Четвъртък, 15 Ноември 2018, 12:42
Frognews
8| 6294 |27.05.2015

Изчезнаха старите градски професии!

.
Кой помни теляците!?
В червената книга са теляците, ваксаджиите и... щатните партийни секретари. Няма ги вече метрампажите, суфльорите, телефонистките, машинописките и продавачите на камъчета за запалки.
Някои професии потъват в забвение заедно с епохите си. Едва ли знаете, че в древния Рим е имало занаяти като писар на проклятия, погребален клоун или организатор на оргии. Разбира се, те отдавна са изчезнали, макар да не е изключено днес да се срещат под някаква друга форма - в крайна сметка времената се менят, но хората са едни и същи.

Днес вероятно са останали отделни, все още живи представители на тези изчезващи начини за препитаване, пише вестник "Златна възраст". Та кой от нас не си спомня едрата фигура на

теляка

- вечно мокрия бабанка с кърпа или чаршаф около кръста, въоръжен с кесия, груба като раш пила, който срещу някакви стотинки ще ви смъкне кожата, и то така, че да заприличате на розово сукалче. Имаше ги във всяка обществена баня и се смяташе за съвсем нормално хората да търсят услугите им. В онези времена имаше много повече доверие помежду ни. Тогава никому не правеше впечатление, ако някой се приближи към вас и ви предложи да си изтъркате взаимно гърбовете. Е, понякога, макар и много рядко, това не беше съвсем безкористно. Но “те” си личаха отдалече и в такива случаи ние знаехме какво да правим.

Ваксаджиите

също са изчезващ вид. Някога си позволявахме да излезем с прашни обувки, понеже знаехме, че чичото на ъгъла така ще ги лъсне, че и муха може да се разчекне на тях. Някъде дори ви предлагаха да седнете на стол, слагаха нещо като капаци над фортовете, за да не ви изцапат чорапите, и почваха. А през това време вие пушите цигара и си четете вестника. Какви времена бяха!

И продавачите на камъчета за запалки

и ластици за гащи отдавна са в “червената книга”. Старите софиянци още помнят слепеца, който дълги години седеше на тротоара край Женския пазар или до Халите и ритмично потракваше кутийката с камъчета, за да го чуят минувачите. Днес няма запалки с камъчета - няма го и човекът.

А какво да кажем за

машинописките,

тези неуморни труженички, които вършеха черната работа на чиновници, културтрегери и всякакви други “твари” на писменото слово. И те на свой ред отидоха в запаса, изместени от компютрите. От тях останаха само спомените, а самите те пък си останаха с доживотния тендовагинит.

Няма да намерите и

ловци на бримки.

Едно време дамите носеха найлонови чорапи с колан и жартиери, което, нека си признаем, имаше своя непреходен чар, и като тръгнеше една бримка отгоре надолу или обратно - спасението беше при бримкаджиите. Днес няма такова чудо като тях.

Линотиперът

също е архаичен образ. Той беше словослагател, предтеча на модерния графичен дизайнер. Неговият тогавашен шеф,

 

метранпажът,

днес се е преквалифицирал и вече работи със софтуер. Няма ги и техническите секретари, които навремето чертаеха с молив и линия върху кадастрон страниците на вестника. Днес всичко това се прави с компютри. Няма го познатият мирис на печатарско мастило, до болка познат на старите пушки в занаята, който ги караше да тръпнат в очакване на поредната си рожба - сиреч на новия брой.

Хайде сега да влезем в театъра и да надникнем на сцената. Къде е

суфльорът,

човекът, който някога спасяваше актьорите от моментна амнезия и пиесата от провал? Изчезна, съкратиха го - нали трябва да му се плаща и на него. А той - или тя - стоеше в нещо подобно на мида или на землянка пред самата сцена и подсказваше на двойкаджиите, забравили репликите си. Изчезнаха и някогашните

 
телефонистки,

онези симпатични анонимни жени с любезни гласове, които бяхме свикнали да чуваме, въртейки шайбите на старите телефонни апарати.

Ето че стигаме и до забавния силует на

коминочистача.

Той също е в книгата на изчезващите видове. Отвреме навреме в София може да срещнете носталгичен образ, облечен в черно, с бомбе и със съответните такъми, който ви предлага да се снимате с него срещу заплащане - нали се смята, че носи щастие. Той обаче си няма колеги - всички те отдавна са пенсионери или просто са си отишли от този свят.

Накрая нека завършим с един добре познат в миналото персонаж –

щатния партиен секретар.

Той също е забравена “вкаменелост” поне от 25 години насам, но някога, подобно на динозаврите, се срещаше навсякъде. Мир на праха му.

 
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Стилян Петров разказа за най-дългите крачки в живота си 1| 4843 |22.05.2015 . Пипи Дългото чорапче стана баба на 70 години 1| 8192 |21.05.2015 . Находка: Откриха конете на Хитлер 3| 5463 |20.05.2015 . Рожден ден на Барбароните 0| 6766 |19.05.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах