Петък, 16 Ноември 2018, 03:44
Frognews
1| 17782 |17.05.2007

Аферата Уотъргейт

.
Скандалът Уотъргейт се развихря през 1972 г., когато опитът да се потули незаконното проникване на хора от администрацията на Ричард Никсън в централата на Демократическата партия в хотел Уотъргейт във Вашингтон, води до оставката на президента. Бившите служители на ЦРУ влезли в сградата, преоблечени като екип от водопроводчици, дошли да запушат някакви течове. След този случай президенът Никсън п

Ирина Калчева 

Случайното разкриване на незаконното прониквне в офис сградата на комплекса Уотъргейт от мнимите водопроводчици предизвиква огромен скандал, защото то се оказва само една от множество подобни акции с цел дискредитиране на политически опоненти. Скандалът разкрива наличието на специално звено в структурата на Белия дом, което се занимава с „мръсните задачи”, списъците с врагове, „водопроводна част”, която да се „справя с течовете” и таен фонд за финансиране на това звено, като в него са замесени административни кадри на високо ниво.

Връзката между скандала с взлома и набирането на средства за предизборната кампания на президента е раздухана от пресата, чиито разследвания наливат масло в огъня и водят до силни политически трусове. С помощта на анонимен информатор с прякор „Дълбокото гърло” журналистите намират сведения за това, че Белият дом и Министерството на правосъдието са били осведомени за незаконното проникване в Уотъргейт и за опитите да се потули скандалът. Вместо всичко да приключи с процес и присъда за взломаджиите, разследването се задълбочава, случаят стига до Сената и започват да валят призовки към персонала на Белия дом. След тях идва ред и на оставките на висши служители от администрацията и изпращането им в затвора. На 17 май 1973 г. започва телевизионното излъчване на изслушванията в Сената, което продължава до 7 август с. г., като аудиторията на предаванията достига 85% от населението с ТВ приемници. По този начин скандалът добива национални измерения и Никсън поняся огромни политически загуби.
По време на разследването става ясно, че Белият дом е оборудван със система за подслушване, която записва всяка дума, изречена в Овалния кабинет. Това откритие дава на случая Уотъргейт съвсем нова насока. Сенатът изисква касетите със записите, тъй като те могат да разкрият важна информация за ключови срещи на президента. Никсън обаче отказва да ги предостави. Следва ескалиране на напрежението в адмнистрацията, уволнения на ключови служители и протести от страна на гражданите. В крайна сметка президентът се съгласява да предостави редактирана версия на записите, в която е изрязана информация, касаеща държавната сигурност. Положението се влошава, когато се оказва, че големи части от записите за изтрити „по погрешка” от секретарката на Никсън.

В началото на 1974 г. хората на Никсън започват да го изоставят, признавайки вината си за редица престъления като укриване на факти от ФБР в началото на разследването на аферата Уотъргейт, незаконни действия по време на предизборната кампания, опити за саботаж на разследането на скандала и др. Появяват се опити за въвличането на ЦРУ като виновна страна в скандала.

Положението на Никсън става все по-неблагоприятно – започва официална процедура, целяща евентуално импийчмънт на президента. През август на бял свят излиза неизвестен до тогава запис, правен няколко дни след проникването в Уотъргейт. На него се чува как Никсън и Холдеман обсъждат план за осуетяване на разследването. Той включва намесата на ЦРУ и изместването на фокуса към ФБР и националната сигурност. Тази касета се счита за най-уличаващото доказателство, след появата на което и последните поддръжници на Никсън го напускат, а болшинството от конгресмените са готови да гласуват за импийчмънт. Президентът обаче продължава да отрича участието си в аферата. След като разбира, че е загубил подкрепата си в Сената, той решава да подаде оставка на 9 август 1974 г. На 8 септември е издаден документ, на базата на който Никсън не може да бъде съден за никакви пресъпления от периода, в който е изпълнявал длъжността президент. До смъртта си той не се признава за виновен за никакви пестъпления, макар че издаването на горепосочения документ се приема като косвено признание за вината му. "ФН"

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Световните лидери честват 100 години от края на Първата световна война 0| 2970 |10.11.2018 . 29 години от началото на Прехода 3| 3252 |10.11.2018 . Днес е Международният ден за борба с фашизма и антисемитизма 0| 2707 |09.11.2018 . Голям парад в Москва за 7 ноември - маршируваха ”бойци от 1941” 1| 3611 |07.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах