Четвъртък, 20 Септември 2018, 06:05
Frognews
12| 8999 |23.02.2015

Фрог научи: Ректори поправят закони, за да властват до пенсия

.
Архив
Хора на науката сигнализираха в редакцията на Фрог нюз, че ректори опитват да поправят Закона за висшето образование с цел да останат на ръководните си постове до пенсия. Според тях един от авторите на тази идея е ректорът на Медицинския университет в столицата проф. д-р Ваньо Митев.

Пред Фрог нюз проф. Митев отрече това твърдение, но казаноното от него говори именно за одобрение на идеята да се управлява безсрочно. Вижте какво обяснение даде ръководителят на Медицинския университет.

 

„Нищо ново не сме предлагали. Става дума всяко Общо събрание да определя броя на мандатите. Искам поправки в закона за франчайза, искам да изнесем факултет навън, искам да преподавам в Германия, да кредитирам немска болница. Това ще повиши имиджа на България.

Не искаме да се премахват мандатите, общите събрания да вземат решения. Къде има мандатност в България? Министър-председателят може ли да бъде доживотно такъв, без брой на мандатите?  Ами кметовете, шефовете на БОК? Никъде няма мандатност, нито възрастови ограничения. Мен ме избира събрание от 400 души – мажоритарно и тайно. От 400 души също мажоритарно и тайно са избрани за делегати. Аз управлявам с академичен съвет, който също е избран мажоритарно и тайно - хора, които не мога да подбера. Подбира ги Общото събрание. Христо Белоев, детонира бившия ректор на русенския университет, който е бивш министър. Вижте, какво стана в Техническия университет – двама ректори не могат да изкарат един цял мандат! Общото събрание може по всяко време да ти отреже главата. Какво страшно има един ректор да се яви пред Общото събрание на пореден избор, ако Общото събрание реши да има например 3 мандата.  Къде е трагедията?

Преди 10 г. започна кампанията за ректор на нашия университет и аз реших да кандидатствам. Бях в екипа на академик Овчаров. До последния момент не се знаеше дали няма да отпаднат мандатите. Бяхме се разбрали така: правя си кампанията и ако има възможност той да се кандидатира, аз ще си оттеглям кандидатурата.

 

Сега съм втори мандат. Става въпрос да се даде възможност на хора да преценят кой да ги ръководи. Точната формулировка е: броят на мандатите на ректори, декани, шефове на колежи да се решава от Общото събрание.”

 

От академичните среди се страхуват да изразят свободно неодобрението си от отпадането на мандатите. „Ако си кажа какво мисля на всеослушание, след това си имам неприятности. Привикват ме, заплашват ме..., така обоснова мълчанието си известен доцент.

Проф. Христо Христов от Техническия университет в столицата, който е и бивш зам.-министър на образованието, обаче открито сподели какво мисли за борбата на ректори, декани и прочие да се държат за кокала колкото може по-дълго.

 

Ето какво каза той:

„Проф. Митев говори за премахване на ограничителния брой мандати на държавните висши училища.

От кого идва това предложение и заради какво (кого) се поставя този въпрос? Заради  университета, за „всеобщото добруване” или заради личността, заради Него?

Съображенията против висшите училища да решават дали да дадат нов мандат за ректор или декан, който има вече два изтекли мандата, са общи и конкретни:

Общите съображения са валидни не само за висшето образование.

Първо. Новият ръководител идва с амбиции, свои виждания и желание да се докаже, да се утвърди. Един 4-годишен мандат не стига да осъществи своите намерения. Затова по закон са предвидени до два мандата, които най-често са достатъчни. След това властникът обикновено изчерпва потенциала си за ново развитие, рутинира се, проявяват се признаци на застой. На друга позиция той може да има неизползван потенциал, но на старата си длъжност дори и при добро желание най-често не може даде колкото ново име със свежи идеи.

Второ и по-важното. Всеизвестно е, че властта променя човека, най-често не към добро. Създават се междуличностни връзки и нездрави зависимости с подчинени и обкръжение, които укрепват властелина и неговата власт. Хората с власт искат още повече власт. Властта губи своето очарование, ако с нея не се злоупотребява. Тя развращава и корумпира. Абсолютната власт – абсолютно (Шарл Монтескьо). „При всеки човек, на когото е възложено задължението да заповядва на другите, ако не е подчинен на закона, се подчинява само на своите страсти.” (Ан дьо Стал). И ако това се отнася и за напредналия цивилизован свят, още по-вярно е за нашите географски ширини.

От тези общи съображения не би трябвало да се дават повече мандати и на държавни ръководители. Неслучайно в САЩ президентът има два 4 – годишни мандата, а у нас – два 5-годишни. Трябва да се мисли в тази посока и за другите ръководни длъжности в държавата. Ако това още не е направено, то е защото се предполага, че част от народа се лъже, но целия народ – никога ?!

 

В случая обаче не става дума за многомилионния народ, а конкретно за университета. Има специфика, и тя не е в полза на безграничните мандати.

Ректорът е мениджър на държавна самоуправляваща се „фирма”. Държавата (разбирай обществото) плаща, фирмата издава ценни книжа, наречени дипломи за висше образование, за доктори на науките. Ректорът назначава, повишава, командирова, уволнява, разписва за ремонти, дограми, компютри и др.

Деканът е шеф на научното звено, кофчежник на факултета, аранжира научно жури за докторски защити или конкурси за професори, разпределя учебни дисциплини, организира конференции и командирова за тях. Участва в повечето научни проекти, съавтор е в статии и доклади, в които много често реално не участва.

У нас вече много десетилетия отпреди промените през 1989 г. ръководните длъжности имат ограничени мандати и висшето ни образование може да се похвали с демократични традиции. Но откакто има университетска автономия, вече 25 години, властта в тези среди придоби още по-голяма сила и пропорционално на това й измерение – по-голяма вероятност от злоупотреба.

Общото събрание на университета (факултета) избира своя властелин. Основният състав, в него са преподавателите и студентите. 

 

Мотивацията в академичния състав има главно две измерения:

-  Да получава повече:  да има желаната стабилна учебна дисциплина, да се включва в изгодни проекти, да му зачислят  докторанти, да участва в конференции в далечна чужбина, да ползва командировки в екзотични дестинации, съблазнителни почивки и пр. блага от бюджета на институцията. Това зависи в голяма степен от разположението на властелина;

-  Чест, слава, признание чрез бърз растеж в академичната йерархия, което също зависи от разположението на властелина. Ако не непосредствено, то условията и предпоставките това да се случи зависят от него.

·       Студентските представители са недобре ориентирани, нямат трайни интереси в университета, защото като се дипломират след година-две няма да са част от него. Те се поддават на влияние, най-вече от действащия ректор (декан). А техният брой е не по-малко от 15% и до 30%. Привличането им за гласуване в полза на някой от кандидатите решава избора.

Ето защо в университетските институции, особено в по-малките и провинциалните висши училища, заради изгодата често преобладава послушание, покорство, лицемерие, ласкателство и т.н.. Ползвайки властовите ресурси властелинът си създава нездравословни, но взаимноизгодни (в ущърб на правото и справедливостта) зависимости. С престоя си във властта той ги разширява до степен при следващия избор в Общото събрание, дори и при тайно гласуване, да може да победи всеки конкурент. Задържането във властта създава предпоставки за още по-дълго и нехигиенично задържане.

Разбира се, може да има зрели научни организации и университети с преобладаващо независими и достойни хора, където това няма да се позволи. Примери за «детрониране» на известни имена чрез тайно гласуване в Общото събрание има, но те служат само за да докажат правилото.

Ето защо, отчитайки общите съображения и тази специфика на академичните среди, не е целесъобразно да се дават повече от два мандата.

Но за това, да се промени ли закона така, че да позволи неограничени мандати, не бива да се питат ректорите.  Иначе се стига до приказката за гьола и жабите".

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Фрог научи: Лазаров остава, ама 50 на 50 9| 4651 |18.02.2015 . Фрог научи: Повишават прокурор, чийто син прегази двама в София, други двама обвинители също с награда 19| 8264 |17.02.2015 . М. Мурджов за Фрог: Има стандарт за сирене, но няма за учебници. Време е! 7| 5104 |12.02.2015 . Д. Йончев пред Фрог: С подслушванията ще се окаже, че никой не ги е поръчвал 10| 4877 |10.02.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах