Понеделник, 27 Май 2019, 08:31
Реклама / Ads
Frognews
66| 13082 |14.01.2011

Правописна реформа ли? От какъв зор?

.
българската езикова територия
Реформа на българския правопис би нанесла нов жесток удар на България, защото ще изтрие многовековната българска народностна памет.

Преди време прочетох в няколко вестника новината, че група български учени филолози изпратили до Народното събрание много „сериозно“ предложение за „абсолютно необходими“ реформаторски промени на българския правопис! Мотивът бил, че за учениците и студентите някои употреби на пълния и непълния член били крайно неудобни, затова децата не можели да ги научат и изобщо не ги спазвали, поради което тези правила трябвало да се променят. Българският правопис трябвало да бъде актуализиран и осъвременен в съответствие с масовия говор.

На пръв поглед това изглежда добре казано, а доводите сериозни, все „дълбоко обмислени“ и както се полага прилежно и научно обосновани „с практическа насоченост“ /въпреки че за подготовката на учениците и студентите има и други много по-важни, определящи фактори/. Анулирайки за момента тези допълнителни фактори, силно ме впечатли фактът, че са налице голяма тревога и нетърпение в предложителите. Реформата, според тях, е крайно необходима и належаща, а прилагането й не търпи повече отлагане. Тази припряност и настоятелност в предложението ме озадачи извънредно много и ме накара да се върна назад в българската история след Освобождението и да си припомня кога са правени правописни реформи, каква е била тяхната цел, кой ги е провел и какъв е бил практическият резултат от тях.

От прегледа на историческите документи и книги се оказа, че първата подобна правописна реформа прави правителството на Александър Стамболийски, което е известно със съглашателската си политика със Сърбия, с отчаяните си опити да унищожи легендарната ВМРО и с цялостното си продажно отношение спрямо македонските българи. Само ще припомним, че в своето нечувано падение Стамболийски достига до абсолютна низост, заявявайки в едно скандално интервю в Белград, че се отказва от българите в Македония и ги „харизва на сърбите“ /даже и „македонците“ в България/, за да направят „хора“ от тях. И тъкмо неговото земеделско, антинационално /абсолютно просръбско/ правителство решава да извърши правописна реформа, която се отнася до премахването най-напред на е-двойно и на дублиращия знак за „ъ”, наследник на старобългарска задна носова гласна. Също така да отпаднат буквите „ъ” и „ь“ в края на думите след последната съгласна. За голяма радост на българския народ този правопис се задържа само до падането на правителството на Стамболийски през 1923 г.

Много важно е да се знае, че тази реформа също е била обоснована с редица научни доводи от някои тогавашни езиковеди, но е била наложена на българския народ КАТО ПОЛИТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ от прости и продажни политици с груба сила без съгласието на най-големите български учени от онова време. Била е наложена като политическо решение също „за доброто“ на учениците и на нацията. Така, както и сега ни убеждават днешните нови „ентусиазирани“ реформатори на българския правопис. Но да видим каква е била скритата цел на земеделската реформа на тогавашния правопис така, както са я видели отстрани чуждестранните журналисти:
Вестник „Кьолнише цайтунг“ от 11 януари 1922 г. съобщава от Кьолн:
„Българският език като руския познава две букви „ь“ и „ъ“, които се пишат в края на думите, за да покажат, че крайната съгласна трябва да се произнася меко или твърдо. Освен тия чужди на сръбския език букви, българският език притежава за радост на чужденците и едно двойно „е“. Сегашното българско правителство, което произхожда от земеделската партия и се подкрепя от умерените социалисти и от т.н. комунисти, преследва между другото и сближаване с Югославия. С изхвърлянето на тези букви, които не се срещат в сръбската кирилска азбука, то иска да изгради мост към Сърбия. Преди няколко месеца правителството издаде строги заповеди до печата и до печатниците да не употребяват вече тези три букви.

Образованото гражданство, което и без това мрази земеделското правителство, обяви, че Отечеството е в опасност.“ Кратко и ясно, типично по немски е определена точната цел на правописната промяна: Ще се прави реформа за сближаване със сърбите /да се махнат правописните различия/, а като му дойде времето, ще бъде измислена друга „реформа“ и току виж, българите станат половин сърби! Това е гениалният “ реформатор“ Стамболийски! Ето защо са му пречели ВМРО и нейните ръководители! Ето защо подписва Нишкото споразумение за борба срещу четите на ВМРО! Ето и обяснението на факта, защо земеделските водачи са избягали в Сърбия, където са получавали пари от правителството в Белград, за да се борят срещу България, като продават българските национални интереси. За голямо съжаление, нароченият за окастряне български правопис не можа да се отърве от „нови реформатори“. На 12 февруари 1945 г. българското комунистическо правителство, водещо абсолютно същата политика като Стамболийски на кръсточупене и сближаване със сръбската кралска Югославия, прие Наредба-закон за реформа на правописа. И всичко това, което Стамболийски в угода на сърбите е пробвал да наложи в българския правопис, този път вече беше наложено с тази реформа от новото комунистическо правителство. Идеята е идентична - сближение на българския правопис освен със сръбския, вече и с руско-съветския. /Интересно е да се отбележи, че успоредно с това в сръбска Македония се извършва ускореното сърбизиране на езика на македонските българи - чрез премахване на страшното за сърбите българско „ъ“ и вкарването в употреба на четири букви от сръбската азбука на Вук Караджич. И за по-сигурно и бързо в Македония, сърбизираният за сръбската асимилаторска цел „реформиран правопис“ бе наложен с жесток терор противно на българската историческа традиция и въпреки отчаяната съпротивата на българския народ по Вардарско. Това бе извършено, за да може този правопис също да участва в денационализацията и сърбизацията на българския народ, и то пред очите на цяла Европа и на целия свят./

Но да се върнем у нас. Новият /всъщност стар земеделски/ правопис бе наложен след 9-ти септември „без никой да гъкне“ и действа вече 65 години. Старият го знаят само специалистите и любителите на антикварни книги. Българите свикнаха с новия, изучиха го, запомниха го и го употребяват днес навсякъде в цялата наша книжнина. Но за съжаление, никой досега и не се е опитвал да си направи труда да се запита, да види и оцени какви са последиците от тази правописна реформа върху културно-историческото наследство на българския народ. Мълчат езиковеди, политици, журналисти и историци. Нямат подробен анализ за това и новите ентусиазирани предложители за правописна реформа. А ударът е невероятно тежък и непоправим: Цялата българска литература, всички книги, написани на стария правопис до правописната реформа са станали почти нечетивни, а оттам много непривлекателни за по-младото поколение. Младите избягват книгите със стария правопис, четат ги само в краен случай. За такъв жесток и ефективен удар върху нашия народ и неговата книжнина не са си и мечтали и в най-смелите си мечти, даже не са сънували и най-големите ни врагове:

1. Елиминиране на всичките ни български книги до1945 г., в които е отразено цялото ни културно-историческо развитие от Възраждането до 1945 г.!
2. Елиминиране на всичките книги на най-великите ни историци, етнографи, писатели, поети, филолози и т.н.
3. Елиминиране на книгите, в които са посочени враговете на България, техните коварни замисли и пътища за унищожение на българския народ.
4. Елиминиране на книгите, отразяващи борбите за българска национална църква, за българска просвета и за българско национално освобождение. С една дума, чрез една елементарна езикова реформа книгите изведнъж стават почти неизползваеми за масовия читател и ще си стоят прашасали во веки веков по рафтовете на библиотеките!
5. Елиминиране на целия български периодичен печат до 1945 г. Нима това не се опитваше да направи Гръцката патриаршия през столетията с всички сили, коварства и интриги? Нима това не правеха и чуждите пропаганди чрез жесток терор, систематичното горене и унищожаване на българските книги и не успяха?

И това, което те не успяха да направят за много столетия, през 1945 г. бе сторено безвъзвратно от някои продажни български политици и раболепни български учени с най-благовидни предлози и „научни” доводи все за доброто на нацията. Сигурен съм, че тези, които сториха тази антибългарска правописна реформа, или не са имали представа за ужасните последици от нея или пък са целяли да предизвикат тъкмо тези последици, защото са били платени слуги на враговете на нашия народ, издигнати на власт, за да помагат за фактическото унищожение на българската духовност.

Днес картината се повтаря. Отново са намерени нови „учени доброжелатели“, които да довършат мръсната работа по унищожението на българската книжовна памет чрез нова правописна реформа /интересно ми е, дали знаят какво вършат/. Пак да се правят нови промени , пак да се въвеждат нови правила, пак да се правят книгите ни нечетивни за следващите поколения. И все с „добри намерения“.

Целта е пределно ясна и очевадна - ново прекъсване на знанията за нашата история, култура, спомени, записани в милионите книги. Ново „залежаване“ по рафтовете на библиотеките на милиони книги, а оттам съответно допълнително оглупяване на българите. Сигурен съм, че това е много изгодно и заветна цел на някои политици, защото практиката показва, че манипулирането на такъв народ е много по-лесно и удобно. Типичен пример за такова манипулиране са опитите за денационализиране на българите в Македония. Там повече от 90 години се унищожава цялото българско книжовно богатство. Там останалите по Вардарско сърби и местните еничари и сега доразвиват коварните си идеи за сърбизиране на българите чрез насаждане на абсолютни лъжи с помощта на печата, радиото и телевизията. До такава наглост и невежество никога не би се достигнало, ако в БЮРМакедония имаше свобода на печата, свободна и независима църква и истински учени. И ако не бяха унищожени българските книги! Но посочените дотук лоши последици от една нова антибългарска правописна реформа далеч не са всичките.

Има още нещо още по- страшно и коварно в новите предложения за промяна в българския правопис, което са доловили наши приятели - учени филолози. Това е замаскираният опит да бъде откъсната официалната българска книжовна норма от скопската, в която има само пълен член. А всъщност пълният член е характерен и за една огромна част от българските диалекти. Само пълен член се открива в редица старопланински говори, в диалектите на Странджа, Родопите, Поморавието и Западните покрайнини. А кому е нужно да се къса връзката между македонските говори и говорите от по-голямата част на българската езикова територия? Кому е нужно да се къса връзката между скопската норма и българския книжовен език? Отново най-печеливша е българомразката Сърбия, заграбила българските земи в Поморавието, Западните покрайнини, Вардарска Македония и бленуваща с безкрайни ламтежи за нови посегателства към българските западни Родопи и Пиринския край. А който има най-голям интерес, то историята и практиката казват, че той винаги е главният режисьор и двигател на престъплението! И тук не мога да устоя на изкушението и да не направя един паралел между групата учени, предлагащи сега ново осакатяване и окастряне на българския правопис и онези продажни депутати, които нагло и безотговорно гласуваха в парламента на 6-ти март 2008 г. проекто-закон, който гласеше българският език да не е задължителен в училищата! Какъв синхрон и последователност в коварните и престъпни действия срещу българската народност! Едните премахват българския език като задължителен, а другите пък превръщат старите книги в нечетивни и излишни! Едните предлагат антибългарски идеи, а другите ги узаконяват в парламента най-нагло и безсрамно! Като се знае кой има най-голям интерес за тези “реформи“, то за всеки е лесно да предположи, коя сила /или държава/ ги организира, направлява и финансира при тази добре обмислена антибългарска езикова истерия, която вече определено се превръща в езикова диверсия!

С голямо любопитство ще очакваме реакцията на българските депутати, една голяма част от които опозориха навеки имената си като национални предатели с гласуването през 2008 г. срещу българския език. Дали пак някой ще ги мотивира чрез финикийски знаци или друга зависимост толкова много, че да забравят българския си корен? Дали ще станем отново свидетели на ново национално предателство от страна на българския парламент? Лично аз няма да се изненадам от ново посегателство срещу българския език, защото депутат, който веднъж е предал и продал България, много лесно ще го направи отново! Но за да не се получи отново такова падение, за да не разчитаме на финикийската съвест на продажните депутати, редно е този път всички истински българи да се опълчим решително срещу дейността на онези, които искат чрез една, едва ли не „невинна и необходима“ реформа на българския правопис да нанесат нов жесток удар на България, като изтрият многовековната българска народностна памет, отразена в неоценимото ни национално книжовно богатство и да пренебрегнат съвсем лекомислено някои български говори, дáли пълния член на книжовния български език.

Никола Григоров
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Практика на конспиранцията или как се подслушва в наши дни? 6| 7641 |12.01.2011 . Райдовски и Андреев: Поредните подслушани разговори са "show must go on" 12| 7585 |11.01.2011 . Цигани отвличат лешояд, искат откуп 5| 4531 |10.01.2011 . Учени: Пиенето удължава живота! 22| 15887 |06.01.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах