Неделя, 23 Септември 2018, 04:04
Frognews
37| 12039 |26.10.2015

Последното интервю на Адолф Хитлер

.
Адолф Хитлер
Само денонощие преди самоубийството на Адолф Хитлер швейцарският журналист Курт Шпейдел му е задал няколко интересни въпроса. В края на април 1945 г. изпълнителният секретар на партията Мартин Борман получил задача да установи контакт с журналист от страните, запазили неутралитет, и да го доведе в бункера на канцеларията на Райхстага.
Самият Шпейдел е загинал по време на щурма на Райхстага, но стенограмата му, заедно с много други документи, иззети от Райхстага, е била занесена в Москва.

Именно там неотдавна е била открита сред архивите на музея на въоръжените сили. През 1995 г. един от сътрудниците в музея разшифрова стенограмата и останал поразен от стойността на историческия документ. Веднага се обърнал към редакцията на русийския вестник „Националная газета“ и днес имаме възможност да прочетем въпросите към фюрера и неговите отговори.

- Преди 27 години, влизайки в политическа борба, предполагахте ли, че Ви очаква такъв финал?

- А.Х.: Да, още тогава прекрасно знаехме с какво се заемаме и накъде вървим. Ние влязохме в решаващата борба (Endkampf), залогът, в която бяха самия живот и съществуването на бялата раса. На карта беше поставено всичко и изходите можеха да бъдат два: да победим или окончателно да загинем.

- Днес, 29 април 1945 г., осъзнавате ли, че претърпяхте поражение?

- А.Х.: Не мисля, че сме загубили. Германия – да, тя загуби войната, Вермахта претърпя поражение. Но ние дадохме тласък на една мощна идея. Националсоциализмът нагледно доказа своето абсолютно предимство.

Спомнете си 1918 г., спомнете си 1920 г. – къде беше Германия тогава? За няколкото години, през които бяхме на власт, ние създадохме най-великата държава в историята на човечеството. Построихме икономика, възпитахме здрави млади хора – здрави духовно и физически.

В крайна сметка в историята остават само великите дела. Кой сега си спомня за хилядите работници, загинали при строежа на египетските пирамиди? Днес остават само самите грандиозни чудеса като пирамидите!

Да, ние паднахме в борбата, но е това е падение към върха (der Fall nach oben). Националсоциализмът принадлежи на бъдещето. Не се страхувам да кажа, че това е бъдещето през 21 век. Не бих се изненадал, ако през 21 век националсоциализмът победи в Русия. През годините на войната бях принуден да преразгледам гледната си точка за расите. Вижте какво ще ви кажа: никой тук в Европа, нито другаде, знаеше за Русия. Аз изобщо не идеализирам руснаците – в тях има нещо много азиатско. На фактите са си факти: руската нация се оказа силна и издръжлива в тази луда и безумна война и аз няма да се учудя, ако спасението на бялата раса дойде от изток. Това ще бъде логично.

- Казвате, че идеята ви е спечелила, но загубихте войната. Логичният въпрос е: имахме ли нужда от тази война?

- А.Х.: Говорите така, сякаш в целия свят само от мен е зависело дали да започне тази война или не. Знам, че след смъртта ни, върху нас ще пуснат кучетата. Ще ни наричат агресори и войнолюбци. Но това не е истина, нито аз, нито който и да било друг в Германия искаше тази война. Новото поколение германци построиха велика страна и не е тяхна вината, че им сложиха прът в колелата. Американците, англичаните и евреите по целия свят направиха така, че да започне тази война, за да задушат растежа на младото националсоциалистическо движение.

Само идиот може да си помисли, че войната се е родила в главата на нашите стратези. Вижте, през ’39 г. ние се оказахме обградени от врагове, които числено ни превъзхождаха, както и технически. Но дори и в такива условия немският дух прояви героизъм.

- Поглеждайки назад, не се ли плашите от някои ваши действия? Например т, нар окончателно решение на еврейския въпрос?

- А. Х.: В този трагичен за Германия час не бих могъл да мисля за евреите.

- За кое решение в живота си съжалявате най-много?

- А. Х.: Разгонването на върхушката на немската армия в лицето на щурмовия отряд (СА) и наказанието на Ернст Рьом (ръководител на щурмоваците СА. ).

През 1934 г. СА става огромна сила, като по това време в нея членуват 3 милиона души. През пролетта на 1934 г. част от нейните членове започват да негодуват срещу решенията на оглавяваната от Хитлер нова германска управа. Едни от най-отявлените изказвания прави Рьом, заявявайки открито, че армията (райхсвер) трябва да бъде закрита и превърната в школа за обучение, а нейното място да бъде заето от „революционна милиция“, ръководена от СА. С тази своя позиция Рьом влиза в конфликт с Хитлер, който използва това като повод за разправа с противниците си в нощта на дългите ножове в края на юни и началото на юли 1934 година.

Тогава подходих под влиянието на собствените си емоции, изиграха роля и вътрешните интриги в партията. Ернст с всичките си недостатъци беше предан на идеята на националсоциализма и се бореше рамо до рамо с мен. Без СА не би имало партия. Много тогава ме обвиняваха в предателство към националната революция, но въпреки слуховете, аз действах от съображения за морал и нравственост, борих се за чистотата в редиците на партията. Ернст беше мой приятел и умря с моето име на уста.

Ако днес той беше жив, всичко щеше да е различно. А Вермахтът просто ме предаде, загивам от ръцете на собствените си генерали. Сталин направи блестящ ход, като устрои чистка в Червената армия и се отърва от корумпираната аристокрация.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 85 години от рождението на Йордан Радичков 2| 4002 |24.10.2015 . Неизвестната десетдневна война България-Гърция 5| 7441 |22.10.2015 . Честват 120 години на паметника на Левски 4| 4624 |20.10.2015 . Рисунки в бутилка от България стигнаха до Албиона 1| 4524 |19.10.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах