Понеделник, 24 Септември 2018, 23:15
Frognews
0| 5934 |14.07.2007

Куриозната Футболна война

.
Хондурас губи футболен мач срещу Ел Салвадор, в резултат на което в страната избухват бунтове, насочени срещу салвадорските емигранти гастарбайтери. От 300 000 слвадорски работници десетки хиляди са изгонени, което предизвиква ответна реакция от страна на Салвадор – армията му нахлува в Хондурас. Тогава се намесва Организацията на американските държави и успява да спомогне за спиране на ог
  Ирина Калчева   Проблемите в отношенията между Тегусигалпа и Сан Салвадор се коренят в поземлената реформа и имигрантските неуредици в Хондурас. Страната има пет пъти по-голяма площ от Ел Салвадор, но два пъти по-малко население и като резултат от тези георгафски и демографски предпоставки в началото на ХХ век салвадорците започват масово да емигрират в Хондурас в търсене на нови възможности и повече свобода. Към 1969 г. там вече пребивават над 350 000 салвадорски работници, които съставляват над 20% от селското население на страната. honduras_sm04.png
През 60-те години правителството в Тегусигалпа се оказва подложено на натиска на крупните собственици на земя за провеждане на поземлена реформа. През 1969 г. е приет нов закон, по силата на който земята е иззета от салвадорските имигранти и е дадена на местни земевладелци. Тези мерки принуждават хиляди гастарбайтери да емигрират отново. В резултат политическото напрежение между двете съседки се изостря неимоверно, особено след като салвадорските вестници показват зверствата, на които са подложени сънародниците им в Хондурас. Медиите в двете държави не спират да подклаждат напрежението, а хиляди салвадорски работници са експулсирани от Хондурас. Омразата в Ел Салвадор ескалира и двете правителства само чакат повод, за да започнат да воюват. Въоръженият сблъсък избухва по незначителен повод. Хондурас губи футболен мач срещу Ел Салвадор в квалификациите за Световното първенство през 1970 г. Загубата изиграва ролята на очакваната искра, която подпалва огъня на насилието срещу салвадорците в страната. От 300 000 слвадорски гастарбайтери десетки хиляди са изгонени. В отговор на репресиите на 14 юли 1969 г. двадесетхилядна салвадорска армия нахлува по въздух и земя в Хондурас. Следват шестдневни кървави сблъсъци с дванадесетхилядната войска, която Тегусигалпа изпраща срещу агресора. Салвадорската армия е по-многобройна и по-добре екипирана, тя успява да излтласка врага назад и да превземе окръжната столица Нуева Окотепеке. След това обаче атаката й започва да отслабва, тъй като се сблъсква с недостиг на гориво и амуниции. Стълкновението отнема живота на 700 салвадорци и 1200 хондурасци, част от които цивилни граждани. Благодарение на бързата намеса на Организацията на американските държави на 18 юли е постигнато споразумение за спиране на огъня. На 20 юли то влиза в сила, но салвадорските войници се изтеглят от територията на Хондурас чак в началото на август, когато ОАД заплашва страната с икономичски санкции. От своя страна Хондурас се задължава да гарантира сигурността на салвадорските работници, оставащи в страната. Любопитна подробност от войната е технологичното ниво на военно-въздушните сили на двете воюващи държави. Те използват стари американски самолети от Втората световна война, както и пътнически самолети, снабдени с бомби. Салвадорските летци даже хвърлят бомбите ръчно през прозорците на самолетите. Войната донася загуби и за двете страни – около 20 000 хондурасци и 80 000 салвадорци са изселени от местата, където живеят, в следствие на конфликта. Много от гастарбайтерите са насилствено прогонени или се опитват да избягат обратно в Ел Салвадор, където правителството не ги посреща с отворени обятия. За няколко години над 130 000 салвадорци се връщат в родината си, където ги очаква само пренаселеност и мизерия. Неспособността на властите да се справят с този проблем довежда до гражданска война в латиноамериканската държава. Търговските отношения между съседите също са замразени. Така всъщност войната няма победител – и двата участника в нея са губещи. Единадесет години по-късно двете страни подписват мирен договор само за да могат да представят териториалните си спорове пред Международния съд в Хага. През 1992 г. съдът предава повечето територии на Хондурас. Към днешна дата двете държави поддържат нормални дипломатически и търговски отношения.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Психарят със странното главоболие 5| 6900 |12.07.2007 . Андрей Чикатило – Ростовския касапин 10| 29666 |09.07.2007 . Истинската история на „Беглецът” 2| 6838 |06.07.2007 . Първото предаване на Радио „Свободна Европа” е излъчено на 4 юли 1950 г. 0| 5015 |03.07.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах