Неделя, 23 Септември 2018, 03:58
Frognews
5| 6896 |12.07.2007

Психарят със странното главоболие

.
Масовият убиец Ричард Бенджамин Спек (6 декември 1941 – 5 декември 1991 г.) брутално избива в дома им осем студентки медицински сестри от чикагска болница на 14 юли 1966 г., когато той самият е едва на 25 години.

 

 

 

Ирина Калчева

Спек е седмото от осем деца на силно религиозни родители. Баща му умира, когато той е на шест години и майка му се омъжва повторно. Ричард дълбоко мрази втория си баща, който е пияница, грубиян и побойник, и често отсъства от дома. Детето е слаб ученик, пропива се още на крехката възраст от 12 години и напуска училище в девети клас. Освен алкохола, бъдещият убиец има и друг проблем – той страда от непрестанни главоболия, дължащи се на няколко случая, в които си е ударил лошо главата. По времето, когато започва да пие, Ричард Спек попада и за първи път под ударите на закона. Той е арестуван няколко пъти – за взлом, нападение с нож и навлизане в чужда собственост.

speck1966.jpg

На 14 юли 1966 г. Спек звъни на вратата на студентки медицински сестри на възраст между 20 и 24 години. Когато Корасон Амурао му отваря вратата, той я заплашва с пистолет и нахлува в къщата. Под дулото на оръжието нападателят събира всички момичета в една стая и прибира портмонетата им. По-късно Спек твърди, че е бил пиян и дрогиран, и планирал да извърши само въоръжен грабеж. Вместо това обаче, той взима за заложници Глория Дейви, Патриша Матушек, Нина Шмейл, Памела Уилкънинг, Сюзан Фарис, Мери Ан Джордан, Мерлита Гаргуло и Валентина Пасион, които по различно време се прибират в къщата. Часове наред маниакът се гаври с момичетата, като ги бие, души и пронизва с нож до смърт, а Глория Дейви е изнасилена и после удушена. Психиатърът, който по-късно анализра убиеца, отбелязва, че той страда от комплекса „светица-мръсница”, а Глория Дейви е имала лошия късмет да му напомня за бившата му съпруга. По време на кървавата вакханлия Корасон Амурао успява да се измъкне и да се скрие под леглото, което й спасява живота. Тя остава там няколко часа, след което излиза, намира труповете на съквартирантките си и започва да вика за помощ. Отзовалият се патрулиращ полицай е първият, който вижда ужасяващата гледка на голите и окървавени трупове, разпръснати из цялата къща.

След клането Ричард Спек взима парите на момичетата, напуска къщата и влиза в закусвалня в близост до местопрестъплението. Там неадекватното му и превъзбудено поведение поражда съмнения от страна на редовен клиент на заведението и, преди да си тръгне, той се обажда в полицията да докладва за подозрителния посетител. След разпита на Корасон Амурао снимката на убиеца се появява в пресата и започва лов за главата му. На 17 юли той е заловен случайно, след като прави опит за самоубийство в един хотел и е закаран в болница. Разпознат е по татуировката си, която единственото оцеляло момиче е запомнило от нощта на касапницата.

По-късно Ричард Спек твърди, че няма никакъв спомен за убийствата, въпреки че преди това е признал за тях под въздействието на лекарства. Самопризнанията на убиеца обаче, не са необходими, за да бъде изправен пред съда, тъй като следствието разполага с жив свидетел – Корасон Амурао. Масовият убиец е изследван от шестима психиатри и е признат за вменяем. Също така, няма доказателства, че той е бил под влияние на алкохол и наркотици по време на извършването на престъплението. Намерени са и негови пръстови отпечатъци в къщата, превърнала се в гробница за осемте студентки. Всичко това е достатъчно, за да започне на 3 април 1967 г. съдебен процес при закрити врати. На 15 април съдебните заседатели намират Спек за виновен, а на 5 юни съдия Хърбърт Пашен го осъжда на смърт на електрическия стол.

Поради административни нарушения обаче, Върховният съд задържа изпълнението на наказанието, а по-късно напълно го отменя, като само потвърждава присъдата „виновен”. На повторното гледане на делото на 21 ноември 1972 г. Ричард Спек е осъден на 400 до 1200 години затвор – 8 последователни присъди от 50 до 150 години. Масовият убиец влиза в затвора и през годините на няколко пъти му е отказано помилване. Когато по-късно го питат за убийството на студентките, той се шегува: „Просто не им беше ден!”.

Спек умира от сърдечен удар на 5 декември 1991 г., ден преди 50-ия си рожден ден. По време на аутопсията невролозите се натъкват на уникални аномалии в мозъка му. Според тях те засягат центровете на паметта и контрола на гнева и емоциите. Медиците предполагат, че може това да е била причината за извършените от него престъпления и за постоянните му главоболия.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Андрей Чикатило – Ростовския касапин 10| 29663 |09.07.2007 . Истинската история на „Беглецът” 2| 6837 |06.07.2007 . Първото предаване на Радио „Свободна Европа” е излъчено на 4 юли 1950 г. 0| 5015 |03.07.2007 . Йоркширският изкормвач 4| 6228 |27.06.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах