Вторник, 25 Септември 2018, 03:03
Frognews
49| 16986 |15.09.2015

Фрог око: Евреи-комунисти са половината от "народните съдии"

.
"Народният съд" в действие
Почти всички членове, съдии и обвинители в “Народния съд” са комунисти. Половината от тях са евреи, но и те са комунисти.Та те изпълняват приетите условия, подписани в примирието от 28 октомври 1944 година между България и САЩ, Великобритания и СССР.
Според шефът на НИМ Божидар Димитров едно от изискванията на проеврейското лоби в САЩ и Великобритания е прогерманският политически елит, управлявал в страната до 9 септември 1944 година, да бъде жестоко наказан.Но “Народните съдии”, назначавани от ОФ комитети и провеждащи класово – партийно съдопроизводство, сами създават “класата на фашистите” в България – хора лишени от имот, право на работа, право на образование и квалификация, право на пенсия, право на пътуване в чужбина и така нататък. За “фашисти” са обявени всички които не симпатизират и не поддържат ужасния и тираничен комунистически режим и тоталитарната диктатура, която властва от 1944 до 1989г.

Ето част от най-известните и важни  "народни съдии" от върховните състави:

1. Богдан Саздов Шулев – председател (роднина на Лидия Шулева (Биджерано)* от НДСВ);
2. Стефан Манов - член на съда, заместник-председател;
3. Вяра още Начева - член на съда;
4. Тодор Милев Божилов - член на съда;
5. Давид Николов* - съдия от Апелативния съд;
6. Йордан Шумков - военен съдия;
7. Рада Тодорова - член на съда;
8. Васил Хр. Гърбов - член на съда;
9. Райна Тодорова Петкова - член на съда;
10. Димитър М. Тошев - член на съда;
11. Крум М. Михайлов - член на съда;
12. Мишо Димитров Мишев - член на съда;
13. Сергей Златанов - член на съда;
14. Георги Петров - главен обвинител;
15. Никола Гавраилов - обществен обвинител;
16. Атанас Армянов - обществен обвинител; (Забележка: това е състава на “Народния съд” съдил регентите, министрите и царските съветници) (106).
I – ви състав на “народния съд”:
17. Манчо Рахамимов Мошев* (1902 – 1986г.) – обществен обвинител в 7-ми състав на “народния съд”;
18. Исак Елизар Франсез* - съдия;
19. Пепо Менахем Коен* - съдия (баща на Леа Коен* - бивша посланичка в Швейцария, от СДС);
20. Еми Барух* - съдия;
21. Йосиф Кутев* - съдия;
22. Исак Данон* - съдия;
23. професор доктор Насим Юда Меворах* - съдия;
24. доктор Израел Моше Калми* (1885 – 1968г.) – съдия;
25. доктор Самуил Борисов Шейнин* - съдия;
26. доктор Израел Бохор Леви* - съдия;
27. доктор Шаул Хаим Романо* - съдия;
28. доктор Йосиф Максимов Фаденхехт* - съдия (роднина на артиста Йосиф Сърчаджиев* от СДС, който е член на СЕМ);
29. доктор Елизар Якоб Вентура* - съдия;
30. доктор Марчел Калев* - член на съда;
31. доктор Яко Исак Арис* - член на съда;
32. доктор Александър Клайн* - член на съда (роднина на Едуард Клайн*, депутат от СДС);
33. доктор Нисим Рахамим Леви* - член на съда;
34. Йосиф Яшаров* (1894 – 1971г.) – адвокат в “народния съд” (член на масонската еврейска ложа “Бнай Брит” и “Общите ционисти”) и други. (107).
35. Светослав Гираджиев (председател на 2-ри състав на НС);
36. Владимир Димчев (прокурор 2-ри състав);
37. Борис Лозанов (председател на 3-ти състав);
38. Димитър Вапцаров (прокурор 3-ти състав); и други.

Имената са взети от сайта на stefan-tcholakov.com.

На 30 септември 1944 Министерският съвет приема Наредба-закон за народния съд, а на 3 октомври тя е утвърдена от регентите. От 20 декември 1944 до 29 април 1945 г. са проведени 133 масови процеса на Народния съд. Антон Югов докладва през ноември 1944, че са арестувани 28 630 души. Но обвиняемите са 10 919, съдбата на останалите е неизвестна.

68 състава на Народния съд провеждат 135 процеса в цялата страна и произнасят 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор. Освен смърт и различни срокове затвор „народният съд" присъжда и много други тежки наказания: глоби, конфискация на движимо и недвижимо имущество, лишаване от права и пр. Като съпоставка: Нюрнбергският процес осъди на смърт 12 души, а Токийският - 7.

Самата наредба-закон погазва грубо Търновската конституция, забраняваща създаването на изключителни съдилища, противоречи и на действащия тогава наказателен кодекс, който не допуска прилагането на закони с обратна сила. Така наречените „народни обвинители" се назначават от изпълнителната власт - Министерския съвет, а „народните съдии" се избират от областните комитети на Отечествения фронт, без да се изисква от тях задължително юридическо образование или квалификация.

Според доклад от 3 юли 1945 на Главния народен обвинител Георги Петров Народният съд издава 2618 смъртни присъди, 1226 доживотни присъди, на 20 години са осъдени 8 души, на 15 години - 946, на 10 години - 687, под 10 години - 3741. Изпълнени са 1576 смъртни присъди. 1 Много от осъдените на смърт са вече убити в чистките след 9 септември. Осъдени са на смърт дори хора, убити от комунистически терористични групи през 1943. Издадената смъртна присъда на вече убит човек освен политически акт е и репресия върху близките, защото Наредбата-закон предвижда конфискация на имуществото на осъдения.

Преписките по Наредбата-закон за народния съд продължават да се разглеждат и да се изпълняват смъртни присъди и през 1946-1947.

На 12 март 1945, 9 часа и 10 минути се открива първото заседание на Шести състав на т. нар. Народен съд. Дело № 6 - на интелектуалците - е продължение на серията от скалъпени дела. Подсъдимите са били 101 - писатели, художници, журналисти, между тях и мъртвите Йордан Бадев, Данаил Крапчев и Райко Алексиев. Свидетелите са 145, техни колеги.

Съставите на Народния съд, обвиняемите и присъдите се определят от централното и местните ръководства на компартията.

Оценката на министъра на правосъдието, комунистът д-р Минчо Нейчев, е че основният съкрушителен удар върху старото държавно устройство е бил нанесен от първите два централни процеса. "От всички регенти, министри, царедворци и народни представители, всичко на брой 166 души, нито един не биде оправдан, а 103 от тях бяха осъдени на смърт. Не по-малък бе ударът срещу полицаите и военните престъпници." 2

Към края на Народния съд Георги Димитров дава заповед за нова вълна репресии спрямо близките на подсъдимите. С радиограма до Трайчо Костов от 19 април 1945 разпорежда:

"Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителни работи. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."

Още преди началото на Народния съд голяма част от близките на обвиняемите са изселени, сега това сполетява още стотици семейства. По данни на Дирекция на народната милиция, предоставени на Секретариата на ЦК на БРП(к) към юли 1945 са изселени са 4325 семейства на "наказани от народната власт" с 11 875 членове.

Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП(к) от септември 1944 до май 1945 всички изселени лица в страната са 28 131 души.

Данните са от "Българска гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Т. Стойчев за Фрог: БГ терористи отвличали със стъклени ножове самолет 0| 4947 |15.07.2015 . Фрог око: Днес е рожден ден на българските партизани 0| 6973 |24.06.2015 . Фрог око: Пра-пра-праааа... дядо ми е Самуилов войник! 11| 8936 |09.06.2015 . Фрог видя: Честваха първия танк в България 12| 9877 |04.06.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах