Сряда, 26 Септември 2018, 00:25
Frognews
6| 5775 |23.10.2013

ВМРО на 120 години

.
Днес ВМРО отбелязва 120-тата годишнина от създаването на Организацията с представянето на три нови книги и празничен концерт.

Основите на масовата революционна организация в Македония се поставят през есента на 1893 г. На 23 октомври в Солун шестима млади мъже, виждайки опасността, заплашваща тяхната Родина, полагат основите на ВМРО! Душата на тази нова конспирация е Дамян Груев. Този тогава едва 22-годишен младеж е роден в с. Смилево, Битолско. Завършва история в Софийския университет и се връща като български учител в Македония. В Солун среща д-р Христо Татарчев. Двамата създават първия комитет в Солун. 
 
Началните стъпки на организацията са много предпазливи. В конспирацията се посвещават само ограничен кръг от хора – предимно по-първите по градовете и селата, учителите, свещениците и т.н. 
През 1894 г. Д. Груев е назначен за учител в Щип. Там той среща Гоце Делчев, наречен от народа "македонския Левски". Г. Делчев пръв организира пограничните пунктове в свободна България, чрез които във вътрешността на Македония се пренасят пропагандни материали и оръжие. 
През лятото на 1894 г. е изработен първият устав на Организацията. Уставът е дело на Гоце Делчев и Гьорче Петров и според него Организацията се нарича Български Македоно-Одрински революционен комитет (БМОРК). БМОРК се ръководи от Централен комитет с председател д-р Христо Татарчев и секретар Дамян Груев. 
 
Според чл. 2, цел на БМОРК е "извоюването на политическа автономия на Македония и Одринско чрез събуждане съзнанието за самозащита у българското население... чрез подготовката и повдигането на едно повсеместно въстание". Не бива да се забравя, че Одринско е част от географската област Тракия. 
 
Според чл. 3 от същия този устав член на БМОРК може да бъде "всеки българин без разлика на пола, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело". 
 
Необходимо е да се обясни защо в устава, където съвършено ясно е подчертано дори чрез името на организацията, че тя е на българите в Македония и Тракия, е издигнато искането за политическа независимост на територията й. Тази постановка присъства в много програмни документи, включително и дори най-вече по времето, когато Организацията ще се ръководи от Тодор Александров и Ванчо Михайлов. 
 
Ръководителите на ВМОРО издигат лозунга за политическа автономия, като изхождат от тактически съображения. Те разбират отлично, че ако се постави въпросът за пряко присъединяване на Македония и Одринска Тракия към България, ще се натъкнат на ожесточена съпротива както от страна на съседните балкански държави, така и на недоволството на някои Велики сили. При това положение се приема, че опитът с Източна Румелия може да бъде повторен. 
БМОРК не е последното име на Революционната организация. През 1902 г. тя се нарича вече ТМОРО (Тайна Македоно-Одринска революционна организация). В 1905 г. на Рилския конгрес Организацията е преименувана на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация). Едва в 1919 г. тя е само ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация). Но това не означава, че организацията е станала небългарска. Тракийските българи отпадат от организацията, защото след войните 1912-1918 г. част от териториите им са освободени и присъединени към България (планините Северна Странджа, Сакар, Родопите), а друга част (Източна и Беломорска Тракия) остават в Турция и Гърция, които избиват и прогонват до крак българското им население в 1913 и 1918 г. 
 
Бежанците играят важна роля в освободителните борби на Македония и Одринска Тракия. Между тях възникват първите дружества и комитети, които надигат глас в защита на българщината в тези две области. Те формират чети, организират митинги и държат въпроса открит пред българското и европейското обществено мнение. През втората половина на март 1895 г. македонските дружества свикват в София свой конгрес. Те създават своя единна организация и избират ръководство – Върховен Македоно-Одрински комитет (ВМОК). За негов пръв председател е издигнат Трайко Китанчев от гр. Ресен. 
 
ВМОК си поставя за цел да се бори за "придобиване за населението в Македония и Одринско на политическа автономия". Той разчита на общественото мнение в България и Европа, върху което се опитва да окаже въздействие посредством печатно слово, митинги, мемоари и т.н. 
Отначало ВМОК се обявява против всякаква въоръжена акция, докато не бъдат изчерпани всички легални средства. Много скоро обаче тази позиция е изоставена. През лятото на 1895 г. въоръжени чети, водени от български офицери, навлизат в Македония. Тяхната цел е да се упражни натиск върху Турция, за да бъде признат Фердинанд за княз на България. Най-сполучливата им акция е превземането на гр. Мелник (тогава с 12 хил. жители) от четата на подпоручик Б. Сарафов. Въпреки неуспеха си, акцията има голямо отражение както в самата Турция, така и в Европа. Великите сили са уплашени от по-нататъшното развитие на нещата и Турция е принудена да проведе реформи в областите, населени с християни. 
 
Скоро след въоръжената акция в Македония Т. Китанчев умира. Председатели на ВМОК след него последователно са: Йосиф Ковачев, Борис Сарафов и ген. Иван Цончев. 
ВМОК продължава своето съществуване до 1905 г., когато се слива с Вътрешната революционна организация. Дотогава той активно работи за налагане в България на една по-активна и категорична позиция по въпроса за освобождението на българите в Македония. 
 
Неприятен исторически факт е, че двете организации не успяват да постигнат единодействие още в началото. Стига се до пререкания между дейците на ВМОК и ВМРО. На някои места дори чети на двете организации взаимно се преследват. В това братоубийство основно се отличава Яне Сандански, основната дейност на когото се свежда почти само до преследване на върховистките чети. 
 
Периодите на остри противоборства се редуват и с такива на градивно сътрудничество. Когато си сътрудничат, Вътрешната организация получава от Върховния комитет оръжие, боеприпаси и т.н. За ръководители на райони в Македония и Одринско се изпращат подготвени във военно отношение хора, предимно офицери. 
Противоречията между двете организации не се отнасят до крайната цел. По нея те са единодушни – автономията трябва да бъде етап към обединението с България. Разделя ги въпросът той трябва да оглави движението и средствата за постигане на целта. 
Началото на 20 в. заварва Македония вече добре организирана. Мрежата на Революционната организация покрива всяко кътче на поробената българска земя. 
 
Агитационно-организаторските чети революционизират селата. Върлуващите в Македония турски и албански банди, които грабят и безчинстват по селата, са постепенно унищожени от четите на ВМРО. Постепенно, благодарение на четите, Революционната организация измества турската администрация и се превръща в реална власт. ВМРО става държава в държавата със свои закони, съдилища и селска милиция. Селяните вече не се обръщат към корумпираните турски съдилища за разрешаване на своите проблеми, а към местния селски комитет или войвода. Правосъдието на Организацията е строго, справедливо и бързо. То има само четири вида наказание: предупреждение, глоба, бой и смърт. В скоро време от селата изчезват кражбите, пиянството и неморалните прояви. 
 
Разрастването на революционната борба неотменно води до приближаване на масовото въстание в Македония и Одринско. Разбирайки за готвеното от ВМОК въстание, ВМРО се опитва да го предотврати. Вътрешната организация смята, че населението в Македония все още не е готово за едно всеобщо, масово въстание. Благодарение на активността на ВМРО, въстанието избухва само в Горноджумайско. То започва на 23.09.1902 г. в с. Железница. Дейците на Върховния комитет желаят да се възползват от подобрението на руско-българските отношения. Те обаче не отчитат важния факт, че Русия е ангажирана на своите източни граници в остър конфликт с Япония и не желае усложнения на Балканите. Горноджумайското въстание е потушено с големи жестокости. Безчет са избитите, хиляди бежанци търсят спасение в България. На много места революционните комитети са разгромени, а оръжието им е прибрано от турските власти. (Македонски лист)
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 145 години от рождението на поетесата Мара Белчева 1| 9431 |21.10.2013 . Честваме 128 години от Съединението 23| 6607 |06.09.2013 . 26 години от световният рекорд на Стефка Костадинова 1| 8285 |30.08.2013 . Днес се навършват 70 години от смъртта на цар Борис Трети 9| 5788 |28.08.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах