Четвъртък, 20 Септември 2018, 10:08
Frognews
5| 4179 |07.09.2007

Д-р Хайнц Брам: Да се гордееш с принадлежността си към ДС е наглост

.
„В една държава, в която е безразлично дали си бил комунист, дали си сътрудничил на ДС или си бил жертва на режима, според мен такава държава не може да се превърне във функционираща демокрация”, казва германският политлог.
  „Кой нормален човек се интересува от досиетата?” Този въпрос зададе премиерът Сергей Станишев след публикуването на имената на народните представители, участвали в парламентите след 1989 година. Ако се съди по дискусиите след 4 септември, много хора се интересуват от досиетата. Какво е значението на тази публикация? На път ли е България да анализира миналото, да превъзмогне тежкото наследство от комунистическия режим? Как вие, д-р Брам, виждате значението на публикуването на имената на 140 депутати? dosieta.jpgД-р Хайнц Брам: "Според мен решението да се пристъпи към публикуване на досиетата бе взето под натиск или по препоръка на Европейския съюз. България дълги години отказваше да анализира, да разчисти миналото. Очевидно вярваха, че с балканска хитрост могат да се скрият зад Дунава. Но наложително бе един ден да се отворят досиетата. Според мен социалистите прецениха абсолютно погрешно значението на публикуването на досиетата. Сега се появиха нови имена, така аз лично не знаех, че Жан Виденов се числи също към сътрудниците на Държавна сигурност. Появиха се и други досега неспоменавани имена. Но още в миналото имаше списъци с имена, които днес отсъстват. Вероятно има още архиви, като архивите на Кирчо Киров, които още не са проверени. Важно е досиетата да бъдат публикувани, макар че никой няма да бъде наказан, никой няма да бъде отстранен от парламента, но все пак се даде гласност! Има медии, които могат да упражнят натиск. Смятам, че става дума на първо място за един вид обезщетение спрямо жертвите на комунизма. Ако жертвите на комунизма видят, че един човек като Бриго Аспарухов застава пред обществеността и казва, че Държавна сигурност е била добра школа: “Там се научих на точност, мениджмънт, организация, на всичко това, което по-късно ще ми е необходимо като кмет на София”. Това е абсолютна наглост! Наглост, която според мен не би трябвало да е възможна в рамките на Европейския съюз, но явно такива неща могат да се изричат в България! Ако архивите са отворени и ако поне обществеността окаже натиск, жертвите на комунизма могат да почувстват, че дългогодишните им мъчения не са били напразно, че все пак има известна справедливост. Публикуването на досиетата само по себе си не може да създаде справедливост, 100-процентова справедливост, дори не и 50 % справедливост, но все пак дава гласност на събития от миналото. А това е важно в една демокрация. Но в една държава, в която е безразлично дали си бил комунист, дали си сътрудничил на Държавна сигурност или дали си бил жертва на режима ... Всичко е безразлично, всичко е една огромна бъркотия... Според мен една такава държава не може да се превърне във функционираща демокрация."
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Павароти си отиде, гласът му остава да звучи 1| 4319 |06.09.2007 . Жената има нужда от над 100 чанти 2| 4718 |01.09.2007 . Околосветското пътешествие по затворите на Мануел Нориега 0| 4705 |29.08.2007 . Кинофестивалът във Венеция: гондоли, филмови звезди и усещане за Златен лъв 1| 5410 |29.08.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах