Сряда, 26 Септември 2018, 06:27
Frognews
10| 10838 |28.05.2007

Учената мома Мартина Балева взела 2000 евро да докаже, че клането в Батак е българска раздувка

.
Мартина Балева, величаеща се с титлата „изкуствовед”, е оценена на 2000 евро за участието си в проекта „Батак като място на паметта”. Общо проектът излязъл на спонсорите 15 000 евро, научи „Фрогнюз”.
Мартина Балева, величаеща се с титлата „изкуствовед”, е оценена на 2000 евро за участието си в проекта „Батак като място на паметта”. Общо проектът излязъл на спонсорите 15 000 евро, научи „Фрогнюз”. Повод да се поинтересуваме от финансовата страна на проекта бе възмущение сред всички българи от съобщението, че Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет са разработили проект, според който Баташкото клане от 1876 г. мит, а жертвите му са силно преувеличени.
Вчера, когато една от трите управляващи партии – ДПС, демонстративно напусна пленарната зала, несъгласна с едноминутното мълчание за милионите избити арменци от османската власт в началото на 20 век, президентът Георги Първанов официално опроверга нашенката и германеца,, според които Баташко клане е “мит”.
“Президентът оценява като остра провокация към националната ни история и памет придобилия публичност проект на германски университет, подменящ една от най-трагичните страници в историята на Априлското въстание”, обявиха от пресслужбата на държавния глава.
“Митът за Батак легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия към ислямската религия и култура като цяло и срещу съседката Турция в частност”, пък твърдят авторите на проекта. Те тръбят, че политическите репресии срещу мюсюлманското население са били мотивирани от исторически образ, “в който османското господство е описано в най-тъмни краски като “турско робство” и така са демонизирани всички мюсюлмански малцинства”.
Станалата печално известна Балева прави изводите си от анализ на картината “Баташкото клане” на полския художник Антони Пиотровски, която е част от колекция на Националната галерия за чуждестранно изкуство. В изследването си тя се позовава на годината на създаването на картината – 1892 г., т.е. 16 г. след клането, и твърди, че произведението е създадено въз основа на “едностранчиви сведения от западноевропейски емисари и журналисти, които също били повлияни от антиосмански стереотипи”.
В изследването си Балева открива още, че за създаването на картината служи репортажът на американския журналист Макгахан, а не както той твърди, записките по българските въстания на Захарий Стоянов, както и фотографии, които и днес могат да се видят в баташкия музей и които са били направени 2 г. след клането. Именно това й дава основание да твърди, че те са били част от създаването на мита.
По този повод Първанов припомня, че “саможертвата на жителите на Батак беше видяна и разбрана от най-славните умове на тогавашната епоха – от Достоевски и Тургенев, от Менделеев и Дарвин, от Гладстон и Гарибалди”.
Саможертвата беше поводът, който накара хиляди хора от цял свят да застанат в подкрепа на българската кауза, посочва Първанов, който се обяви против опитите за “пренаписване” на историята.
Не се забави и реакцията на премиера Сергей Станишев. Според него клането в Батак е много тъжен факт от националната история, който не бива да се използва за ново разделение на обществото. За трагедията има многобройни неоспорими доказателства, документирани от международни анкетни комисии и чуждестранни журналисти, каза Станишев. Той допълни, че историята е винаги интерпретация на събития, но българското общество не бива да допусне политизирането на този въпрос.
Професионални проектаджии са готови за пари да сторят всякакво зло на нашата история. Питам се, защо тези фондации и спонсори не дадоха веднъж пари за проект на Кирил и Методий или за Стефан Стамболов. Как все се намират средства и хорица, които да очернят историческото ни минало, в което трагизма и повече от триумфите, не скри възмущението си пред „Фрогнюз” известния историк и депутат проф. Андрей Пантев.
Реакция
Българската академия на науките (БАН) и Етнографският институт при БАН отказаха да предоставят място за представянето на немския проект. В изявление до медиите, подписано от председателя на академията акад. Иван Юхновски, те настояват името им по никакъв начин да не бъде свързвано с подобна “псевдонаучна изява”.
Според него българската и европейската наука са събрали досега огромно количество исторически доказателства, материални свидетелства и писмени източници за кланетата в Батак и Перущица. “Тяхното пълно игнориране и подмяната им със семпли псевдонаучни съчинения са несериозно и осъдително занимание”, казва председателят на БАН.
Учените от БАН изразяват тревога, че “европейската идея и разширените възможности за разработването на научни проекти и за научен обмен се употребяват в случая крайно непочтено, като оправдание за фалшифицирането на историческата истина. Става дума за поредна изява на лъженауката, срещу чието развихряне в последните години БАН води последователна борба, заявява акад. Юхновски, изваждайки отново на бял свят изкованото от Сталинската доктрина понятие “лъженаука”.
По думите му проектът "Митът за Батак" напомня провокативните изяви на небезизвестния фалшификатор на българистиката Ото Кронщайнер, за чието развенчаване БАН, учени, работещи в Австрия, и известни български журналисти са положили съществени усилия.
“Атака” предлага затвор за изопачаване на историята
Новината за проекта на Балева и Брунбауер даде повод на “Атака” да внесе промени в Наказателния кодекс (НК), според които проповядването на антидемократична идеология, която поставя под съмнение или се опитва да опровергае по какъвто и да е начин геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското робство, да бъде наказвано с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от 5000 до 50 000 лева.
По този начин искаме да се инкриминира говоренето и поставянето под съмнение на исторически факти, които се отнасят до избиване на българи, каза Волен Сидеров.
Той допълни, че "Атака" ще търси решение на въпроса и пред европейските фактори, и по съдебен ред.
Солидаризираме се с всички българи, които се изправиха срещу лъжата, наречена проект от Мартина Балева и Улф Брунбауер
1. Настояваме всички български институции, които са били подведени да се включат в инициативата веднага да откажат сътрудничество по проекта;
2. Парламентът да излезе с декларация, в която да се защити българското историческо минало;
3. Да не се допусне провеждането на псевдонаучната дискусия за Батак, защото става дума за безспорни факти от нашето минало, които немогат да бъдат подхвърляни на съмнение.
4. Спонсори да платят 3000 евро на Мартина Балева и тя да се откаже от думите си с нови „научни” аргументи. Така ще върне „онези” 2000 евро и ще и останат 1000, които да дари на църквата в Батак.
5. Да се заведе дело по срещу авторите на провокацията по Закона за холокоста, който гласува неотдавна Европарламента, и в който има текстове за тези, които умишлено преиначават трагични събития, оказали силно влияние на хода на историята.



Открийте имената на еничарите в следващия текст:
Програма на конференцията
/17 май 2007 година – Национален етнографски институт с музей при БАН, София/
9:00 – 9:10 Рачко Попов (Директор на Националния етнографски институт при БАН, София) Откриване и увод
9:10 – 9:40 Моника Флаке (Германски исторически музей, Берлин) Митовете на нациите и ислямът
9:50 – 10:20 Мартина Балева (Изкуствовед, Берлин/София) Батак и ролята на образите при конструкцията на националната памет
10:30 – 11:00 Почивка
11:00 – 11:20 Евгения Иванова (Нов български университет, София) Баташкото клане като травматична идентификация
11:30 – 11:50 Александър Везенков (Историк, София) Локалните измерения на въстанието от април 1876 година 12:00 – 13:30 Обедна почивка
13:30 – 13:50 Улф Брунбауер (Институт за Източна Европа на Свободния Университет, Берлин) „Планината“ като митично място на националните освободителни борби
14.00 – 14:20 Румен Даскалов (Нов български университет, София/Централноевропейски Университет, Будапеща) Възраждането като национален мит
14:30 – 15:00 Почивка
15:00 – 15:20 Евгения Троева (Национален етнографски институт при БАН, София) Памети за Батак Спомените на помаците за въстанието от април 1876 година
15:30 – 15:50 Ива Филипова (Национален етнографски институт при БАН, София) Памет, власт и съпротива Една помашка общност в Северна България
16:00 – 16:20 Еля Цанева (Национален етнографски институт при БАН, София) Историческото време и метаморфозите на баташката светиня – храма „Св. Неделя“ От черква през паметник и музей до музеен комплекс 16:30 – 17:00 Заключителна дискусия
Ръководител на проекта: Улф Брунбауер
Концепция и организация: Мартина Балева
18:00 Официално откриване на изложбата „Батак като място на паметта“ в Националния етнографски институт с музей при БАН, София. По случай изложбата се публикува каталог.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Алице Хоракова, говорител на ЧЕЗ: България нарушава принципите за защита на инвестициите 2| 2755 |25.09.2018 . Журналист: Борисов не е единствен виновен за собственото си поражение 25| 9366 |25.09.2018 . Рашидов: Положението вместо да се влошава, става безнадеждно, ако ще да се сърди премиерът 33| 15400 |24.09.2018 . Ветко Арабаджиев бил изнудван да прехвърли 80% от бизнеса си на политик-олигарх 30| 28482 |24.09.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах