Събота, 17 Ноември 2018, 08:58
Frognews
3| 10738 |01.03.2014

Генерал Гурко бил „трън в петата” на Цар Освободителя

.
В последните години станаха известни много детайли от живота на генерал Йосиф Гурко – военоначалникът с огромен принос в успешния завършек на Руско-турската война 1977-1878 г. Руското списание „2000” запозна читателите си с уникален документ, своего рода, летопис на военното време в живота на семейството на генерал Гурко. Това са спомените-хроника на снахата на генерала (съпруга на неговия брат) – графиня Салиас де Турнемир. Това свидетелство на епохата почти век и половина е останало неизвестно даже на историците.

Първият негов изследовател и първооткривател е историчката Надежда Николаевна Воробьова от Москва.За Руско-турската война в руското обществото е писано и говорено много. Още Достоевски в нейното начало е цитирал думите на лидера на английските либерали Уилям Гладстон: „ С освобождаването на много милиони поробени народи Русия ще окаже на човечеството една от най-блестящите услуги, каквито само помни историята, услуга, която никога няма да се изтрие от паметта на благодарните народите“.

През 1861 г. споменатата графиня Салиас започнала да издава журнала „Русская речь“, обхващащ въпросите по историята, изкуството и обществения живот. Един от сътрудниците на изданието е бил професорът по всеобща история Г. В. Визинский, виден деятел на полската емиграция, впоследствие участник в полското въстание от 1863 г. ... Графинята се увличала от идеите на Визинский. Тя също е съчувствала на студентското движение, в което е участвал нейния син.

 
Репутацията на графинята като скандална личност и дисидентка в началото се е отразявала отрицателно на кариерата на любимия й зет - героя от руско-турската война 1877-1878г – генерал Йосиф Владимирович Гурко, разказва историчката Воробьова. В началото на кампанията генералът е командвал най-доброто гвардейско съединение – 2-ра кавалерийска дивизия. В първия период на войната гвардията не била мобилизирана, но със специалното разпореждане на Главнокомандващия великият княз Николай Николаевич, Йосиф Гурко бил призован в действащата Дунавска армия и назначен за командир на челния отряд. На недоумяващите въпроси на императора, великият княз отговорил така: „Друг началник на авангардната кавалерия аз не виждам“....

Според мемоарите на графинята Салиас, Йосиф Владимирович Гурко не е бил желан в двореца в Петербург. Това са неизвестни щрихи към портрета на пълководеца.Според най-новите факти цял живот генералът остава чужд на висшето общество и царедворците,въпреки, че е завършил привилегирования Пажески корпус. През 1860 г. Гурко е назначен за флигел-адютант на императора. Но заради маниера му да се изразява директно, получил в императорския двор прозвището „бодил” и „душманин на великите князе”. Очевидци разказват, че не прощавал даже на величествата и височествта, които служели в неговата дивизия – князе, принцове и графове.

Пристъпвайки към ръкописа през лятото на 1880 г., графиня Салиас де Турнемир е водена от желанието да опровергае спекулациите, оставяйки на внуците истинския портрет на генерала. Занимавайки се по поръчение на царя реформатор с уреждане на землените конфликти, Гурко още в началото на 1860 г. съумява да завоюва уважението както на селяните, така и на помещиците. Опозиционното издание „Колокол“ на Херцен нарича Гурко „символ на доблест и чест“. В същото време и консерваторът Победоносцев пише зе него: „...Не се е поддавал, доколкото ми е известно, на действията на политическите бъбривци и е имал пряк поглед върху държавните потребности на Русия. В него няма хитрост, към интриги той не е способен“.

Войната в мемоарите на графиня Салиас де Турнемир е представена като събитие в частния живот на отделно взето семейство... С ръката на художник тя възпроизвежда картината на миналото много по-ярко от фактите, съдържащи се в историческите документи. Според графинята общественото мнение се явява един от решаващите фактори за балканската политика на Русия. Небивало по своите мащаби движение в защита на въстаниците от април 1876 г., стремително се развива от простото съчувствие до подкрепа с пари, медикаменти и масово участие на доброволци в освободителната борба на балканските народи,завършило с открито настояване пред правителството да обяви война. А графиня Салиас е била сред малкото критици на обществения строй, смятайки, че „да спасяваш другите при неуредици на нашия обществен строй е немислимо“, подчертава историчката Надежда Воробьова .

На 25 юни 1877 г. известието, че под командването на Гурко е освободено Велико Търново, предизвикало необичаен възторг в цяла Русия. Генералът е обявен за един от героите на войната.От хрониката на графинята научаваме и подробности за потомците на генерал Гурко. Йосиф и Мария Гурко са имали 6 сина. Трима от тях са починали рано. Интересно се е развил животът на Владимир, Василий и Димитрий.

Най-големият — Владимир Йосифович е роден през 1862 г. Завършва юридическия факултет на Московския университет... През 1902 г. министърът на вътрешните работи В.К.Плеве му предлага пост на управляващ отдел, който да се занимава с поземлените въпроси на селяните. По мнението на историка Ю.Б.Соловьов, Владимир Гурко «повече от който и да било друг, подготвил прехода към това, което започнало след това да се нарича столипинова аграрна реформа». Владимир Й. Гурко умира на 18 февруари 1927 г. във Франция.  

Генералът от кавалерията Василий Йосифович Гурко (шести генерал по пряка линии), е един от ръководителите на руското военно разузнаване. Той е роден през 1864 г. По време на англо-бурската война (1899—1902) ебил руски военен агент на фронтовата линия.

 
През Първата световна война оглавява 6-и армейски корпус, разгромил два австро-унгарски корпуса. През август 1917 г. в резултат на конфликт с Временното правителство е арестуван и отстранен от длъжност като лице, «представляващо опасност за републиката». През септември 1917 г. е изпратен зад граница. Във Франция Василий И.Гурко станал председател на Съюза на инвалидите. Умира през 1937 г.

А роденият през 1872 г. Дмитрий Йосифович Гурко е един от създателите на руското военно разузнаване. От 1891 г. служи в лейбгвардейския улански полк във Варшава. През 1896-а постъпва в Николаевската академия при Генералния щаб и след завършването ѝ служи в штаба на Одеския военен окръг... През 1906 г. за проявено мъжество в Руско-японската война е награден със златно оръжие. През 1908 г. Дмитрий Йосифович е назначен като руски военен агент в Швейцария. През 1914—1915 г. командва 18-и хусарски Нежински полк. След революцията емигрира в Париж, където умира на 19 август 1945 г.

 Дмитрий СКВОРЦОВ, списание "2000" (Москва)
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Бойко се пъчи като лейтенант във "Фейсбук" 15| 7715 |26.02.2014 . Да си спомним за Христо Проданов 4| 8543 |24.02.2014 . „Васил Левски. Живот, дела, извори“ - 141 г. от смъртта на Апостола 2| 10245 |17.02.2014 . 146 години от рождението на Константин Каварналиев 2| 5373 |15.02.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах