Неделя, 18 Ноември 2018, 22:55
Frognews
2| 15213 |21.10.2007

Почина известният български режисьор Вили Цанков

.
Отиде се един от емблематичните български режисьори Вили Цанков. Той боледувал често напоследък. Особено се оплаквал от дисковата си херния, която му създавала големи проблеми при пътувания.
Според негови близки режисьорът имал и други тежки заболявания. Това обаче не му попречи да пътува из страната с групата интелектуалци, водени от издателя Иван Гранитски, за да агитират за успешните кметове. Акцията, наречена „Съзидание", предизвика остра полемика в обществото, но режисьорът бе убеден, че участва в нещо полезно и не са подставени лица на някакъв политически театър.

Поклонението ще се извърши на 24 октомври, сряда, от 11 часа, в Народния театър „Иван Вазов".
Баща му - Христо Цанков-Дерижан, е бил директор на Народния театър, съратник на Стамболийски, писател и преводач на стихове от японски. Майка му е била уважавана учителка.
 

Венелин Цанков е роден на 07.06.1924 г. в София. Завършва първо военно училище, а след това следва в Икономическия институт, завършва и театрална режисура в ДВТУ "Кръстьо Сарафов" пред 1952 г. Специализирал е в МХАТ - Москва. Реализирал е повече от 130 постановки и филми в България и чужбина. Носител е на много български и международни награди: "Лъвът на Сан Марко" - Венеция, "Телевизионната ракла", "Аскеер".

Автор е на романите Вавилонски кули, Еднооките, Сбърканият, Горящият ангел, Вилиси - повест за крадлата и девственицата и Седемте небеса. Негови са пиесите Одисеи, Плач Еремиев, филмовият сценарий Буна, както и телевизионният Кучешка огърлица.
Творческият му път се характеризира с бравурна свободна мисъл и нескончаеми конфликти с властта през 60 години от живота му.
Депутат от Великото народно събрание. С много публикации в българския и чуждестранния печат. 
Ако един народ трябва да избира между добро и по-добро, той не оглупява, не върши пиянство. Но ако избира между по-лошо и лошо, тогава, ще не ще, изпада в пиянство и прави глупости. Българите са като риба, изхвърлена на сухо. Ще се радват на каквато и да е вода, която им плиснат отгоре."

Филмография
Режисьор
1. Вкус на бисер - (1984)
2. Рали - (1978) (TV)
3. Четвъртото измерение - (1977)
4. Буна - (1975)
5. Сватбите на Иван Асен - (1975)
6. Игрек 17 - (1973)
7. Демонът на империята - (1971)
8. Между релсите - (1964)

Предлагаме ви откъси от две негови интервюта през последните 6 месеца.

- Г-н Цанков, уволняван сте 7 пъти през дългогодишната Ви кариера. Защо?

- При тоталитаризма съм уволняван 6 пъти, а седмият път ме уволниха моите сини приятели, с които бяхме заедно във Великото народно събрание. С тези идеологически уволнения аз съм рекордьор в българския театър и кино.

- От кои театри бяхте уволнен?

- Като директор на Бургаския театър, който бележи особени страници в историята на българския театър, като режисьор от Младежкия театър, от Концертна дирекция, от киното, от театър "София" и т.н.

- Политически ли бяха тези действия?

- Несъмнено. На хора от апарата не им харесваше цялостното ми поведение. При тоталитаризма бях влязъл в изкуството с неприятна биография. Следвах Военното училище на Н.В. като кадет, откъдето червената власт ме уволни и отпрати в запаса. Грешката, която направи с мен властта, беше, че ме изпусна от ВИТИЗ с определението "талантлив". Но враговете създаваха моите приятели, т.е. растеше моята популярност и винаги имаше интелигентни хора, които се интересуваха от мен. Социалистическата система и лично Тодор Живков гледаха на мен и на хората на изкуството като на своя собственост. Едни вървяха по пътя, който изискваше властта, а аз бях болната овца. Уволняваха ме, но отново влизах в системата, докато демокрацията се оказа безжалостна към таланти като мен. Синята министърка Елка Константинова ме уволни като директор на театър "София" под натиска на вътрешна групичка в театъра. Гадничка история. Оттогава не съм бил на държавна работа, а само като гостуващ режисьор.

- Кои хора ви подаваха ръка, когато бяхте в поредната "дупка"?

- Ами, Лозан Стрелков, който каза, че ще стане директор на Младежкия театър, ако Вили Цанков стане главен режисьор. А когато ние, ръководството на Бургаския театър - Юлия Огнянова, аз, Леон Даниел и Методи Андонов, събрахме черни точки, мен ме уволниха чисто и просто. Друг път роднини на Тодор Живков отиваха при него и той казваше: "Айде и тоя път да влезе в театъра!" Беше доволен от спектакъла ми "Първите" на Петко Тодоров, който бил "класово направен". Но това не му попречи в други случаи сам да нарежда да ме освобождават не само по идеологически причини, но и по интриги. В театралната гилдия няма никаква колегиалност, за разлика от гилдията на писатели, художници, музиканти - там е друго.

- Затова ли създадохте единствения в България домашен "душевен" театър?

- Да, в този хол е импровизираната сцена, а тук седят зрителите, събират се над 20 човека. Започнах домашния театър след уволнението ми от Младежкия театър през 70-те години и направих моята пиеса "Сребърната паяжина". Но започна разследване на Държавна сигурност, защото някой от поканените имал микрофон в джоба си, а долу стояла кола - записвало се какво си говорим. Тогава аз бях вече бит, нямаше какво повече да ми направят, но пострадаха артисти като Жоржета Чакърова, Анани Явашев и др. заради участието си в спектакъла. Театърът ми беше забранен и аз го възстанових едва през 1999-а.

- Като депутат във Великото народно събрание бяхте прегърнали синята идея, а сега казвате, че сте ляв по убеждения?

vili-1.jpg- Тогава ме поканиха от синята опозиция и аз приех да стана депутат, но винаги съм бил ляв, близък съм до социалдемокрацията на д-р Петър Дертлиев. Аз произхождам от ляво семейство. Баща ми Христо Цанков - Дерижан беше съратник на Александър Стамболийски и директор на Народния театър. Но единственият политик, който ми е влияел най-силно, е Махатма Ганди със своята теория за пасивното съпротивление.

- Защо навремето не вярвахте в социализма?

- Аз не вярвах, че това е разумна система - след като е ограничителна за духа на човека, тя не може да е съвършена. Но да кажа, че социализмът се е сменил сега в България с някаква по-разумна система, ще е направо невярно. Строгата комунистическа система беше ясна, а сега има неясна ситуация, в която всеки лъжец и ментарджия може да прави каквото си иска. Аз избягах от театъра и като писател мога да пиша всичко. Имам вече 6 романа, сборници с разкази, книги по теория.

- От кои принципи не се отказвате?

- От някои неща много съм страдал. Освен в любовта, аз не съм разбирал как да се грижа за бъдещето си. Като депутат във ВНС, аз не мислех какво ще стане с мен след това. И когато излязох от парламента, аз заварих всичко заангажирано от хора, които ставаха ту червени, ту сини. Когато Людмила Живкова ме покани да вляза в нейния антураж, аз отказах. Когато онези 19 депутати напуснаха парламента, те заедно с Филип Димитров ме кандардисваха аз също да напусна. Ако направех това, те ми обещаваха да стана директор на Народния театър. Но аз им казах, че съм там, за да правя Конституция, а не да разигравам площадни работи и отказах. Още във ВИТИЗ щяха да ме изключат, защото бях говорил лошо за Сталин. Спаси ме Боян Дановски. Пак заради моите приказки за Сталин бях изключен от Военното училище.
Ето така, аз правя това, което ми се иска, без да мисля за бъдещето. Иначе съдбата ми би могла другояче да се развие. Аз не съм общителен, не познавам много хора в държавата, които биха ми помогнали. Аз мога да седя седмица вкъщи, да имам тема в главата, за което да пиша и това ме задоволява.

В друго интервю Цанков казва:

- Пристъпвам вероятно към последната постановка в живота си. Имам издадени 6 книги с художествена литература, пиша седмата и от пролетта съм вече член на Съюза на писателите. Вероятно за приемането ми в него повлияха последният ми роман "Седемте небеса" и пиесата "Ако имаш хиляда хитона" - тя е с особен поглед към Одисей и Троянската война.

- Не е ли твърде крайно това решение, г-н Цанков?

- Не го взех само поради това, че продължавам като писател, а защото не съм съгласен с онова, което става в театъра, и не живея активно в театралния живот. Поставям само по една пиеса годишно, и то такава, каквато на мен много ми се иска. Ще ме разберете, като ви кажа, че сега във Варна поставям "Хамлет". Това ще бъде третата ми трактовка на тази пиеса и няма нищо общо с предишните две. Изключително тежка задача.

- Известен сте като режисьор на високата драматургия. Да не би да сте решили този път да заложите на съвременния прочит?

- Категорично не. Всичко можеш да променяш в "Хамлет", да съкращаваш и даже това е абсолютно необходимо. Само на едно в никакъв случай нямаш право - да променяш взаимоотношенията между действащите лица. Това е спекулация, кражба и чудно защо не е наказуемо. Осъвременяването е подигравка с класиката. Една голяма класическа пиеса не е носна кърпичка, с която да си послужиш и след това да я хвърлиш. Макар че точно това става сега в театрите. Произведенията се изкривяват и манипулират - нещо съвсем непозволено от етиката в изкуството и режисурата.

- Чувствате ли се разбран днес, когато чалгата е навсякъде - дори и в театъра?

- Нямам нищо общо с тази практика, затова съм вън не само от театралния живот, а и от живота въобще.

- Мога да ви оборя. На 24 май на приема в "Бояна" вашето появяване с непозната млада дама предизвика любопитство и завист. Тогава загатнахте, че тя ще е героиня в режисирана от вас пиеса.

- Това момиче е бъдещата Офелия. Казва се Анастасия Владимирова и току-що е завършила НАТФИЗ. Това ще е първата й роля. Нищо повече...

- Как попаднахте на нея?

- Гледах изпитите на всичките класове, защото ме интересуваха. Исках да намеря точно такова младо момиче, за да работя с него. Анастасия е единственият външен човек, останалите роли изпълняват артисти от трупата. Преди година правих с тях драматизация на "Мария Стюарт". Това са хора трудолюбиви, с амбиция и морал. Обичам да работя с тях, разбираме се. Противно на някои мои опити в някои софийски тетри, например Народния. Ето това си е стопроцентова чалга, която е навлезнала много здраво в театъра и ме прогони оттам. Нямам никаква нужда от това. След

- Сега има доста артисти в парламента - Коста Цонев, Явор Милушев, Стефан Данаилов...

vili-3.jpg- Явор Милушев го вкарах аз в киното, при мен бяха първите му стъпки. С Коста Цонев сме изкарали заедно твърде много постановки. Той е свръх амбициозен и работлив и никога не би си оставил магарето в калта. Със Стефан Данаилов си останахме много добри приятели. И какво от това? В края на краищата една държава се ръководи от правителството. А парламентът издава закони. Има много интелектуалци, които взимат отношение към пагубните процеси, пишат в пресата, без това да оказва абсолютно никакво влияние. Днешното правителство просто не присъства в сферата на духовното развитие и това неприсъствие узаконява негативите, останали от Иван Костов. Великото народно събрание по мое време беше с най-голям брой интелектуалци. След като и то не можа да вземе правилно и добро отношение към духовния живот на нацията и позволи системното му мачкане и разгрома му, особено при синьото правителство на Иван Костов, не вярвам вече в нищо. Съвършено безсмислено тогава се изпозакриха сума театри, 1800 артисти останаха на улицата.

- Какво ще последва от всичко това?

- Ще продължи да ни залива чужда култура и за съжаление не доброто от нея, а най-долният пласт. Преди време дойде един приятел - художник от Париж. Попитах го има ли чалга там? Той каза: има, но тя е в сутерена и си знае мястото. Отгоре са другите етажи, които продължават да са високо изкуство. Нацията ни е осъдена на затъпяване и елементаризиране. Тя не може да гледа драматургия, поставена по тежкия, достолепен начин и смята за изкуство единствено смехорията.

- Съжалявате ли за нещо в живота си?

- За пропуснатите години в изкуството, за това, че нямах свободата да се развивам както бих могъл. И че останах сам след трите си развода с режисьорката Юлия Огнянова, с театроведката Павлина Войтецка и с Мария.

- Никакво съперничество ли не изпитвате към Стефан Данаилов?

- Вижте, всяко нещо в живота си има начало, развитие и край. Разводът ми с Мария беше логичен завършек на нашите взаимоотношения. Тя заживя със Стефан, но с него си останахме близки приятели и досега. Никога не съм го чувствал като съперник. С Мария имаме дете, заради което оставаме свързани за цял живот, и две внучета - близнаци. Синът ни Росен сега е главен оператор на шоуто "Стани богат" по НТв.

- Имате ли надежда?

- От нашата махала всички деца носеха по едно цвете (колкото и да е скъпо и да не достигат парите), за да го дадат на учителката. Все пак жив е българският дух.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Енигмата „български милионери” 1| 4992 |10.10.2007 . Харвард е университет №1 в света, няма български ВУЗ в 500-те 5| 11854 |19.08.2007 . Български геофизици засичат второ фатално земетресение 6| 5010 |16.08.2007 . "Берлинер Цайтунг": Владимир Зарев е българският Балзак 4| 4668 |11.08.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах