислена върху период от една година.

Депутатите настояват също клаузата за неучастие (т.нар. "opt-out") да бъде премахната 3 години след влизането в сила на директивата за организацията на работното време, както и неактивният период при дежурство да се счита за част от работното време. Евродепутатите приеха през изминалата седмица следните изменения на второ четене към директивата за организация на работното време:
* максимална продължителност на работната седмица от 48 часа;
* премахване на клаузата за неучастие (opt-out) 3 години след влизането в сила на директивата (в момента 15 държави-членки я използват, включително и България);
* неактивното дежурство да се смята за част от работното време.
С приемането на тези поправки, предложени от докладчика Aлехандро Серкас (ПЕС, Испания), Парламентът изрази своето несъгласие с общата позиция на Съвета (от 9 юни 2008 г.), особено по отношение на клаузата за неучастие и неактивното дежурство (от особено значение за здравните работници).
С това решение на ЕП директивата ще трябва да бъде разгледана на помирителна процедура между Парламента и Съвета. По време на гласуването беше необходимо постигането на абсолютно мнозинство от депутати (393), за да бъдат приети измененията на Комисията по социални въпроси на ЕП или каквито и да било други изменения към общата позиция на Съвета.
През 1993 г. Великобритания успя да извоюва включването на клауза за неучастие (т.нар. "opt-out"), която дава възможност да не се прилага максималната продължителност на работната седмица от 48 часа, ако работникът приеме да работи по-дълго време. В момента 15 държави-членки, сред които и България, я използват. ЕП прие с 421 гласа "за", 273 "против" и 11 "въздържали се", поправка, която настоява тази клауза да се премахне 36 месеца след влизането в сила на директивата. Според повечето депутати изчисляването на работната седмица върху референтен период от една година (вместо сегашните 4 месеца) дава достатъчно възможности за гъвкава организация на работното време. В същото време според общата позиция, приета от Съвета по заетост и социални въпроси на 15 септември, работната седмица в ЕС не трябва да надвишава 48 часа, освен ако дадена държава-членка не предвиди клауза за неучастие и ако отделният работник не реши да използва възможността за неучастие. Работникът трябва да даде предварително своето съгласие, като са предвидени ограничения за прилагането на тези разпоредби: лимит от 60 часа на седмица, изчислени върху период от 3 месеца, или 65 часа при липса на колективен трудов договор и "когато неактивната част от дежурството се счита за работно време". Още на първото четене през май 2005 г. Парламентът предложи референтният период за изчисляване на продължителността на работната седмица да бъде удължен от 4 на 12 месеца при определени условия, за да се избегне всякакъв риск за здравето и сигурността на работниците.
Целта е да се постигне по-добър баланс между защитата на здравето и сигурността на работниците и необходимостта от гъвкава организация на работното време, както и опростяване на настоящето законодателство, което дава възможност за многобройни изключения. Съветът и Комисията вкараха в законодателното предложение определението за неактивен период от дежурство, което означава всеки период, през който работникът е на разположение на работното си място, но "работодателят му не е поискал от него да изпълнява ефективно професионалната си дейност или задължения". Тази разпоредба засяга особено силно медицинските работници.
Според Съвета неактивният период при дежурство не трябва да се счита за работно време, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство, колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори. На второто четене депутатите потвърдиха своята позиция, че цялото време на дежурство, включително и неактивните периоди, трябва да бъдат считани за част от работното време. Въпреки това, неактивните периоди могат да бъдат изчислявани по "специфичен начин", за да се съобразят с изискванията за максимална продължителност на работната седмица.
Държавите-членки трябва също така да гарантират, че работодателите уведомяват работниците своевременно за всякакви "значителни промени" в режима или организацията на работното им време. В приетите поправки на второ четене депутатите засилват още повече тези разпоредби: "работодателите своевременно уведомяват своите работници за всяка промяна в организацията на работното време", а работниците имат право да искат промени в часовете и организацията на своето работно време. Работодателите са длъжни да разглеждат такива молби, като могат да ги отхвърлят само ако те ще предизвикат сериозни организационни проблеми.
Що се касае до полагащата им се почивка, работници трябва да бъдат компенсирани с равностойна компенсационна почивка "в рамките на разумен период", когато не са успели да ползват своята обичайна почивка. Според Съвета този разумен период се определя в съответствие с националното законодателство, колективен трудов договор или споразумение между социалните партньори. Според Парламента компенсационните периоди на почивка трябва да се предоставят на работниците след периода на работа. Бъдещата директива няма да се прилага за няколко категории служители: главни изпълнителни директори (или лица на сходни позиции), пряко подчинените им висши ръководни кадри и лица, които се назначават пряко от съвет на директорите.
Директивата от 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време определя базовите принципи, свързани с максималната продължителност на работната седмица, на дневната и седмичната почивка, на годишните отпуски и на нощните дежурства. Тя дава също така възможност за дерогация (неприлагане), която държавите-членки могат да прилагат спрямо определени категории служители (например ръководните кадри) или определени сектори. Директивата предвижда някои нейни разпоредби да бъдат преразгледани след десет години. С тази цел Комисията представи през септември 2004 г. предложения за изменение на директивата, като Парламентът прие своята позиция на първо четене през май 2005 г. След три години на блокиране, Съветът успя да достигне до компромис през май 2008 г. и да представи своята обща позиция на 15 септември.

 
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Далай Лама ще посети Европарламента 0| 5363 |28.11.2008 . Показват мизерията от Могилино в Европарламента 1| 4851 |04.03.2008 . Кой за какво (и за колко) се бори в Европарламента 0| 4316 |18.05.2007 . Кой за какво (и за колко) се бори в Европарламента 0| 4443 |21.05.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах