Сряда, 26 Септември 2018, 02:19
Frognews
5| 8357 |14.02.2014

Островитяни закусват с капитан Джеймс Кук

.
На 14 февруари 1779 г. туземци от остров Хаити убиват и изяждат 50-годишният Джеймс Кук – бележит английски мореплавател, пътешественик и изследовател, откривател на множество непознати дотогава за европейците острови и територии. Това става по време на третото околосветско плаване на Кук, начело на двата кораба „Резолюшън“, на който той вдига своя флаг, и „Дискавъри“ с капитан Чарлз Кларк.На 2 декември 1778 г.

Кук открива югоизточните Хавайски острови и започва работа по тяхното картографиране. За разлика от другите полинезийци, хавайците се държат далеч по-цивилизовано и показват железни предмети, придобити най-вероятно при общуване с японци.

На 13 февруари 1779 г. се случва дребен инцидент, който ескалира до изяждането на бележития мореплавател. В този ден един островитянин открадва клещи от корабния дърводелец. При гонитбата на крадеца боцманът започва да стреля. Клещите са върнати, но конфликтът започва да се разгаря, тъй като боцманът иска да бъде предаден крадецът. В отговор туземците започват да хвърлят камъни по англичаните и те се принуждават с лодката да избягат на кораба.

През нощта срещу 14 февруари от един от корабите е открадната единствената му лодка. Кук се отправя към краля на острова Теребой и го кани при себе си на кораба. После се случва приблизително следното:

Всичко би приключило благополучно, но изведнъж в тълпата минава слух, че на другия край на острова англичани току що са убили двама хавайци. Слухът впоследствие се оказва лъжлив, но изиграва съдбоносна роля в съдбата на цялата експедиция.

Хавайците започват да се въоръжават, появяват се сопи, копия и камъни. Воините надяват ризи, сплетени от дебели треви. Кук усеща, че ситуацията се изостря, и нарежда на войниците да ускорят крачката.

Хавайците се нареждат от двете страни на пътя, но враждебни действия все още не са предприети. Край отряда се мотае плешив жрец, пеейки молитви. Загубилия ума си крал покорно следва Кук, съпровождан от двамата си синове.

До благополучния край остава съвсем малко. Но едва излизат на брега и дотичва една от жените на краля, която го прегръща и със сълзи на очи моли своя повелител да не отива на кораба на белите.

- Това са зли хора! – нарежда тя. – Те там ще те заколят като свиня. Не ни напускай, кралю, ако искаш да останеш жив.

Внезапно британски поручик съзира хаваец, който се прокрадва към Кук отзад с широк нож в ръка. Поручикът го взема на мушката на пушката.

- Не стреляйте! – нарежда Кук. – Изстрелът ще погуби всичко. Той няма да смее да ме докосне.

Хаваецът, виждайки насоченото към него оръжие, се хвърля към поручика, но той го удря с приклада по главата. Дивакът изпуска ножа и се скрива в тълпата.

Мирът обаче вече е нарушен. Един от воините хвърля по Кук камък. Той стреля в него, но дребните сачми засядат в дебелата ризница на хаитянина. Воинът замахва с копие, но Кук с приклада го сваля на земята и веднага зарежда пушката с куршум.

В същото време Кук вижда друг дивак да замахва към него с копие за хвърляне. Стреля, но не улучва. Войниците, без да чакат команда, стрелят безредно и заставят хавайците малко да отстъпят.

Крал Теребой отдавна е отведен от жена си. Трябва бързо да се върнат на кораба. Две лодки вече плават към тях. Кук махва с ръка да побързат. Но подпоручикът, командващ едната лодка, неправилно разбира знака на капитана и обръща обратно към кораба. Това струвала живота на Кук.

Другата лодка, намираща се под началството на един лейтенант, храбро се придвижва напред, макар че от брега върху нея се сипе град от камъни. Впрочем тя не е можела да побере всички англичани на брега.

Войниците се спускат към водата, блъскайки се взаимно и давейки се, стараейки се колкото се може по-бързо да се доберат до спасителната лодка. Офицерите се хвърлят след тях. Само Кук не бърза, защото капитанът е длъжен преди всичко да се погрижи за спасяването на поверените му хора. Той държи пушката под лявата си мишница, а с дясната се прикрива от камъните.

Хавайците виждат смущението на англичаните и се втурват след тях. Копие пронизва Кук в тила. Той залита, пада във водата и изпуска оръжието си. Но веднага скача:

- Помогнете ми! – вика той.

Второ копие пронизва Кук така, че върхът му се показва от другата страна.

Съществуват обаче и други версии за нелепата гибел на бележития мореплавател, различаващи се в детайлите. Според една от тях Кук поискал от краля да стане заложник, докато не бъде върната лодката. По време на преговорите обаче е решено кралят да не бъде вземан за заложник, а той обещава крадците да бъдат открити и лодката да бъде върната.

И когато Кук вече се канел да се качва в лодката, един моряк без заповед стреля в желанието си да изплаши туземците. За нещастие той улучва смъртоносно някакъв вожд. Хавайците веднага започват да мятат камъни. Един от тях удря Кук в гърба.

Той се огледал яростно и видял нападателя, още не успял да свали ръката си. Носел бойни доспехи от тръстика. Кук мигновено стрелял по него със сачми, за да го уплаши, а не да го убие. Всички замрели. Човекът, по който е стреляно, не паднал. Туземците мигновено загубили вяра във всемогъществото на бога на белите хора, се нахвърлили върху Кук.

Този път капитанът стрелял с куршум и един хаваец паднал. Било обаче късно, никой не забелязал станалото. Нов камък, по-тежък от първия, ударил Кук по главата. Той загубил равновесие, паднал и изпуснал пушката. Дълги ножове пронизали тялото му. Вместо да се притичат на помощ на командира си, неговите обезумели от страх спътници се хвърлят към лодката.

Капитан Чарлз Кларк поел командването на експедицията. Той поискал от островитяните да предадат тялото и вещите на загиналия командир. Под защитата на корабните оръдия на брега е стоварена рота морска пехота.

Със стрелба англичаните изтикват хавайците в планините и изгарят селището им. Едва след това островитяните, изслушали искането на командира на ротата лейтенант Кинг, изпращат на кораба 10 фунта (4,5 кг.) човешко месо и главата на Кук без долната челюст – това е всичкото останало от великия мореплавател.

Джеймс Кук загива от островните туземци също така нелепо, както 257 г. преди него и Фернандо Магелан на остров Мактан на Филипините.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 17 велики мисли на Томас Едисон 1| 6005 |12.02.2014 . Сензационно: Вижте задкулисието на прехода 49| 17488 |04.02.2014 . Сталинградската битка- 19 ноември 1942-2 февруари 1943 г. 12| 9478 |02.02.2014 . Легендарният Омиров герой Ахил е българин ? 7| 8202 |01.02.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах