Реклама / Ads
Frognews
1| 4511 |17.09.2019

В третата битка при Шипка опълченци и руснаци отблъскват последната атака на османците

.
Шипка
Днешният ден е бил решаващ в Руско-турска война (1877-1878 г.). В третата битка при Шипка руските войски отблъскват последната атака на османците срещу Шипченския проход.

Шипченската битката на 5/17 септември 1877 г. е последният и неуспешен опит на Централната османска армия да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипченския отряд, състоящ се от 19 685 войници и 79 оръдия. Неговата задача е отбраната на Шипченския проход срещу превъзхождащите сили на Централната османска армия (общо 26 270 войници и 51 оръдия) до пристигането на подкрепления от Южния отряд (генерал-лейтенант Фьодор Радецки).

 

Основната цел на Сюлейман паша на 17 септември е да превземе руските позиции на връх Свети Никола (днес връх Шипка). Атаката започва около 3 часа през нощта. На първа линия са разположени три табора доброволци, наречени "табори на обречените". Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук загиват 75% от защитниците и за около пет часа е превзет от османските сили. Руските войници отбиват три атаки срещу връх Свети Никола. От 10 до 12 часа, след контраатака на 56-и Житомирски пехотен полк и ожесточен ръкопашен бой, руският контрол върху Орлово гнездо е въстановен.

 

Едновременно са отбити три турски атаки на връх Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва. И двете страни преминават към стратегическа отбрана, известна като Стоенето на Шипка. Това е етап от отбраната на Шипченския проход (от 6/18 септември 1877 г. до 29 декември/9 януари 1878 г.). Осъществява се от частите на XXIV-а пехотна дивизия - 93-ти иркутски, 94-и енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Характеризира се с артилерийски двубои и пушечен обстрел.

 

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: "Шипка - това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните четири месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград."

 

На билото на Шипченския проход днес се издига Паметникът на свободата. Монументалната скулптура на връх Свети Никола е посветена на героичната защита на прохода от българските опълченци и руските войски, където са се разиграли решаващите за Руско-турската освободителна война боеве (1877-1878 г.). Паметникът е част от Парк-музей "Шипка" - музей на открито, част от Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа", в източната част на Шипченската планина.

 

Посветен е на героичната епопея на Шипченската битка (с три сражения край връх Шипка) за контрол на Шипченския проход през периода юли-септември 1877 г. по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Представлява комплекс от 26 паметника, възстановки на позиции, батареи и землянки на площ от 120 хектара. Централно място заема внушителният Паметник на свободата на връх Шипка (по-рано Столетов, Свети Никола). Маркирани са позициите на българското опълчение и на руските войски, защитавали Шипченския проход по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).

Първите паметници са руски и са построени през 1878-1881 година. Българските паметници на бойното шипченско поле са на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910 г.) и Паметникът на свободата, открит през 1934 г. на връх Свети Никола (днес връх Шипка).

Музеят е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под № 93.

 

Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и други: превземането на прохода от руски части в първата битка при Шипка, решителните боеве 9-11 август 1877 г. във втората битка при Шипка и Стоенето на Шипка.

 

В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи - Енинския апостол от XI век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка.

 

Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Вижте снимка на последните живи опълченци - участвали в боевете на Шипка на 23 август 2| 8400 |23.08.2018 . Битката на Курската дъга: В бой 2 млн. бойци и 1500 танка 6| 10706 |23.08.2018 . Дойче веле за Сталинград: Битката, която реши Втората световна война 1| 7558 |30.01.2018 . Коя е малката Шипка в историята на Пиринска Македония? 0| 4875 |25.11.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ