Вторник, 20 Ноември 2018, 22:07
Frognews
8| 17884 |17.06.2011

Годежът на цар Фердинанд – европейска интрига

.
Френският граф Бурбулон е човекът в сянка зад височайшата женитба През 1892 година княз Фердинанд решава да се ожени. Той определя, че бъдещият му брачен съюз трябва да бъде дипломация от висока класа.

По настояване на майка си и на високопоставените си роднини 31-годишният княз се съгласява да скъса с ергенския си живот. За целта монархът разчита на френския граф Робер дьо Бурбулон, назначен от него за личен секретар, а по-късно за Велик Шамбелан на двора. Графът има важна мисия - той е задължен да се запознае отблизо с младата принцеса Мария-Луиза Бурбонска - дъщеря на Пармския дук и пряка потомка на Шарл X и на френските крале. Графът трябва да разкаже за впечатленията си от нея пред своя господар княз Фердинанд. Бурбулон е натоварен да разговаря и с дука на Парма за вероизповеданието на бъдещите престолонаследници на България.

Секретарят на Фердинанд се среща на 31 октомври 1892 година с принцеса Мария-Луиза. Според него тя не е хубава, но притежава класа интелигентност, образование и богатство, макар че не е единствено дете. Бурбулон предполага, че князът, който е виждал веднъж девойката, ще поиска скоро ръката й. Така Фердинанд ще успее да сбъдне всичките си желания и надежди. Бракът му с принцеса от прочут кралски род ще запази политическата му независимост.

Графът се радва, че ако нещата се уредят, това ще бъде голям ритник за европейските кабинети. Те ще успеят да видят как, независимо от тях, българската династия укрепва и се налага. Страхът на франзузина е свързан с Ватикана. Папският престол ще иска дъщерята на Пармския дук да кръсти децата си в католическата вяра. Според българската конституция князът може да запази вярата си, но в един от членовете й се казва, че децата на владетеля трябва да изповядват местната религия, тоест православието. Граф Бурбулон е учуден и обяснява, че българинът не се слави като особено набожен. Той е дори безразличен към религиозните неща и не познава истинското благочестие. В българските черкви почти не влизат жени, изпитващи нужда да се помолят. Съветникът на Фердинанд твърди, че религията ни се състои от някои формални церемонии, безкрайни богослужения, строго спазвани пости и непрекъснато кръстене.

Що се отнася до църковните чиновници, те са невежи и са напълно лишени от достойнство. Графът е изненадан, че въпреки всичко българинът държи здраво на религията си и я смята за национално знаме. Оттук Бурбулон предвижда големи сблъсъци и трудни отношения между семейството на княза с българските политици и с Ватикана. Трябва хитро решение, за да се примирят двете страни. Роберто ди Парма притежава замък на два часа път от Виена, в Шварцау. Там той приема пратеника на българския княз. Шишкав и плешив човек, но с благородно лице, дукът има представителен вид. Той изтъква, че ще даде дъщеря си на Фердинанд, но обявява пред Робер,че е некомпетентен по религиозните въпроси. Според французина италианецът иска първо да чуе мнението на най-високата инстанция - Ватикана. Същевременно часът за вечеря наближава и секретарят на Фердинад моли дука да бъде представен на дъщеря му като френски благородник, който просто минава през Австрия. Двамата се споразумяват името на България да не се споменава. Най-после графът се запознава с принцесата.

Той не е очарован от нейната физика, но е привлечен от добротата, която излъчва. Дребна и слаба, с дълга талия, с лош тен на лицето, с права кестенява коса, с орлов нос и леко изразена брадичка, принцесата има красиви бледосини очи и прозрачна бяла кожа. Погледът й, според Бурбулон, привлича и насърчава хората. Принцесата изглежда като статуетка от фин порцелан. „Накратко - споделя в дневника си французинът, като жена не е привлекателна, но човек усеща в нея вътрешно съвършенство и отличен характер.” Макар да внимава да е в унисон с ледената досада на вечерта, в нея се отгатва жизненост и палавост, чисто френско възпитание и душевност. Горкият граф се притеснява толкова много да не се издаде защо е в дома на дука, че дори не забелязва какво яде. Той обаче запечатва в съзнанието си и облеклото на Мария-Луиза, за да разкаже за всички подробности на Фердинанд.

Принцесата е с бяла, обикновена рокля, без никакъв шик, с кръгло деколте, а около дългия си и слаб врат носи тънък ред перли. След вечерята баща й и съветникът на българския княз остават сами. Те решават да издействат ауденция при папа Лъв XIII, а после всеки да пътува сам до Рим, където ще се срещнат в хотел „Бристол” на площад „Тритон”. Оттам ще се отправят към Ватикана. Роберто ди Парма казва на графа, че желае дъщеря му да се омъжи, но никога няма да пристъпи вето, наложено от Светия отец. На 12 ноември съветникът на българския княз и дукът са в Рим. Те се виждат в апартамента на Роберто ди Парма, но на обществени места не се показват заедно. Под диктовката на бащата на Мария-Луиза Бурбулон пише писмо до папата, в което се изтъква, че бракът между католическа принцеса и владетел на православна държава само ще утвърди влиянието на Рим на Изток и ще помогне за заличаването на схизмата на Фотий. За тази цел не бива да се нарушава член 38 от конституцията на България. Според него наследниците на княза трябва да принадлежат към вярата на страната, която управлява баща им.

Желанието на дука е Светият отец да си затвори очите с оглед висшите интереси на Ватикана. На 13 ноември италианецат се среща с Лъв XIII. Папата отхвърля всякакви комбинации на верска основа и изтъква, че не той, а българското правителство трябва да се обработва. Категоричен е, че трябва да се промени членът на конституцията, свързан с религията на бъдещите деца. Графът изпраща доклад до княз Фердинанд, в който предава искането на Светия отец. Амбициран да омъжи сполучливо дъщеря си, дукът посещава втори път Лъв XIII. Отговорът му и този път е, че той не би могъл да даде съгласието си за сватбата, освен след отмяната на члена, който твърди, че престолонаследниците трябва да принадлежат към православната религия.

От София Бурбулон получава яростни писма от своя господар. Князът е бесен срещу тесногръдието на италианците. Нарича ги „клисари, затънали в гранясала светена вода” Стамболов е готов да промени конституцията, но трябва да свика Великото народно събрание. Министър-председателят не е сигурен, че поправката ще мине. Така изкачването на една Бурбонска принцеса на трона на България се забавя, а желанието на княза да се ожени и да създаде потомство минава през сито. Княгиня Клементина е ядосана, че синът й може да остане ерген. Графът не се връща в София, а живее във вила, която е близко до австрийското имение на дука. Упорито чака новини от България. Най-после получава доклад от министър-председателя, според който е теглен решителен ритник на въпросния член от българската конституция.

Стамболов успява да се наложи, тъй като е достатъчно дързък и авторитетен. Бившият хъш предпочита да види княза оженен и с неправославен син, отколкото конституцията запазена, но страната без наследник от известна европейска фамилия. На двадесет и пети декември французинът се озовава в Шварцау в кабинета на дука, където води дълъг и решителен разговор с него. Роберто ди Парма му дава да разбере, че след като голямото препятствие е отстранено, той може само да подкрепи проекта на княз Фердинанд за женитба с дъщеря му. Дукът кани Мария-Луиза в кабинета си.

Развълнуван й казва, че скоро ще стане българска княгиня. Девойката е смутена, но запазва самообладание. Тя отговаря, че е щастлива, а гласът й леко трепери. Бурбулон вади от джоба си пръстен в кутийка от бяло кадифе - малък и много чист полиран рубин, монтиран върху златна нишка, и го подарява на принцесата от името на княза с думите: „Това е Вашият пръв контакт с Ориента!” Графът придружава този епизод с изискана фраза пред Мария-Луиза, че е щастлив да поздрави своята бъдеща владетелка. После взема от баща й една нейна снимка, за да я даде на княза. Така свършва трудното сватосване на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски с 22-годишната Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Нежната принцеса живее само 7 години с княза, но успява да го дари с 4-ма наследници: Борис, Кирил, Евдокия и Надежда.

Младата жена е отчаяна и депресирана, когато първородният й син е кръстен в православната вяра. Тя разбира, че това е необходимост, за да бъде признат и утвърден от Русия българският владетел. Въпреки това като ревностна католичка княгинята страда дълбоко и трудно прощава постъпката на съпруга си. Кръстник на новородения Борис е император Николай II. Мария-Луиза умира на 29 години, при раждането на последното си дете.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Борис Христов пердашил Мария Калас на сцената 16| 25821 |10.06.2011 . Атентатът срещу папа Йоан Павел ІІ 30 години по-късно 10| 15503 |13.05.2011 . В Батак българи са клали българи 137| 75041 |02.05.2011 . 25 години от аварията в Чернобил 7| 7516 |26.04.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах