Загубената битка за душата на Европа

Докато унгарският премиер усърдно работеше за превръщането на Европа в крепост, светът се дивеше на кадрите от Германия, където хиляди германци посрещаха по гарите с цветя и плюшени мечета десетките хиляди бежанци, приветствайки ги с "добре дошли!". А канцлерката Ангела Меркел придаде на политиката ново, етично измерение с думите: "Ако трябва и да се извиняваме, че показваме човещина в изключителни ситуации като сегашната, то това не е моята страна!" Бежанците бяха централната тема през онези дни - ставаше дума за хората, бягащи от войните в Сирия, Афганистан и Ирак, или от глада и преследването в своите родни държави. Ставаше обаче и дума за това, в каква Европа искаме де живеем.

Една отворена Европа?

Десетилетия наред отговорът на почти всяка криза беше мантрата: „Ние имаме нужда от повече Европа”. Някогашната Европейската икономическа общност /ЕИО/ постепенно се разрастваше и сплотяваше, превръщайки се в съюз с общ пазар, собствена законодателна комисия и свой парламент с нарастващи правомощия. Работеше се по дори създаването на европейска конституция. Европейците градяха обща външна политика, политика за сигурност и социална политика. И нещо много важно: В големи части на ЕС вече на практика не съществуваха граници. Свободното придвижване на хора и стоки се превърна в принцип и европейците бяха горди от постигнатото. Говореше се за "общ европейски дом", за "Европа без граници". Когато Ангела Меркел реши да пусне бежанците в Германия, нарушавайки по този начин всички валидни дотогава правила, тя действаше тъкмо в името на тази Европа. Ангела Меркел приложи на дело европейските ценности за общността като отворено общество, което съблюдава Женевската конвенция за бежанците и се осланя на европейската солидарност.

 

Ренационализиране на европейската политика

Противоположната концепция гласеше: Колкото е възможно по-малко Европа - и само онова, без което няма как. Според тази концепция, общата европейска политика трябва да бъде отново ренационализирана. Европа е добра, само когато е полезна - най-вече икономически. Още тогава Виктор Орбан заяви ясно към какво се стреми. В същия ден, в който Ангела Меркел говореше за човещината, за която тя няма намерение да се извинява,  Виктор Орбан обяви изграждането на нови огради по границите с Румъния и Хърватия. Идеята на "Шенген" вече не беше основно и неотменимо право, а възможност, която може да се използва, когато е угодно.

 

Една година по-късно стана ясно, че идеите на Виктор Орбан се споделят от мнозина. Цяла Европа вече е опасана от огради. Словения издигна ограда по границата с Хърватия, Австрия обяви, че ще построи такава към Италия, България прегради пътя към турската граница, а Македония изгражда съоръжение по границата с Гърция и то с финансова помощ от ЕС. Същевременно много страни, главно в Източна Европа, обявиха, че не искат да приемат бежанци, а най-малкото пък - мюсюлмани. Европейската солидарност там се изразява вече само в ползването на структурните фондове на ЕС!

 

Една "нова Европа"

Но и от първоначалната бежанска политика на Ангела Меркел вече не е останало твърде много. Някои от съюзниците ѝ - както в Германия, така и в чужбина - й обърнаха гръб. Под натиска на партньорите от ЕС и под впечатлението от изборните успехи на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия” Меркел силно промени бежанската си политика. Сключена беше сделката с Турция, с цел бежанците да бъдат държани на разстояние от Германия. Правителството затегна различни закони, които сега усложняват достъпа на нови мигранти и ускоряват връщането на нелегалните бежанци в родните им страни. Меркел никога няма да си го признае, но де факто курсът на Виктор Обран се наложи в ЕС, а това й даде възможност да остане на власт.

Битката за „душата на Европа”, която символично започна преди една година с букетите цветя за бежанците, вече е решена. Цветята отдавна вече са увехнали. Тогава именно започна краят на ЕС – такъв, какъвто го познавахме дълго време. Разбира се, че ЕС ще продължи да съществува и ще продължи да бъде притегателна сила за много страни и хора по света. Но по своята същност това е един нов съюз и само отчасти олицетворява онова, което Ангела Меркел нарече "моята страна".

 

Зоран Арбутина (Deutsche Welle)