Реклама / Ads
Frognews
5| 21302 |07.01.2020

Легендарният кмет на София Иван Иванов построява Рилския водопровод, проектира язовил ”Искър”

.
Инж. Иван Иванов
В Сливен през 1891 година се ражда най-успешният софийски градоначалник. Инженер Иван Иванов носи със своето управление значителен и бърз прогрес на град София, който придобива европейски облик и получава почти всички придобивки, с които се гордее днес. Безспорно най-големият негов триумф е Рилският водопровод, който и до днес снабдява голяма част от столицата със свежа планинска вода.

Той проектира и язовир "Искър, който се построява по-късно.

 

Иван Иванов е и най-дълго управлявалият кмет в историята на града – над 10 години решава с размах проблемите на неговите жители. Нещо повече: заслугите му стават факт в изключително тежко време, в разгара на Втората световна война.

 

Бъдещият кмет започва професионалния си път като студент по водно инженерство в Мюнхен. Съдбоносните за страната ни събития обаче го карат да се върне в България през 1912 година, за да се включи като доброволец в трите войни. Изпратен е в Македония с инженерни части, задачата им е да строят железопътни линии. През Междусъюзническата война го застига новината за смъртта на баща му – полк. Никола Иванов. След като мирът се възцарява в Европа, Иванов заминава за Германия, да довърши следването си. Връща се не само с диплома, но и срещнал голямата си любов и бъдеща съпруга Матилда Хинце. От 1920 година двамата заживяват в София.

 

По онова време градът има много различни лица, някои от които наистина печални – столицата се превръща в пристан за бежанците – българи, останали извън пределите на страната. Притокът на хора се оказва твърде голям за мащабите на града, а главен проблем е недостигът на питейна вода. Точно тогава младият инженер започва работа в отдела за водоснабдяване и канализация на Столична община. Градската управа е наясно, че трябва да се търси дългосрочно решение за водния проблем, така се появява идеята за мащабно съоръжение, което да отвежд водата от рилските реки до София. На Иванов е възложено да проучи маршрута и възможностите за изграждане. Строежът продължава близо десетилетие. През това време семейството му се мести в Самоков.

 

През 1928 година инженер Иванов официално оглавява проекта за Рилския водопровод. Дължината на трасето – цели 80 километра, не е единствената пречка, която трябва да бъде преодоляна. Теренът е труден, минава през много тунели и акведукти. Но всичко има благополучен край, за който обществото отправя благодарността си към Иванов. На тържественото откриване на 23 април 1933 година на стадион “Юнак” тогавашният столичен градоначалник ген. Владимир Вазов не скрива възхищението си от постигнатото, дори казва, че ако съоръжението е било построено в чужбина, целият свят е щял да разбере за него. Година по- късно на власт в страната идва правителството на Военния блок начело с Кимон Георгиев, което, признавайки заслугите му за изграждането на Рилския водопровод, назначава Иванов за кмет на София.

 

От този момент работата в общината коренно се променя, за да настъпи златното десетилетие за столицата, а новият кмет да получи прозвището “Некоронования цар на София”, давайки много примери, от които би трябвало да се поучават днешните ни управници. Започва да излиза общинско списание “Сердика”, което публикува месечен отчет за разходите на общината. Поощряват се гражданите в борбата срещу корупцията и изнудванията. За 10-те години се павират много от столичните улици. Засаждат се хиляди дръвчета, а София става един от най-чистите градове в Европа. Столицата расте и приема в прегръдката си своите по-малки съседи. Към общината се приобщават Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна и Надежда, които преди това са села. За няма и 20 години населението нараства почти двойно до 300 000 жители. Настъпва и духът на модерността. Тролей вече свързва новоприсъединената Горна баня с центъра. Появяват се емблематични за София сгради като тази на Българската народна банка, Съдебната палата, Телефонната палата, зала “България”, Министерството на отбраната. Създаден е още един символ на града – откритата къпалня “Мария Луиза”. И, както е характерно за добрия управник, резултатите от работата му чувстват и обикновените хора.


Името на Иван Иванов е свързано и с редица знаменателни събития в живота на столицата. Като немски възпитаник първата задача, която си поставя, е да се пребори с корупцията и бюрокрацията. Налага желязна финансова дисциплина и всеки месец публикува разходите на кметството в списание „Сердика”.

 

В спомените на очевидци се описва навикът му всеки ден да обикаля улиците и кварталите на София. С изготвената през 1934 г. нова „Наредба-закон за застрояване на столицата“ се слага ред и се подобрява градоустройствената дейност. Документът предвижда създаването на нов план, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции.

 

Построени са сградите на Върховния административен съд, Телефонната палата, хотел и концертна зала „България”. Към София кметът присъединява селата Княжево, Горна баня, Красно село, Бояна, Надежда. До Горна баня тръгва първият тролей, наречен „трамвай без релси”. Новия градоустройствен план изготвя немският арх. Мусман, проектирал Лайпциг, Бремен, Дюселдорф.

 

По същото време започва масово озеленяване и се появяват кестените по централните булеварди. Коритата на Владайската и Перловската река са облицовани с камък. През този период са открити и къпалнята „Мария-Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът.

Всички улици в центъра са павирани. Открити са дванадесет нови училища, две болници и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. потегля и първият тролей към Горна баня.

 

След 9 септември 1944 г. инж. Иванов е изправен пред Народния съд. Обвинението иска разстрел, „защото е ясно, че кметът Иванов е германски агент”. Днес се знае, че истината е друга. Според секретен доклад Иванов е бил „националист, без ярко определение към никоя партия. Открай време е отявлен германофил, но никога не е бил привърженик на националсоциализма. С това се обяснява и донякъде отрицателното становище на официалните германски служби към него.”

 

Инж. Иванов получава доживотна присъда, а през 1946 г. е освободен предсрочно. Всъщност има сериозна причина Иванов да получи предсрочно свободата. Хидроинженерът е нужен и на новата власт. За построяването на язовир „Сталин” (днес „Искър”) българските власти молят правителството на бившия Съветски съюз да изпрати инженер. От Москва отвръщат: „Имате световен специалист, макар и завършил в Германия.”

 

Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. На 6 септември 1954 г. язовирът е пуснат в експлоатация, а инженерът е пенсиониран през 1956 г. Заболява от мускулна атрофия и умира през 1965 г.

 

Язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра рилска вода на денонощие.








Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Изисквания за кметове и общинари 1890 г. 1| 5578 |28.10.2019 . Вдигаме паметник на Кенеди в София 6| 4362 |02.07.2019 . 140 г. от обявяването на София за столица 0| 3908 |03.04.2019 . Паметник на културата се руши и застрашава софиянци 0| 5097 |30.01.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ