Четвъртък, 15 Ноември 2018, 22:03
Frognews
8| 9461 |01.09.2012

Записки на Петър Чаулев за Охридското въстание 1913 г.

.
Петър Чаулев (със знамето) и негови четници
Не познаваме героите си. В краткия си често живот те са сътворили велики неща. Ние сме техни потомци и трябва да знаем делата им. Години наред те са премълчавани по различни причини. Време е да заговорим за тях. Да си ги спомним и да се гордеем. Войводата Петър Чаулев е един от големите българи. Неговият разказ за Охридското въстание ще прочетете по-долу.

В град Дебър въстанието бе избухнало. Окръжният управител Киркович през нощта 11 с[ептем]ври се бе промъкнал из града заедно с Митрополита Варнава и другите чиновници и се упътил за града Охрид. Картината бе колкото приятна, толкова и страшна, като гледа човек как разярени албанци и българи от всички села въоръжени кой с каквото имал, тичаха към града и от там селото Горенци, където отчаяно се биеха сръбските войници.

Всеки беше уверен, че победата е на страната на народа, защото не само количествено надминаваше извънредно много числеността на войската, а и защото беше така ентусиазиран, щото всеки беше готов да се хвърли в огъня, макар [и с] празни ръце.
Дебър ликуваше. [Македонското знаме се развяваше на всеки] прозорец. Двесте-триста [заробени сръбски войници тихо], без да ги закачи някой, караха [ги през] града. Други прибираха убитите и ранените, между които видях и един офицерин, според думите на едного, ударен със седем куршума. Народът весело и гордо се движеше по улиците и всеки тичаше по кьошетата да намери някой убит войник и прибере оръжието му.
Дивият планински албанец днес ръка за ръка със съселянина му българин се виждаше някак по-дисциплиниран.
Никакви ограбвания, кражби и насилия не станаха.
Отидох при гробищата, дето на шест души въстаници домашните и роднините погребяваха останките. Загубите на сърбите бяха доста големи. Няколко топа бяха останали като трофеи, около които обикаляха стотини деца и с любопитство разправяха вчера кой от тях гърмел повече.
Още същия ден бе избрано управително революционно бюро с председател:
Всички сръбски чиновници, родом от Сърбия, както и някои сърбомани от страната, които дотогава бяха измъчвали и глобявали населението, бяха се изкрили в миши дупки, а някои избягали. Правителството не искаше да ги преследва и излавя, за да не би от разярената тълпа [да] бъдат разкъсани, то предполагаше отпосле да ги остави на съдилищата. Останалите чиновници, като кметове, стражари и други българи, останаха на постовете си, защото бяха доверени на новото правителство.
Една част от войската избяга към Охрид.
На 13-и с[ептем]ври сутринта дойде известие, че българският войвода Пет. Чаулев с четата си навлязъл и превзел града Охрид. Много любопитствувах да отида в Охрид, срещна се с Чаулева и от него науча какво става.
Пътуванието ми за Охрид
На 14-ий сутринта тръгнах за Охрид. По пътя телеграфните жици бяха на много места скъсани; а по пътя имаше умрели и тежко ранени сръбски войници. Навред ще намериш останки от вещи на бежанци. Щом приближих под с. Ябланица, започнах да чувам пушечни гърмежи, чийто глас дохождаше откъм с. с. Боровец, Подгорци и Лабунища, където сърбоманите се сражаваха с четите.
Щом отидох при самите горни села, сражението престана. От един друг пътник, идващ откъм Струга, научих, че албанците били разбити и изчезнали в горите.
Минах моста при с. Дъбовяни. Да продължа пътя, се опасявах, затова тръгнах за към българското село Лъжани. Селяните, събрани по селските мегдани, разговаряха се за това, което ставаше. Един добре познат мене селянин взе ме у дома му.
Той ми разправи, че до 12-й вечерта сръбската войска от 400 души с четири топа и две картечници стояли [при с.] Требенища, но войводата Чаулев с една голяма чета заплашил [ги откъм] гърба и тя през нощта отстъпила [към гр.] Ресен, а Чаулев [влязъл] в Охрид. Още ми разправи, че [албанските албански села от Охридско не били] организирани, и щом видели, че сръбската войска отстъпва, втурнали се по селата да изнасилват селяните за оръжие, кои за пари, кои за стари вражди. [Мнозина селяни били тежко бити]. Същият страх от тези банди [беше и около Струга].
Вечерта влезнах в Охрид. В града владееше пълен ред, мир и спокойствие. По кръстопътищата патрулираха четниците на Чаулева. Запитах ги за него и те ме упътиха. През тези два дена никакъв инцидент не беше се случил. Първата ми грижа беше да се срещна и говоря с Чаулева, когото срещнах в общин[ското] управление на заседание с временното революционно управление.
Срещата ми с Пет. Чаулева
Весел както всякога, Чаулев взе ме в една малка стаичка, заръча кафе и иронично с „е, освободихме ова пустина” седна на една изкривена скамейка и с думите „това оставили сърбите тук” запита ме откъде дохождам и какво съм видел. Аз побързах накратко да му разправя, за да спечеля време и го изслушам.
Къде се губиш досега? И от кога си тук?
Аз съм навсякъде, отговори Чаулев, а от обявяванието на втората война, навъртвам се повече из Битолския окръг. До преди един месец измъчих се доста. В няколко дена имах седем сражения, в които паднаха ми убити четири момчета и седем ми заробиха, а останалите сме живи и здрави.
Кои момчета са убити?
Убити са: Никола Силянов от Охрид, Иван Илиев от с. Издеглавье, Пет. Николов от с. Лешани и Атанас Петров от с. Кривени.
Сега какво става? - От няколко време обединихме се с албанците и македонските албанци, но те са народ скоро пламлив, та избързахме с въстанието.
Не можеше ли да се почака още малко?
- За това въстание не толкова сме виновни ние, колкото сръбските предизвикателства, които бяха просто нетърпими. На 1-й с[ептем]ври очакваше народът да се отворят училищата, видяхме, че не ще имаме вече такива. Черквите опустяха, защото абсолютно никой не отива, щом чуе, че в черква има сръбски поп, а особено владиката Варнава. Когато стана анексията, развалиха всички джамии, това можете сами да видите. Търговията съвсем опустее. Митото е вече безбожно. Нашият селянин купуваше оката сол за един грош, сега е шест гроша; така е всичко. В една не цяла година народът оголее съвсем. Никаква работа няма, нито пък в странство някого пускат. Няколко сърбомани в града са вся и все. Глобявание и биене са нещо обикновено; а честта и животът на хората са в техни ръце.
Ще можете ли да задържите превзетите градове и мислите ли да превземете други?
Лично аз бях против превземанието на градове, защото ще ни костува много скъпо, но другарите ми бяха за това и аз трябваше да се подчиня. За превземанието на други градове ще зависи от силите, с които ще разполагаме.
Засега с какви сили разполагате?
Имам на разположение 3000 добри оръжия.
Къде са концентрират вашите сили?
Днес очаквам да стигнат от Дебър 2000 души. Това заседание беше събрано да решим за тяхното посрещание, където ще замина и аз.
Народът как гледа на това?
- Вижте го сам - отговори ми Чаулев и се приготви да стане.
Наистина целият народ ликуваше. Събрани тълпи през прозорците чакаха само появяванието на Чаулева, за да извикат „ура”. Във всички черкви този ден - Кръстов ден - бяха изхвърлили имената на крал Петра и Варнава и споменаваха цар Фердинанда и Митрополита Бориса.
Има ли извършени някакви убийства в града?
Не! И няма да позволя. Тук са останали онез, които са изпили кръвта на народа, като Димитрия Зарчев гърк, а сега Зарович, Яковче от Струга, има 40 сръбски войници заробени, но не само не съм ги закачил, а напротив, пазя ги със стража, защото, ако ги оставя, народът ще ги разкъса на парчета. Ние, българите, всякога сме били хуманни и толерантни, макар много криворазбрани и подкупени кореспонденти са ни обвинявали много.
Във време на войната не извършихте ли [жестоки]  деяния?
Във време на войната аз бях началник [на един] хвърчащ отряд [на самата] боева линия и то там, където станаха [знам едно: много невинни хора бяха] изклани направо от гърците [а сърбите и те клаха, но чрез турците].
Как посредствено от сърбите [бяха изклани българи]?
Сърбите въоръжиха турското население [в Тиквешко и го пуснаха] да изколи всичко българско, както и [направиха.]
Цели български села са обезлюдени. [Аз] ако имах заповед [да] коля, имах пълна възможност. Втория ден от войната залових цял полк сръбска войска - V полк, III позив с командира Спас Милоевич с всички офицери, свещеник и прочее. Нека се яви майор Спас Милоевич в някой вестник и каже не дали съм убил някого, а дали сме закачили един войник. Напротив, аз ги съжалих, нахраних ги и ги напоих по-добре от своите другари.
Аз превзех града Кафадарци. Нека излезе един и каже, че се заколил един човек. Сръбските дивотии са неописуеми. Това видяха всички граждани от Охрид преди няколко дена, когато се убиха двама мои другари. Те бяха влачени от балкана дотук, обезобразени са [с] ножове, хвърлени на кучетата и не оставиха домашните им да погребат техните останки. Не дай Боже, ако сега бъдем разбити, ще видите какви са сръбските безобразия и кои са колачите на балкана.

Войводата Петър Чаулев

 

Минах в някои села и града Струга и видях, че мнозина се оплакват от турски банди, които са ги ограбвали и изтезавали, как са тия хора?
- Ако в уредени държави има разбойници, не трябва да Ви е чудно, че тук в това разбъркано положение ще има повече.
Вярваш ли, че българи и арнаути ще вървят задружно в борбата?
Бъди напълно уверен, че не само българи и арнаути, а и турците заедно ще бъдем като истински братя и ще вървим ръка за ръка в борбата. Ако днес няколко месеца след онез кръвопролитни дни ни виждаш заедно, то колко ли за в бъдеще.
Ами сърбите не се шегуват като турците, те няма да Be остават така лесно да си разигравате коня, и ще можете ли да имате комитети?
На тоя въпрос няма що да ти отговарям, освен да ти направя едно сравнение между Сърбия и Турция: ще взема само Битолския окръг за пример.
Само в Битоля турците имаха 700 официални пристави, 3000 джандарми и няколко полка войска. Плюс това 1/3 от народа е турско население.
Турският бюджет само за администрацията и войската в Македония надминаваше целия на велика Сърбия; нашият комитет беше комитет само на българското население; а сега ще бъде на цялото население.
Тогава имахме само една приятелска граница - само българската, а сега имаме и албанската. След всичко това изкарай сам заключението.
С една дума Сърбия може да държи Македония и оная голяма част от Албания под своя суверенитет, ако непрекъснато държи мобилизирана цялата си армия, друго спасение за нея няма; а пак за да направи това, тя по-скоро трябва да продаде своето, отколкото да задържи чуждото.
- Говореше се, че сте били ранен и сте заминали за Албания, вярно ли бяхте?
Нито едното, нито другото. Мислех да заминавам и свикаме конгрес, обаче по надпреварванието на събитията отложих за после.
- Исках да го питам още много работи, но Чаулев бързаше да отиде и посрещне албанските чети, [за] които дойде известие, че са стигнали до селото Требенища.
[Както казах и по-горе, Охрид] беше в ръцете на револю[ционерите под]29 умната тактика [на стария?] и опитен войвода Пет. Чаулев. Той се радваше на пълна свобода абсолютно без никакви и обикновени инциденти. Всичко си функционираше по един редовен път. Разликата беше тая, че града беше украсен и взимаше празничен вид с македонските знамена, фирмите със сръбски надписи се търкаляха по улиците и всеки хвърляше иронични думи по адрес на Сърбия.
Следобед целият народ се стече по шосето за към Струга да посрещне албанците, които в пълен ред и тишина се доближаваха до града. Качени на хубави коне, Чаулев и един бег, на когото не зная името му, вървяха напред, а след тях повече от хилядо души арнаути, наредени по двама, с пушки на рамо, минаха тихо и спокойно посред публиката която ги поздравляваше, изминаха чаршията и се разделиха по квартири.
Онез, за които общественото мнение е, че са диви арнаути, минаха по-дисциплинирано от модерните армии. Всички бяхме смаяни от техните скромни и тъжни погледи.
Майката на Чаулев беше чула, че син й е убит от албанците, и като чу, че дохождат, излезла беше на прозореца със сълзи на очите и като видя сина си, който в хуриета водеше турците, миналата година сърбите, а сега една гола-боса ордия, с тъжовен глас извика: „Синко, още какво ще дочакам да видя да водиш подир тебе?”
Той се насмея и продължи.
Стемни се. Пълна тишина зацари, само многото стражи патрулираха из улиците до съмвание.
Четата на Чаулева караулираше на проходите Петрино и Буково. На 15-й преди обед главатарите на четите заедно с видни граждани имаха заседание в Текето. В това заседание целият град се обяви за революционен, а за главнокомандующ на революционерите, без разлика на вяра и народност, [беше] избран Пет. Ч[аулев].
По начина на действие [Чаулев настоя, че трябва преди да] се настъпи към Битоля, да [се превземе Кичево. Това се възприе.] Следобед Чаулев събра [четата си] и потегли за Кичево.
На 16 сутринта завързаха се сражения едно при Петрино с оставените от Чаулева чети и друго при с. Иванчища, Кичевско, със самия Чаулев. При селото Иванчища сърбите, щом са чули, че там е Чаулев, отстъпили и без да се спрат в Кичево, продължили пътя за Гостивар; обаче при Петрино въстаниците бяха обсадени, тъй като четата, която беше изпратена на Буковския проход под войводството на Мехмед Али Ага, без да открие огън, отстъпи. Сърбите настъпиха по шосето с пехота и артилерия и удари[ха] левия фланг на въстаниците. След денонощно ожесточено сражение въстаниците се видяха принудени да отстъпят към пл[анината] Галичица, след като оставиха много жертви. Жертвите на сърбите са тройно повече.
Това се виждаше през денът на 16-й, защото сръбските войски, които настъпваха откъм Ресен три пъти през денът, бидоха принудени да отстъпят.
Снощи сърбите настъпиха към Охрид. Сега се получи известие, че Чаулев потеглил да преследва сърбите към Кичево.
Ще продължа
К-ов
18-й IX.1913, Охрид

 

Драги Кръсто,
Тези записки писах сега много наб[ързо], преработи ги, като ги поукрасиш, и ги печати.
Днес пристигнах в Елбасан със 100 момчета: (българи, арнаути и турци) и стоя прекрито, за да не ме научи никой, че съм тук, защото мисля пак да влизам и продължа въстанието.
Всички въстаници възлизаме на повече от 4000 души. Аз им съм главнокомандующ. Въстанието се шири по цяла Македония.
Средства нямам счупено петаче. Моля те употребете всички усилия и изпратете ми средства. Чакам телеграфически отговор. Иначе всичко фалира. Отговор чакам на този адрес: Ирфан Бей Елбасан.
Много здравье на всички
Твой Пет. Чаулев
24.IX.1913, Елбасан

 

Очаквайте продължение.

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Шипка сочи, че свободата не ни е дар 10| 8063 |26.08.2012 . Митът за ислямизацията и проблема за достоверността на българските исторически извори 31| 10019 |23.08.2012 . Неравната борба между ДС и ФРГ 13| 7176 |12.08.2012 . Потрес! Вижте агентите (сръбски и болшевишки) в България през 1929 г. 36| 36084 |02.08.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах