Четвъртък, 20 Септември 2018, 00:05
Frognews
31| 13559 |13.09.2012

Пионерът по Фройд: Винаги готов!

.
Пионерът по Фройд...
Вчера бе щастлив ден за мен. Случи се така, че с най-добрата ми приятелка изпихме заедно бутилка мляко. Но да карам по ред. Връщахме се от дружинен сбор и бяхме в добро настроение. И двете имахме грамоти за добре изпълнени пионерски поръчения през лятото.
В къщи си разказвахме случки от ваканцията и се смеехме на всяка дума. Ожадняхме и аз се сетих, че в новия ни хладилник, който татко купи по списъка за ударници в завода, има прясно мляко. И двете с Василиса много обичаме мляко. Наляхме чашите и се чукнахме, както правят възрастните. Разсмяхме се и бели капки се посипаха като бисери по червените ни връзки.  Василиса се наведе и близна едната от моята алена връзка, която мама ми изглади сутринта. Аз не останах назад и близнах две от капките по нейната. Усетих топлината и аромата на Василиса. Погледите ни се срещнаха, а усмивките постепенно се разтопиха. Нещо ни привличаше една към друга, спираше дъха ни, омайваше ни... Някакво чудо ли беше станало? Бяхме на 12 години. Пионерската дружба може да бъде по-силна, отколкото някои си представят.

 

Това кратко разказче е от руски сайт. Сътворено е по една от лекциите на Зигмунд Фройд за сексуалното съзряване. Разбира се пионерите в Народна република България са нямали хал хабер кой е чичко Фройд и какви ги е забърквал в своите книги. Но са усещали нещата, за които той пише. Само дето не са знаели как се казват, а на пионерските сборове не се е отваряло дума за това. Фройд до пиеонрети? Ужас!

Това кратко встъпление е просто мост през годините. Имаше червени връзки, имаше вълнения край тях, имаше и идеология, която децата не разбираха, нито знаеха, че уврежда мисленето. Имаше и пионерска дружба, пионерска дума. Няма ги вече, което не означава, че е станало по-добре.

Както и да е. Някога септември освен месец на революции и въстания бе и месец на пионерската организация.


(В края ще има още нещичко по Фройд и пионерските времена. Бъдете нащрек, да не го пропуснете.)

Дружно пионерите на манифестация

 

Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ е пионерско движение в Народна република България. Пионерската организация е създадена през септември 1944 година. Наречена е Димитровска на името на вожда и учителя на българския народ Георги Димитров. Винаги се е смятало, че той много обичал децата (не като педофил, разбира се...) Членовете на пионерската организация са деца между 9 и 14 годишна възраст. Всекидневната им дейност е осъществявана под ръководството на Димитровския комунистически младежки съюз. Към 1967 година членовете на ДПО „Септемврийче“ наброяват приблизително 700 000 души.

Децата, ненавършили 9 години, също имат своя организация – Чавдарчета. Визуално разликата между двете е отличителната връзка, която е небесно синя при чавдарчетата и червена за пионерите.

След 14 годишна възраст членовете на ДПО „Септемврийче“ стават комсомолци, с постъпването им в ДКМС, комунистическа организация пряко подчинена на БКП.

Пионерите са ръководени от Комсомола по поръчение на управляващата в страната комунистическа партия. Централният комитет на ДКМС създава Централния съвет на ДПО „Септемврийче“. Пионерската организация е разделена на отряди и дружини с техните отрядни и дружинни председатели и ръководители. Най-висшият орган на организацията е Републиканският пионерски сбор.

Преди Деветосептемврийския преврат от 1944, по подобен начин е организирана казионната Бранник в България и Хитлерова младеж в Германия.

Целта на пионерското движение е да възпитава в децата в трудолюбие, дисциплина и родолюбие. Но наред с тези положителни качества то учи на подчинение и подготовка за живот в едно несвободно общество и приемане на една тоталитарна държава. За да осъществи тези си цели правителството изгражда и поема издръжката на стотици пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и редица спортни съоръжения и състезания. Днешната Семинария в София е била Централният пионерски дворец по време на комунизма.

23 септември беше денят, в който ни приемаха в пионерската организация. Това всъщност е датата, на която е избухнало септемврийското въстание през 1923 г. въстанията не са детска работа, затова няма да се занимаваме с тях.
За пионери ни приемаха в началото на четвърти клас. На споменатата по-горе дата се правеше сбор на пионерската училищна дружина.

 

Разделяхме се със сините чавдарски връзки и на вратлетата ни грейваше червената връзка, чийто цвят според обясненията на възрастните символизираше пролятата кръв на героите против фашизма и капитализма.

 

Книжката на чавдарчето биваше заменена с устава на пионерската организация. Своеобразен морален кодекс на новоприетите пионери ставаха «Правилата на димитровския пионер”. Старата чавдарска значка с лъвчето заменяхме с червената пионерска значка с образа на Г. Димитров.

 

Всъщност всички тия атрибути, всички знаци , правила  и дори името «пионер”, са взети от западните скаутски организации. Пионерската организация е създадена за пръв път в СССР като антипод на скаутските дружини, основани две десетилетия преди това от император Николай Втори  и възпитаващи руските деца във вярност на Бога, Царя и Отечеството. Но за нас това е без значение. За добро или зло пионерската организация обхващаше почти цялото ни детство. Тя е синоним на нашите детски дни и именно като такава ще я разглеждаме. Настоящата статия има за цел да припомни визуално някои « артефакти” от пионерското ни минало.

 

За какво всъщност трябваше да сме «винаги готови” ? Разбира се верният отговор е: «за делото на партията, за щастието на нашата Родина”. Съвсем скоро обаче разбирахме, че партията и Родината се интересуват най-вече от това, колко билки ще им наберем, дали ще успеем да отмъкнем де що има вестници и списания от вкъщи за да ги предадем на вторични суровини.

 

ДИМИТРОВ, ПИОНЕРИЯ, РОДИНА

 

От пролетния вятър се развя
червената ми връзка от коприна,
събрала трите огнени слова:
Димитров, Пионерия, Родина. (2)

Земя от Ком до Черното море,
земя от бели Дунав до Пирина,
три китки моята ръка бере –
Димитров, Пионерия, Родина. (2)

Лети сред хаоса на рой звезди
планетата като звездица синя.
Тривърхо пламъче, ти мой другар бъди –
Димитров, Пионерия, Родина! (2)

 

Самата организация си беше дело изцяло на възрастните. Целта им е била да ни занимават с техните революции, партизани, работнически класи и комунистически партии, акции за вторични суровини, билки, бригади в ТКЗС и пр. С една дума – скучнотии, пише бивш пионерски активист в сайта detstvoto.net.

И все пак, щем или не щем, Пионерската организация беше част от детството ни. Общо взето всичко, което съм правил като пионер, е било насила, макар че бях председател на отряда ни. Просто нямаше начин да предпочитам скучните книги за разни ятаци, партизани и ремсисти пред романите на Карл Май, а трябваше постоянно да разучаваме живота на въпросните партизани. Или ония "монтажи" - рецитали на стихотворения, сглобени по някаква идиотска тема. Винаги ставаше дума за това, че "вървим уверено напред", "народът ни блага твори", "не ще забравим заветите на Димитров" и все в тоя дух. Имаше някаква мания в училище да се правят състезания по рецитали на такива идиотщини, които се допълваха от песни от рода на "Когато над Дунав се мръкне" и "Партизанин за бой се стяга". Особено мразех да пиша отчетни доклади, които трябваше да чета на пионерския сбор. Дружинната ръководителка постоянно ме връщаше да пренаписвам доклада, защото не бил изчерпателен. Изсмуквах си от пръстите съдържанието му, поради което се получаваха доста бисери. Ето една компилация от докладите ми, които съм запазил. Нарочно съм подчертал местата, които звучат смешно, допълва авторът на detstvoto.net.

 

Пионерите, пионерите... Не е важна червената връзка, а връзката с детството. Който разбира – знае. Една истина обаче е безспорна – нямаше надрусани пионери. Честна пионерска! Може би защото нямаше дрога. Кой знае.

 

Следващият куплет обаче го знаят поне 45 на сто от българите. Пожвечето от тях си го припяват от време на време. Бройката намалява...

 

Дружно пионерите крепнат и растат.
Няма да намерите като пионерите
дружни по света.
Дружба наша, дружба пионерска,
ти расти, расти безкрай.
Дружба наша, дружба пионерска,
на другаря ти ръка подай.

 

Имаше ли такива пионерски ръководителки?...

 

Ето и обещаното по Фройд...

 

Дружинната се наведе над мен да ми върже връзката и изведнъж деколтето й се открехна. О, чудеса! Пред очите ми с цялата си прелест се повдигаха и спускаха две вълшебни бели планини. Дали вождът и учителят Георги Димитров ще ми се скара ако ме види как съм се ококорил пред бомбите на дружинната? За него не знам, но ако класната съзре тази картина, ще ми откъсне ушите. Като сповенах класната... Класната да знаете какви бомби имаааа – майко мила! Митко казва, че като ги опре в гърба му, когато проверява домашните, топла вълна нахлувала в слабините му. С мен става същото, когато дружинната се надвисва както сега... Но ми е неудобно да си призная. Чувал съм мама да крещи от банята: „К’ви са тия петна по гащите, бе, серсемино! В главата ти няма уроци и Менделеев, а само глупости...” Така вика мама. Тя обаче не знае, че с брат ми я гледаме през тайната дупка, когато е в банята. Тя ако знае...

 

Има нещо особено в онова пионерско рапортуване: „Винаги готов!”. Уж винаги готов за труд и отбрана, да помагаш на възрастните, да учиш чавдарчетата, да изпълняваш заветите на Димитров и на партията, но има и нещо друго. Нещо скрито, което можеш да уловиш със сетивата, както горещия вятър. Винаги готов! Винаги... Ако по времето на Фройд имаше пионери... Всъщност имало е и той е описал сънищата и терзанията им. Не е имало червени връзки и вождове. Те минаха и отминаха. Кой си спомня за тях. Споменът за гърдите на дружинната обаче не изчезва. Като лъч в тъмна нощ е.

 

Събрал: Димитър Попкутуев

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. В Правец още страдат за "Тато" 42| 9115 |07.09.2012 . Записки на Петър Чаулев за Охридското въстание 1913 г. 8| 9314 |01.09.2012 . Шипка сочи, че свободата не ни е дар 10| 7922 |26.08.2012 . Митът за ислямизацията и проблема за достоверността на българските исторически извори 31| 9876 |23.08.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах