Петък, 16 Ноември 2018, 07:48
Frognews
7| 6446 |24.08.2013

136 години от Шипченската епопея

.
Източник: Булфото
С национални тържества днес се отбелязва 136-годишнината от епичните августовски боеве при Шипка през 1877 година за свободата на България. Стотици българи изкачват днес историческия връх за честванията на годишнината от Шипченската епопея.

От местността "Узана" в Стара планина, от Соколския манастир и от храм паметника "Рождество Христово" към връх Шипка ще тръгнат три лъча на традиционния туристически поход, в който се очаква да участват над 300 души.

Президентът Росен Плевнелиев ще участва в националните чествания, които са под негов патронаж, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. В 10 часа президентът ще се включи в туристическия поход до връх Шипка, който ще започне от Соколския манастир. В 12 часа Росен Плевнелиев ще приеме на историческия връх почетния строй на Националната гвардейска част и ще произнесе слово.

Държавният глава ще присъства на заупокойната молитва в памет на загиналите защитници на Шипка и ще положи венец пред Паметника на свободата.

След тържествената част в 13 часа национално дружество "Традиция" ще направи възстановка на епичните августовски боеве, състояли се преди 136 години.

Националната гвардейска част също ще участва в отбелязването на 136-та годишнина от Шипченската епопея. Гвардейците ще поднесат венци в памет на загиналите за Освобождението на България на връх Шипка. На ритуала ще присъстват още началникът на Политическия кабинет на министъра на отбраната Иван Жерков и заместник-началникът на отбраната контраадмирал Георги Георгиев.

Боевете за връх Шипка започват на 21 август 1877 г. и се водят на най-високите точки на Шипченския проход - връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо до 23 август между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Столетов.

По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника - на повече от 8200 души.

Боевете на връх Шипка през август 1877 г. се превръщат в повратна точка в хода на Руско-Турската война.

Нека да си припомним и едно от най-известните български стихотворения, които мнозина са учили наизуст в основното си образование:

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Днес отбелязваме 71 години от смъртта на Никола Вапцаров 28| 8553 |23.07.2013 . 110 години от Илинденско-Преображенското въстание 8| 7019 |20.07.2013 . 150 години от рождението на Щастливеца 1| 5850 |13.01.2013 . Добрич отбелязва 72 години от възвръщането на Южна Добруджа към България 4| 7461 |25.09.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах