Четвъртък, 20 Септември 2018, 13:50
Frognews
2| 5156 |21.05.2007

История с американчета

.
В човешката памет с времето избледняват важните събития, трагедиите... ако не си спомняте вече, ако не сте чели достатъчно, ако не сте и чували за Разрухата, сполетяла китната ни Родина от средата на миналия век та чак до днес, трябва да ви разкажа. Климент Денчев-Klimbo
Климент Денчев-Klimbo
в. "Форум" - Канада

В човешката памет с времето избледняват важните събития, трагедиите... ако не си спомняте вече, ако не сте чели достатъчно, ако не сте и чували за Разрухата, сполетяла китната ни Родина от средата на миналия век та чак до днес, трябва да ви разкажа.

В 43-та година бомби, бомби и пак бомби. Героичната англо-американска авиация, която имаше за цел да поразява петролните инсталации в Румъния, но не можеше да ги достигне, поради германските противовъздушни батареи, разположени там. Бомбардировачите се завръщаха към базите си в Бари-Бриндизи на Адриатическия италиански бряг и понеже е опасно да кацнеш пълен с бомби трябваше да се освободят на всяка цена от тях... Освобождаваха се къде: над България, над София. Малката чиста, скромна, спретната София бе разрушена.

44-та година – година на Червената армия "Освободителка" – картечни ленти, Судаев, стиснати юмруци, стиснати гръцмули. Едно малцинство, съставено от Лев Главинчевци превърна множеството българи в Болшинство. БОЛШЕВИЗЪМЪТ НАСТЪПИ. И стало... както пее поета Цанев "...вървят чекисти с остри профили и внимателен анфас".

Вървиш си кротко и ти хрумва да навестиш приятел или роднина. Чукнеш – няма го. Никой не смее да попита как така го няма. Ще питаш – ама внимавай за анфаса си. Много взе да ги няма. Настъпи голямото нямане. Вождовете с острите профили ти казват: – Няма значение кой го няма, колко ги няма. Главната цел е светлото бъдеще. Както зяеше един перчемлия поет:

..."Какво стоиш? Мечтай! Мечтай! Мечтай! и всичко свое дай и гллледай на далллече..." и стигна нависоко, задържа се десетилетия на гребена на калната вълна, сърфиста му със сърфист ...Божилов.

Ние дадохме всичко свое, тия които не разбираха " о что речъ идет" получиха възможност да прочетат надписа над портала на социалистическия лагер:

АКО НЕ ЗНАЕШ, ЩЕ ТЕ НАУЧИМ!
АКО НЕ ИСКАШ – ЩЕ ТЕ ПРИНУДИМ!

Сетне в понапредналите 50 години нямането ни заля съвсем. Вече на никой не му правеше впечатление, че НЯМА. Днес половин век, че и повече внуците Главинчевци ни внушават, че нямало такова нямане във времената на техният им Тодор Живков, нямало нямане, имало изобилие... да де от НЯМАНЕ. Баща ми в 90-те години на Лукановата прочута зима ми писа в едно писмо до Америка:

"...това с нямането не е важно, и по-рано имахме нямане, с това се свиква, но това, че нямаме достатъчно психиатри за нашия ежедневно подлудяващ народ – това е тъжно.

В първите години на голямото нямане бях дете. Живеехме на петия етаж на една къща, като изправена кибритена кутийка като по чудо не засегната от поредните бомбардировки. От малък се научих да гледам на нещата отгоре-отгоре, сигурно от петия етаж, на който живеех. Нали "битието определяло съзнанието" (Й. Сталин). Поне така пишеше на лозунга на третия етаж. На всяка площадка по стълбищата на всяка сграда, обществена или жилищна, задължително имаше нагледна агитация и пропаганда, за да се превъзпитат гражданите. Сега някой да не каже, че нямало! ИМАШЕ! ИМАШЕ! На втория етаж пак Сталин, заобиколен от мили, трудови хора от всички националности на САВЕЦКИЯ ИМ СЪЮЗ, отпечатани на гланцова тежка хартия. Не ставаше за тоалетна – щото тоалетна НЯМАШЕ. Та на тоя "Бил борд" пишеше: "Путъ к комунизму". Как няма да научиш САВЕЦКИ* език, всеки ден те блъскат разните му падежи – к комунизму? Дателен ли беше? Омръзна ми. Няма да се уча! Няма! Майка ми се кара: "Не си извинявай мързела с тъпите лозунги. Руският език е съкровищница." Понеже нямаше свестни неща за четене на български, тя ми намираше Александър Дюма например на руски. Сега казвам с гордост, че съм прочел целия Дюма, е – не в оригинал, а на руски. Учителката даже ме извади пред дъската да споделя с целия клас, като как така имам такъв напредък с езика.
– Ами чета книжки.
– Ето виждате ли? – обръща се учителката ни към класа – Както е казал др. Сталин: Книгата е велика сила! И момчетията от класа мигат удивени от дълбината на тая мисъл. Учителката продължава с патос: – Что читаешъ?
– Ами читаю Александър Дюма, "Тримата мускетари", "Виконт де Бражелон", "Двадцат летъ спустя"....
– Перестанъ немедленно! – истерично ме прекъсна учителката по руски. Написа в бележника ми да се явя "с родителями". На другия ден бях с майка ми като напикано кокиче пред учителската стая.
– Къде е бащата?
Майка ми мънка нещо, че бил в командировка... за сега. Аз невинно изтърсих : "А не, той е в затвора." Последва нова криза – този път сърдечна.
– Отец зека, сын его кап. книжки читает!!
Какво ще ми говорят сега, че тогава нямало... Имаше, имаше ги с лопати да ги ринеш.

Гледах големите деца от петия етаж играеха в малкото пространство, останало всред разрушенията една игра със стъклени топчета от времето преди да ни сполети НЯМАНЕТО. Тия топчета – блестящи, многоцветни, със странни завъртулки вътре – се наричаха АМЕРИКАНЧЕТА. Аз нямах такива топчета и съответно нямах и опит как се играе с тях. Не можех да припаря до "таняла". Все ме пъдеха:
– Я се разкарай, сванта такава!
Ако случайно получех разрешение да пипна някоя гуда** и да се прецеля крещяха – Айде свани се сванто! Това означаваше веднага да се отстраня от таняла, за да не преча на майсторските американизми в играта. Трябва да попитам някой психиатър дали това е дало начало на комплексите ми за малоценност, ...но нали сме нямали достатъчно психиатри, къде да ходя сега да ги търся, пък и те се изпонапъхаха в парламента като депутати... Пустото му и раздвоение на личността! Подминавам тревогата ми с първоначалните комплекси, въпреки че и по-сетнешния ми живот беше все тая:
– Ти ли бе? Я се разкарай! Виж го ти! Ти кой си? Кола щял да кара! Ми ти си пияница! Рисувал? Че той не е завършил и Художествена академия!
Художествените графици от БНТ (тогава единствена в тая страна) написаха даже протестно писмо до Съюза на художниците. ОПЛАКВАНЕ! "Кой му разрешава да рисува. Няма диплома. Няма право да рисува!" Така се изграждаше пирамидата ми от комплекси, която все още не е завършена... Бях 14 годищен, когато чух баба ми да казва на братовчедка си: "Тоя нашия пубертета ще го пусне като стане на 80 години." Е какво пък – мисля си сега – имам още двайсетина години поне да се наиграя с моите "американчета" и "але хоп" – претъркулвам се през "таняла" на годините пак там в онзи остатък от двор. Разкаляната земя е признак за настъпващата пролет, въпреки, че казваха, че и пролет нямало да има вече. Щом децата търкалят американчетата, пролетта е тук! НАПУК НА ВСЯКО НЯМАНЕ!

Привечер у нас пристигаше чичо Георги. Неизменен като метроном и винаги с един хляб под мишница за баба ми. Стояха в кухнята – той на миндерчето – тя вечно заета – назад напред. Разговорът беше по правило – монолог на чичо Георги. Не говореха за нямане. Бяха интелектуалци и за материални неща беше неправилно да се говори. В един от монолозите чичо Георги каза: "Корем пенджур – нема!" В превод значело: коремът няма прозорец, така че да се вижда ял ли си, гладен ли си. Важното е да изправиш плещи и ако си 1.80 м да станеш 1.85, а не 1.70. Пристъпваш леко като във въздух и с широка усмивка. Какъвто бях (съм) глупав взех, че повярвах, не само тогава ами и до днес с тая усмивка. В 60-те години колега артист, загрижен за мен и "кариерата" ми вика: "Всичките ти трудности идват от тая усмивка. Сгъни се малко, понамръщи се, дай кахърен вид. Хората обичат да гледат това, а не да им се вееш като ухилена ряпа без проблеми."

Ей, оставих чичо си Георги в кухнята. Извинявай, чичо, отплеснах се в бъдещето. Той се впускаше в геополитанализ на световното дередже. Неизменно завършваше с: "Американците няма да ни забравят! Те идват!"

Ех, значи ще се напълним с американчета. Сънувах милиони топчета. Морски вълни връхлетяха върху плажа и с отлива вместо пясък оставяха искрящи топчета – дюни "от американчета". Като се събудех започваше нямането. Една вечер чичо Георги се появи не само с поредния хляб за баба, но и с изненада за мен. – малка торбичка с пет ИСТИНСКИ АМЕРИКАНЧЕТА! Няма сега да седна да ви описвам радостта си. Нямам думи.

Чичо Георги беше станал фурнаджийски работник, за да оживее, та дочака да дойдат да ни освободят. Бяхa му казали да мечтае и всичко свое да дае, да дае. Даде! Беше собственик на блока, в който се помещава Музикалният театър. Имахме частна ложа в театъра. През мъглата на миналия век виждам и сега – ложата, ослепителното осветление, залата, синия фон на сцената, на която се появи кабриолет, теглен от жив, истински кон – бял. Направи кръг и изчезна в мъглата на спомените. Трябва да е било първото ми театрално приключение

"Американците идват – остана зад гърба ми. Тичах обезумял надолу по стълбите, връхлитам на "таняла" с американчетата в шепата – за кратко. Играта с топчета е вид комар. Хазартна игра – чиста проба. Заложих на "таняла" и каквато сванта си бях (съм всъщност) за секунди загубих до едно американчетата.

"Не е беден този, който няма, а този който иска всичко" обичаше да повтаря моят приятел музикантът проф. Кристиян Платов. Хубаво звучи. Успокоява. Тръгнах си богат с нямане.

Тия дни видях една книга за деца – история на топчетата... Чудно! Издават книга за историята…
на топчетата. Забравиха да издават история на БКП, КПСС, Политикономия, марксиско-ленинска естетика. А бе, като казваха "гнил запад" имаха право. История на топчетата ще ми продават. Ама ха! Нейсе! Какво открих:
"Първите топчета за игра са от около 3500 години преди Христос. В една гробница на дете фараонче са открили колекция от гледжосани топчета. В римската епоха са ги правели от мрамор. Голяма индустрия за военни цели са създали – хиляди роби са търкали мрамор за топчета, та да могат легионерите да се залисват в свободното от завоевания време. Намерените мраморни топчета на Британските острови "говорят и за римско присъствие". На английски за топче се казва "марбъл" – от мрамор. Абрахам Линкълн (казва историята) много обичал тази игра, стана ми още по-симпатичен дългият Ейб, укрепителят на демокрацията и нацията. Прикляква в своя овален офис в Белия дом и си садкал на таняла топчета, но не от мрамор, а от стъкло. Току що било открито стъкленото топче. Сигурно от някой Иван Иванич Ползунов, но откраднато от ненавистните янки, които построили и първата в света фабрика за стъклени топчета в Пенсилвания. Оттогава ги наричат американчета. Когато се намерих в Сев. Америка, не небостъргачите, не петото авеню, не Ниагарският водопад ме впечатлиха... ами малките американчета, които висяха в едни нежни мрежички. Навсякъде се продаваха свободно. Нямаше нужда да влизам със страх в магазина и да питам: "Извинете, имате ли... с ужас да очаквам да ми кажат – НЯМА! НЕ! Просто отиваш и купуваш. Продават хората, не дават, а ПРО-ДАВАТ, защото у нас ми беше много смешно като видех някой да носи щайга ягоди и десет души да го питат:" Къде дават ягодите, другарю?" Или, вървя си аз с ролка тоалетна хартия, навървена на канап. "Къде дават, другарю?" Абе хора, от това нямане виж как се изкриви и езикът ни. Дават – не дават. Да не ми излезне някой Лев Главинчев и да каже, че няма такова нещо. Напротив – даде му се, да му се даде, дадоха ми. Дайте му да се разбере. Не дават – про-дават. С настървение започнах да купувам топчета – настървение от нямане. Немотията настървява. Топчета! топчета! Пълнех вази, бутилки. Започнах да правя лампи от американчета.
Даже си направих перде от топчета. За целта се взимат тръби от дебел пластик – прозрачен с диаметър 5 см. Пълнят се с разноцветни топчета, от време на време можеш да сложиш и някоя гуда. Един сънародник се изказа:
– Хубаво стои, ама като решетка на затвор...
– Да бе – викам му – като капитализъма дето загнил, ама мирише хубаво.
Сутрин слънцето влиза през американските решетки. Стените се изшарват от отраженията. Ведро е.
Проекта ми още не е реализиран. Бързата работа – срам за майстора. Обмислям и току виж ще ме свари зимата пак НЕПОДГОТВЕН. Имаше пиеса "Песен на Развигора" от Магда Петканова. Играеха я във Военния театър преди половин и повече век. За Априлското въстание беше. Последната реплика от пиесата, произнесена от главния герой пък играна и от главния артист звучеше така: .."Това можахме да направим, братя с нашта слаба подготовка!" Тъй ще е тя – вечно неподготвени, но пък няма да бързаме – та да се изложим пред чужденците. Бавно! Даже и век да вземе...Аз се офлянквам (сиреч мисля върху проекта), трябва да закрепя пусти му и тръби на равни разстояния пълни със стъклени американчета. Трябва и стълба. Като казвам стълба и тя изкача откъм завоя. Поредния ми комплекс. "Преносима – тръбна – като "САВЕЦКА" машина за ритане – тежка, грозна и не рита! Моята стълба – тежка, грозна и опасна за покачване по нея. Иначе един път горе се чувстваш добре закрепен. За тоя ми стълбов комплекс и приключенията по стълбите на старческологорейните спомени по-нататък. Сега с тръби от плексиглас, натъпкани с топчета, на шестото стъпало се опитах да ги закрепвам в рамката на прозореца. Две тръби се откачиха, бутнаха и другите, уж вече закрепени, но от тежеста на топчетата полегнаха, а прозорците ми високи по 2 метра. Опитвам се да ги спра, но съм на шестото стъпало, едната тръба се разби в главата ми, изпуснах другите две, стълбата уж тежка се капична и тя, че като се пръснаха тия ми ти топчета... Ниагарски водопад от американчета. Подскачат като мехурчета в чаша с шампанско и бързат да изчезнат под маси, дивани и легла. Сега пък е опасно да се слезе от стълбата, да не стъпна на някое топче, а то сигурно ще се случи, защото са много. Току виж, пльоснал съм се всред мечтите си. Като онзи канадски хокеист след мач, празнувайки победата в един бар, стъпнал на парче лед, паднало от чашата, плъзнал се от тезгяха на бара и хоп изтъркалял се чак до танцплощадката, счупил си ръката под ритъма на "рок енд рола". За това слизам внимателно. Какво да правя – стар не стар – шейсет, не шейсет, на четири крака започвам да събирам проклетите му "американчета"... Без чет, без чет – повтарям Без чет. Натрапчиво ехти в главата ми "Без чет". Я, викам си сега пък кръвното ми се обади... Без чет, без чет. Не било кръвното – песен било. По тъпанчетата ми бълва:...

"Пейте в светлата родина
септемврийчета без чет (2)

Само този "отрывок" се повтаря в главата ми – без чет та без чет. Лазя и събирам безчетните, но вече се бях върнал в миналия век – в петдесетте. Пеех в хор "Бодра смяна" – престижна работа. Във Великденската утрин, когато трима с "остри профили", както пее за тях поета, подбраха татко ми с изненадания си анфас. На същата сутрин – неделя – 10 часа имахме запис в радио София, I студио. Целият хор "Бодра смяна". Явих се на записа... (професионална съвест) та от там май е това повтарящо се без чет... Колко пъти върнаха записа от началото? Тогава техниката беше такава, че сбъркаш ли, започваш отначало. Сигурно е имало нещо необичайно в държанието ми, въпреки че като всички грачех "Без чет". Диригентът Бончо Бочев спря записа и ме посочи: "Ти – напусни!" Бях като шашардисан, но веднага се подчиних. Защо аз? Какво съм направил? Излизам от радиото в един прекрасен Великденски предиобед – улиците чисти и пусти. По-късно разбрахме, че в тази свята сутрин са изпоприбрали половин България. Това дало повод на чудесния актъор Никола Балабанов (брат на проф. Ал. Балабанов) да каже. "...Бе гледам тая сутрин – в махалата сме останали само кварталният отговорник и аз..." Другите ги хванало нямането.

Искам да се изправя.

Тия американчета ме отнасят при Абрахам Линкълн в овалния офис на Белия Дом. Дали си е събирал стъклените топчета изпод бюрото или е имал секретарка... Защо? Какво се чудиш! Негов колега имаше такава за подбюрни активности... Или Едгар Хувър? Дали той е събирал топчета? Едгар. Как кой? Едгар! Хувър! Чували ли сте кой е Едгар Хувър? Е, как може да не сте чували за Е.Х. – шеф на ФБР. – Федерално Бюро за Разследване. Най-мощният човек на Щатите в продължение на десетилетия – служил при седем президента. Антикомунист №1. Заслужил борец против комунизъма. Това Макарти и разни десни конгресмени са като комсомолци в сравнение с него. Дали си е играл на топчета в свободното от антикомунизъм време. Нямал свободно време Едгар. Виждате, че не само ние сме нямали и Хувър е нямал. Биографи-историци не можаха едно топче да открият, но се знае друго:... знае се, че е страдал от разни работи, една от които сега в медицината я наричат: ПАРАФИЛИЯ.

Като награда за търпението ви да стигнете в прочита си до тук, ще ви спестя време да се вторачвате в интернетските екрани:
– Пара (гр.) – покрай, около, нещо изметнато и т.н.
– Фило – обич, привързаност, наклонност към
Какво излиза? Изкривена, изметната любов – наклонност. Едно време, преди да ни връхлети демокрацията на български є викахме – Переверзия. Переверзен бил страшният шеф на още по-страшното ФБР – обличал се като жена.. С цицки, перуки, мигли, сенки и цялата гама на Max Factor – накъсо – травестит. От "Cosa Nostra" момчетата го заснели на "пльонка". Известни са вече връзките на мафиите с КГБ-то. Давали са си взаимно интифа. Не може на върха да не са знаели за тези Хувърски "фръц-пръц" или както му викат по английски Хенки Пенки.

В това време на петия етаж в София, чичо ми Георги чака да дойдат да го отърват. Не знае, че всичко е игра на "американчетата". Както и "мирното съвместно съществуване" съществуваше само за някои, докато си наместят топчетата по банките на кайманските острови.

След войниклъка се прибирам у дома. Питам баба как е чичо Георги. "А, той умря тук на миндерчето, с хляба под мишницата." Не можа да ги дочака.

Поглеждам в огледалото. Изненадва ме отражението. Май доста дълго се застоях в това четирикрако положение.

Викам си – стани, че е срамота. Ще дойде някой и какво ще си каже?
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Археолози вярват, че са намерили ”Индевър” 0| 2567 |19.09.2018 . Паметник на ген. Владимир Вазов ще бъде открит в Троян 0| 3086 |15.09.2018 . 17 години от терористичните атаки на 11 септември 0| 2834 |11.09.2018 . 9 септември – победата на СССР у нас 8| 4743 |09.09.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах