Събота, 17 Ноември 2018, 18:02
Frognews
7| 10701 |23.11.2013

Митовете на прабългарите

.
Проф. дин Николай Овчаров разказва в "Стандарт" за митовете на своя баща димитър Овчалов за прабългарите. Ученият вади на бял свят крепости и шамани.

Никак не ми е лесно в поредицата за големите археолози да напиша статията за моя баща. Не само поради скорошната му кончина, но и за това, че повечето от съзнателния ми живот мина в съвместна работа с него.

Няма как да не си спомня летата в детските години, прекарани по обектите му във Велики Преслав и край Търговище. Или първите ми научни статии, които той четеше и редактираше. А после 30 години заедно като учени в Националния археологически институт.

Детството на Димитър Овчаров не предвещава успешната научна кариера. Роден на 28 април 1931 г. в семейство на инженер и пощенска служителка, той израства като много други по софийските улици. Преживява бомбардировките на столицата, увлича се от баскетбола и накрая се насочва към историческо образование в Софийския университет. В тежките следвоенни години това никак не е лесно и изисква доста лишения. Именно тогава Димитър Овчаров се изкушава от археологията и участва на първите си разкопки. А те не са какви да е, а проучванията на тракийската столица Севтополис в чашата на яз. „Копринка". Не по-малко важно е, че там той се свързва с Мария, която скоро става негова съпруга.

След 1956 г. двамата поемат трънливия път на музейни работници – първо във Велико Търново, а после с много труд създават Историческия музей в Търговище. Димитър Овчаров става негов първи директор, като създадената от него и майка ми експозиция е призната за една от най-добрите в България.

Тогава започват и първите големи открития в археологията. До този момент в науката не е обръщано достатъчно внимание на стотиците ранновизантийски крепости, построени в Източната Римска империя през V-VІ в. за защита от варварите. Димитър Овчаров прави важни разкопки на укрепленията при с. Долна Кабда и особено на т. нар. „Крумово кале" край Търговище. В последното той разкрива две базилики, високо запазени крепостни стени, представителни жилища. След години с неговият последовател Ангел Конаклиев ще успеем да докажем, че това е легендарния град Мисионис, споменат от редица древни историци.

 А в онези времена, аз, седем-осем годишно дете, неотлъчно бях на разкопките при баща ми, слушайки разказите му и усещайки невероятното докосване до новото откритие.

През следващите години направените изследвания се превръщат в стройна докторска теза, залегнала в една от най-важните книги на археолога за крепостното строителство по нашите земи през ранновизантийския период. Междувременно нашето семейство вече е в София, а кариерата на баща ми тръгва стремително нагоре. Отначало добива научно звание в Националния военноисторически музей, а после преминава в Археологическия институт към БАН. Там извървява през всички стъпала, ставайки през 80-те години „доктор на науките" и „професор". В тези години ръководи Секцията по средновековна археология, главен редактор е на списание „Археология", за една година е директор на Националния археологически музей. Заедно с това преподава в редица университети.

Дейността на учения се оценява най-вече с работата му на терен. Това са годините, в които Димитър Овчаров извършва разкопки на прабългарския вал „Еркесия" край Ямбол, на крепостта Урвич до София, ръководи изследванията на древния Дионисопол в Балчик. Но без съмнение неговата голяма любов винаги остава Велики Преслав. Той работи там още през 60-те години на миналия век под ръководството на Вера Мавродинова. Извършвайки сондаж на голата поляна недалеч от царските дворци, ученият попада на фрагменти от мраморна мозайка. По различни причини прекратява разкопките на това място за дълго време и ги подновява чак през 1976 г. вече заедно с мен и Живко Аладжов. Тогава и не подозирахме, че те ще продължат почти 40 години и ще дадат уникални резултати.

Преди това обаче Димитър Овчаров постига забележителни успехи в проучването на мощната фортификация на втората българска столица. През 70-те години оглавява колектив от млади археолози и разкрива цели километри от крепостните зидове на великия град. Но най-интересното откритие прави съвсем случайно. В един участък от стената той попада на стотици уникални средновековни рисунки, врязани в долната й част с остър предмет. Пред смаяния му поглед се появява цяла галерия изображения, илюстриращи мирогледа на българина отпреди хилядолетие.

В нея езически шамани са до християнски символи, воини препускат в пълно снаряжение, хора ловуват или доят домашни животни. Не липсват дори доста натуралистични сексуални сцени.

Именно тези рисунки стават основа за най-интересната книга на Димитър Овчаров, посветена на средновековните графити от България. В същото време ние започнахме интензивна работа край направения от него сондаж в близост до царските палати. Разкопките са ръководени от Димитър Овчаров до оттеглянето му от активна дейност, а продължават и след смъртта му.

Тези проучвания изцяло променят представата за столицата на Първото българско царство. Оказва се, че Борис, Симеон и Петър я строят по предварителен план и правят града съперник на великия Константинопол. Откритите Дворцова църква, патриаршеска резиденция и други представителни сгради са част от огромния дворцов комплекс, ограден с мощна стена, скриваща го от погледите на простосмъртните. Сега аз, синът и наследникът на Димитър Овчаров, реализирам с община Велики Преслав европейски проект, чиято цел е да покаже славата на Симеоновия град. А и да стане ръкотворен паметник на големия български учен.

Видният археолог ни напусна преди половин година

Днес се навършват шест месеца от смъртта на проф. Димитър Овчаров. Той почина след дълго и тежко боледуване на 23 май, в навечерието на най-светлия ни празник. Вероятно в това има някакво знамение, защото целият му живот бе посветен на науката и на изследването на българската история.

Битката за гроба на Васил Левски

През 80-те години избухва ожесточен спор относно „гроба на Апостола". Димитър Овчаров оглавява археологическата колегия и аргументирано отхвърля необоснованите твърдения на писателя Николай Хайтов, че мощите на Васил Левски са в софийската църква „Св. Петка". Той продължава да доказва тезата си дори тежко болен, като последната му книга излиза три месеца преди смъртта му.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 50 години от смъртта на Кенеди 8| 5215 |22.11.2013 . "Предсмъртно писмо" на Левски се появи във Фейсбук 12| 6335 |20.11.2013 . Зорба Гърка живял и умрял в Скопие 3| 10670 |20.11.2013 . Маргарет Тачър: Петелът и добре да кукурига, кокошката снася яйцата 6| 6785 |18.11.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах