Събота, 17 Ноември 2018, 11:28
Frognews
0| 4449 |18.03.2007

Да обичаш (своето) дете и да ненавиждаш децата (на другите)

.
Кухите успокоителни клишета като това за българите и децата продължават да се леят из страната, макар всеки да може да види как ден след ден тези, които обичат своите деца и семейство са готови да премажат вашите на улицата. И в това има един хъс, с който се погазват всякакви публични правила и норми.

Владимир Шопов, http://vshopov.blog.bg

Сред митовете, които най-много обезсилват “колективното въображение” в страната е този за безграничната любов на „българина” към неговото семейство, но най-вече и най-затрогващо, към децата. Може да не остана много от „славната история”, разглобена на съставните си части от новите поколения историци. Може да не остана много от неповторимия „етнически модел” след свръхучастието на ДПС във властта. Може да не остана много от безсмислените индустриални успехи на социалистическа България. Но любовта към семейството и децата остават сред най-убедителните маркери на заявената българска идентичност, сред най-обичаните митове за нас самите. И това е така……докато поне малко си направите труда да се огледате около себе си.

Нека да направя въпроса личен. Всеки път, когато изляза с някоя от дъщерите си някъде на разходка, си мисля по един въпрос: по какво точно си личи тази любов? Ако сме излезли с количка, си стоим на края на съответния тротоар или пешеходна пътека и най-търпеливо чакаме да прелети и последният идиот на четири колела, сменил каруцата с МПС, по всяка вероятност при последната вълна от миграция към столицата. Няма предимство, няма отношение към същество, за което, според нашата митология, се предполага, че „правим всичко” (или което описваме чрез изрази като „важното е за децата да има”, „те да са добре”, „всичко за тях правим” и така нататък). Ако отидем до близката поликлиника, за да вземат кръв на по-голямата ми дъщеря, си седим пред кабинета, докато не се източи и последният пенсионер, на когото иначе му се пълнят очите със сълзи като види деца, прави мекици и не знам какво още, когато насреща му застане дете. Към тези случки спокойно мога да допълня десетките избутвания, сблъсквания и други телесни контакти, когато вървя по някой тротоар с щерките.

Твърденията за безпределната ни обич към децата и семейството са сред най-добрите извинения, които сме измислили за пълната мърлявщина и безхаберие по отношение на публичното и политическото. Обичаме много да живеем в свят, в който мразим политиците, но пък обичаме семейството; мразим успелите, но пък обожаваме децата, защото те още не са успели да ни натрият носовете със своите успехи. Прекарваме живота си в лъскане на пространството на семейното, но тотално нехаем за пространството на общото. Мием с „Domestos” собствения си дом, но нямаме и момент колебание да изхвърлим боклук през прозореца. Пребоядисваме стените вкъщи през няколко години, но пари за боя за стълбите на сградата все няма. Псуваме настоящето, но говорим в транс за бъдещето (на децата ни). За безпределната си любов към децата сме намерили и по-широко културно приложение. Например, когато се самоописваме като нация любовта към децата е повод да преливаме от възторг, особено като заговорим примерно за егоистите американци, които си зарязват децата на 18 години, а ние се борим заедно с тях до сетен дъх. По силата на това сравнение, ние ставаме благородни, а онези егоцентрици; ние ставаме „широко скроени”, а те - тесногърди; те са без сърце, а ние с твърде голямо сърце.

Още по-циничен е контрастът между новата фикс идея за изчезването на българската нация и състоянието на публичните услуги за деца. Детските площадки продължават да са си един ежедневен „Survivor”, чиято единствена полза е да ги подготвя за джунглата, която ги очаква в живота по-нататък. Записването в детска градина по законите на съвременното българско образование може впоследствие да се окаже, че е било по-тежка задача от влизането в някой от автономните нашенски ВУЗ-ове. За съотношението административно безумие – детски надбавки, каквото и да се каже ще бъде недостатъчно. По отношение на здравеопазването отдавна е ясно, че плащането на здравна осигуровка не е повече от символичен ритуал, важен поне толкова, колкото молитвата за крепко здраве и благополучие. Специално внимание заслужава да получи и упоритото нежелание на образователната система да престане да губи почти изцяло времето на децата, когато са в първи клас, след което да ги докара до истерия, защото започват да учат неща, които в Англия, например, се изучават във втори курс в университета.

И личният ми опит, и по-обобщеният поглед показват нещо много просто и ясно. В България хората ценят единствено своите собствени деца и семейство, а не „децата” и „семейството”. По същия начин, по който винаги са готови да минат през теб с колата си или да си я поставят на твоя тротоар, защото, така или иначе, много често там, откъдето идват такова нещо няма. Кухите успокоителни клишета като това за българите и децата продължават да се леят из страната, макар всеки да може да види как ден след ден тези, които обичат своите деца и семейство са готови да премажат вашите на улицата. И в това има един хъс, с който се погазват всякакви публични правила и норми. Неистовото желание, с което повечето градят „своето собствено царство” е разширение на вулгарната култура на непросветения егоизъм, заклещил се в дълбоките самозаблуди на съвременна България. Той видимо се чувства много по-комфортно в тях и със самодоволно пренебрежение изхвърля опитите за съвместен живот чрез правила и мисъл. За сметка на „любовта” към себе си и своите деца.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. ”Атака” подкрепя протеста на майките 3| 2575 |14.11.2018 . ВМРО иска държавата да блокира сайтове и лични блогове 0| 2869 |13.11.2018 . Пилоти видели НЛО край Ирландия 1| 2664 |13.11.2018 . Бившият македонски премиер Никола Груевски изчезна 4| 3699 |12.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах