Петък, 21 Септември 2018, 11:21
Frognews
9| 24932 |22.03.2011

Константин Стоилов – живот, отдаден на Отечеството

.
Константин Стоилов
Константин Стоилов Константинов е български политик, държавник и интелектуалец. Той е един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно на основаната от него Народна партия. Два пъти министър-председател на България: 1887 и 1894-1899. Народен представител в: I-во, II-ро и III-то ВНС; I-во, II-ро, IV-то, V-то, VI-то, VIII-мо, IX-то и X-то ОНС. Редовен член на Българското книжовно дружест

Този талантлив политик и общественик, отдаден на идеята да служи на отечеството си, умира преди 110 години на 23 март 1901, само на 46 години след кратка и остра пневмония.

Константин Стоилов е роден в Пловдив и е единствен син на Стоил Константинов – Заралията, заможен човек и общественик, от преселнически род от Стара Загора и на Мария Душкова Моравенова, от известен род на преселници от Копривщица. Учи в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж – Цариград през 1873. При завършването на колежа владее 5 чужди езика – гръцки, турски, френски, латински, английски, преподаването в колежа е на английски език. Извън изискванията на училището усилено учи немски език, защото мисли да продължи образованието си в немски университет. Традицията в Роберт колеж е в началото на учебната година учениците от последния клас да произнасят слово по тема, която сами са си избрали. К. Стоилов говори за „Мълчанието на историята върху българския народ”. Словото му завладява слушателите и им прави изключително впечатление. За Стоилов и за съученrка му Иван ГЕшов пишат във вестник Македония и вестник Левант таймс.

                                                             
             Родната къща на д-р Константин Стоилов в Стария град на Пловдив

Константин Стоилов се записва да учи в юридическия факултет на прочутия и престижен Хайделбергски университет и го завършва като докров по право през 1877 г. По това време се води поредната Руско-турска война и всички се надяват, че България ще стане свободна. С такива надежди К. Стоилов заминава за Париж и в продължение на една година в Сорбоната изучава френско гражданско право. През 1878 г., в Прага, се запознава с чешкия историк, интелектуалец и общественик д-р К. Иречек – бъдещ министър в освободена България.

Стоилов се завръща в България през лятото на 1878 г. и отначало е председател на Пловдивския губернски съд, а след 26.01.1879 г. е председател на Софийския губернски съд и участва в разработването на проекта на Търновската конституция. Той е депутат в Учредителното събрание – има изключители ораторските способности, блестящ стил, остър и пъргав ум, полемична дарба. В първата си реч " по общонародния въпрос" изразява всенародната благодарност към руския народ - освободител и болката на народа от несправедливостите извършени в Сан Стефано и Берлин, разкъсали българското етническо пространство на пет части – Княжество България, Източна Румелия, Северна Добруджа – в Румъния, Поморавието - в Сърбия, Македония и Тракия – в Османската Империя.


                                                          
                                                          Конституцията на Княжество България

В Учредителното събрание д-р Стоилов се определя към консервативното течение, като защитава позициите на "разумния консерватизъм". Сред консерваторите той е с най-високо образование, което го издига сред лидерите, въпреки че е много млад. Консерваторите смятат, че Конституцията се изгражда върху свободата, равенството пред законите, самоуправлението (изразяващо се чрез участието на народа в законодателната власт), сигурността на гражданите и собствеността.
Консерватори предлагат имуществен и образователен ценз, двукамарен парламент, при който сенатът коригира увлеченията на долната камара и ограничаване броя на членовете на парламента. Д-р Стоилов смята, че законодателството в страната трябва да е в хармония със законите на другите европейски страни; да се подготвят и приемат закони за гражданското и углавното съдопроизводство, търговски закон, наказателен закон, закон за недвижимите имоти, за ипотеките и др.

По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период (1886-1888) Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет. В кабинета на Ст. Стамболов е министър на правосъдието и за две сесии на Петото ОНС прокарва няколко закона, които съществено укрепват държавата. Тези закони осигуряват юридическата защита и затвърждават силната власт. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата. Интересно е да се знае, че създадената по това време цялостна инфраструктура е особено съвършена – към нея няма какво да се добавя или да се маха.

През 1888 Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори.

Дело на К. Стоилов е създаването на Народната партия през юни 1894 г., чиито пръв ръководител и всепризнат лидер той остава до смъртта си. Правителството на К. Стоилов поема управлението на страната в период на възходящо икономическо развитие на България. То трябва да направи всичко възможно, за да продължи и разшири възприетия вече път на икономическо развитие. Затова още през юли 1894 г, министър-председателят К. Стоилов формулира задачите на кабинета в областта на вътрешната политика, като отделя приоритетно място на стопанската дейност.Той се обявява против разхищенията в държавния бюджет и за премахване на свръхсметните кредити, до които прибягва бившето правителство. К. Стоилов изтъква необходимостта от икономии в бюджета, преодоляване на дефицитите, въвеждане на данък патент и за чуждите поданици, намаляване или окончателно унищожаване на някои от съществуващите данъци и др. Всички опити на К. Стоиловото правителство да стабилизират бюджета на държавата чрез икономии и реформиране на данъчната система завършват с успех.

По време на управлението на Стоилов превес получават парламента и правителството, а монарха остава на по-заден план. А това означава конституционен ред, последователно прилаган и наблюдаван, който способства индустриалното развитие на страната.

Любопитно е да се отбележи, че първите български златни левове с номинали от 10 и от 20 лева са отсечени през 1894 г. от правителството на Константин Стоилов. Но левът е толкова стабилен, че чиновниците предпочитат да вземат заплатата си в банкноти, защото монетите им тежали, а и им пробивали джобовете и се губели.
 
                                                          
Според д-р К. Стоилов външната политика на България трябва да служи на националните идеали и обединението на всички българипод короната на Княжеството. Той води преговорите с Русия, с която през февруари 1896 г. са възстановени дипломатическите отношения, а княз Фердинанд е признат от Русия и другите европейски държави. Така, благодарение на на К. Стоилов, е решен един от най-сложните, заплетени и тежки външнополитически въпроси на България в края на ХIХ век и Княжеството укрепва международните си позиции.

Другата важна външнополитическа задача на правителството е да овладее позиции по мирен път в Македония, да поддържа будно националното съзнание на българите извън държавните граници. Открити са търговски представителства в Солун, Битоля и Скопие.

През януари 1899 година правителството на Стоилов е принудено да подаде оставка. От властта си отива държавник, оставил с управлението си пример за модерно стопанско управление, стабилизиране на демокрацията и за външна политика в защита на националните интереси, а само две години по-късно той завършва земния си път, ненавършил 47 години.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Д-р Петър Берон – българският енциклопедист 15| 90673 |20.03.2011 . Драган Цанков – строител на съвременна България 14| 20605 |11.03.2011 . 71 години от клането в Катин 6| 6162 |05.03.2011 . Санстефанска България 45| 20315 |03.03.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах