Понеделник, 19 Ноември 2018, 17:53
Frognews
6| 5053 |30.10.2014

ЦРУ използвало нацисти военнопрестъпници срещу СССР

.
ЦРУ не си поплюва
През десетилетията след Втората световна война ЦРУ и други американски агенции са използвали най-малко 1000 нацисти като шпиони и информатори през Студената война и до 90-те години са криели връзките на правителството на САЩ с някои от тях, които все още живеят в Америка, показват разсекретени документи и интервюта.
В пика на Студената война през 50-те години ръководители на правоохранителните органи и разузнаването като Дж. Едгар Хувър начело на ФБР и Алън Дълес начело на ЦРУ активно са вербували някогашни нацисти от всички нива като тайни антисъветски “ресурси”, показват разсекретените документи. Те са смятали, че разузнавателната стойност на бившите нацисти срещу руснаците взема превес над това, което едно официално лице нарече “моралните пропуски” в службата им на Третия райх.

ЦРУ е вербувало бивш офицер от СС като шпионин през 50-те години, например, дори след като заключило, че той вероятно е виновен в “незначителни военни престъпления”. А през 1994 г. адвокат от ЦРУ е оказал натиск на прокуратурата да прекрати разследване на бивш шпионин в околностите на Бостън, който бил замесен в избиването от нацистите на десетки хиляди евреи в Литва, според правителствен представител.

Доказателства за връзките на правителството с нацистки шпиони започнаха да се появяват публично през 70-те години. Обаче хиляди документи от разсекретени досиета, молби по Закона за свобода на информацията и други източници, заедно с интервюта с десетки бивши и настоящи правителствени служители показват, че вербуването на нацисти от правителството е било по-мащабно, отколкото се е знаело преди това, и че властите са се стремели да скрият тези връзки в продължение на поне половин век след войната.

През 1980 г. представители на ФБР са отказали да съобщят дори на самите ловци на нацисти от министерството на правосъдието какво знаят за 16 живеещи в САЩ предполагаеми нацисти.

ФБР е отказало молба от прокуратурата за вътрешноведомствени документи за заподозрените нацисти, показват служебни документи, защото всичките 16 души били работили като информатори на Бюрото, давайки сведения за комунистически “симпатизанти”. Петима от тях все още били активни информатори. Отказвайки да предаде документите, служител на ФБР е подчертал в служебен меморандум необходимостта “да се защити поверителността на такива източници на информация във възможно най-пълна степен”.

Някои от шпионите на САЩ са работили на най-високо ниво за нацистите.

Един офицер от СС, Ото фон Болшвинг, е бил наставник и основен сътрудник на Адолф Айхман, архитектът на “Окончателното решение”, и е писал политически насоки как да се тероризират евреите.

След войната обаче ЦРУ не само го вербува като шпионин в Европа, а премества него и семейството му в Ню Йорк през 1954 г., показват документите. Пренастаняването е било смятано за “награда за вярната му следвоенна служба и вземайки предвид безвредния характер на неговите (нацистки) партийни дейности”, пише ЦРУ.

Синът му, Гюс фон Болшвинг, който е узнал много години по-късно за връзките на баща си с нацистите, възприема отношенията между шпионската агенция и баща му като взаимоизгодна връзка, изкована от Студената война. “Те използваха него и той тях. Не е трябвало да се случва. Той никога не е трябвало да бъде допуснат в САЩ. Това не отговаряше на ценностите ни като страна”, казва Гюс фон Болшвинг, сега на 75 години.

Когато израелски агенти залавят Айхман в Аржентина през 1960 г., Ото фон Болшвинг се обръща към ЦРУ за помощ, защото се е боял, че може да преследват и него, показват служебни бележки. Представители на ЦРУ също са се тревожели, че Фон Болшвинг може да бъде назован като “сътрудник и съзаклятник на Айхман и че ако това придобие публичен характер, то може да се окаже смущаващо за САЩ, пише служител на ЦРУ.

След като двама агенти се срещат с Фон Болшвинг през 1961 г., ЦРУ го уверява, че няма да разкрива връзките му с Айхман, показват документите. Той е живял свободно още 20 години преди прокуратурата да открие военновременната му роля и да започне съдебно преследване. Той се съгласява да се откаже от гражданството си през 1981 г. и умира няколко месеца по-късно. Американските въоръжени сили, ЦРУ, ФБР и други агенции са ползвали общо най-малко 1000 бивши нацисти и колаборационисти като шпиони и информатори след войната според Ричард Брайтман, експерт по Холокоста в Американския университет и участник в назначен от правителството екип, който е разсекретил документи за военни престъпления.

Пълният брой на вербуваните за шпиони нацисти вероятно е много по-голям, но много досиета остават секретни дори и днес, което прави невъзможно цялостното им преброяване, каза Норман Года, историк от университета на Флорида и участник в екипа по разсекретяване.

“Американските агенции пряко или косвено са наели мнозина бивши служители на нацистката полиция и източноевропейски колаборационисти, които очевидно са били виновни във военни престъпления. Имало е налична информация, че това са били компрометирани хора”, каза той.

Не е известно някой от тези шпиони да е още жив днес. Широкото използване на нацистки шпиони е било предизвикано от нагласите на Студената война, споделяни от двама титани на разузнаването през 50-те години: дългогодишният директор на ФБР Хувър и директорът на ЦРУ Дълес.

Дълес е смятал, че “умерените” нацисти може “да са полезни” на Америка, показват документите. Хувър пък лично е одобрил някои бивши нацисти за информатори и е отхвърлил обвиненията за престъпленията им през войната като съветска пропаганда. През 1968 г. Хувър е разрешил на ФБР да подслушва журналист левичар, който е пишел критични статии за нацистите в Америка, показват вътрешни документи. Хувър обявил журналиста Чарлс Алън за потенциална заплаха за националната сигурност. Главният историк на ФБР Джон Фокс каза: “Постфактум е ясно, че Хувър, и по-общо ФБР, са били недалновидни в отхвърлянето на доказателствата за връзки между новодошли германски и източноевропейски имигранти и нацистките военни престъпления. Трябва обаче да се помни, че това е ставало в пика на напрежението през Студената война.”

ЦРУ отказа коментар по тази статия.

Нацистките шпиони са изпълнявали редица задачи за американските агенции през 50-те и 60-те години, от най-опасни до най-банални, показват документите.

В Мериленд армейски служители са обучавали редица нацистки офицери в партизанска война в случай на евентуално нашествие в Русия. В Кънектикът ЦРУ е използвало бивш нацистки пазач да разучава пощенски марки от съветския блок за скрити послания. Във Вирджиния водещ съветник на Хитлер е давал секретни брифинги по съветски въпроси. А в Германия офицери от СС са прониквали в зони под руски контрол, поставяйки подслушвателни устройства и следейки движението на влаковете. Мнозина нацистки шпиони обаче се оказват некадърни или по-лошо, показват разсекретените доклади по сигурността. Някои са били определени като лъжци, измамници или крадци на държавни средства, а някои дори се оказали съветски двойни агенти, показват документите.

Брайтман каза, че рядко се е обръщало внимание на моралния аспект от вербуването на нацисти. “Всичко това произтичаше от някаква паника, от страх, че комунистите са ужасно могъщи, а ние имаме толкова малко активи”, каза той. Усилията за прикриване на тези връзки са продължили десетилетия. Когато министерството на правосъдието се е готвело през 1994 г. да съди високопоставен нацистки колаборационист в Бостън на име Александрас Лилейкис, ЦРУ се е опитало да се намеси. Собствените досиета на управлението са свързвали Лилейкис с избиването с картечници на 60 000 евреи в Литва. Той е работел “под контрола на Гестапо по време на войната и е възможно да е свързан с избиването на евреи във Вилнюс”, пише в досието му в ЦРУ.

Въпреки това управлението го вербува през 1952 г. като шпионин в Източна Германия, плаща по му 1700 долара годишно плюс два стека цигари на месец, а четири години по-късно улеснява имигрирането му в Америка, показват документите. Лилейкис е живял спокойно близо 40 години докато прокурорите откриват нацисткото му минало и се подготвят да изискат депортирането му през 1994 г.

Когато представители на ЦРУ научават за този план, техен адвокат се обажда на Илай Розенбаум в отдела по преследване на нацисти в министерството на правосъдието и му казват “не можете да завеждате това дело”, каза Розенбаум в интервю. Управлението не е искало да рискува разкриване на поверителни документи за своя бивш шпионин, каза той.

Розенбаум каза, че той и ЦРУ са достигнали споразумение: ако управлението бъде принудено да предостави спорни документи, прокуратурата преди това ще се оттегли от делото. (Това не се случва и Лилейкис в крайна сметка бива депортиран.) ЦРУ също скрива от конгресмени какво знае за миналото на Лилейкис.

В поверителна ведомствена бележка до комисията по разузнаването на Камарата на представителите през 1995 г., ЦРУ признава, че го е ползвало като шпионин, но не споменава документите, които го свързват с масови убийства. “Няма доказателства, че тази агенция е била в течение на военновременната му дейност”, пише ЦРУ.

————————————–

Статията е по книгата на Ерик Лихтблау “Нацистките ни съседи"
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Скандално! Дядото (Благоев) се отрекъл, че е българин 40| 6594 |29.10.2014 . Тодор Живков спирал да работи заради „Горещ вятър” 2| 5390 |26.10.2014 . На този ден се роди големият Радичков ! 1| 4952 |24.10.2014 . Германското разузнаване следило Путин още през 80-те 23| 7855 |20.10.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах