Неделя, 23 Септември 2018, 19:32
Frognews
5| 5125 |21.07.2014

Преди 45 г. човек стъпи на Луната

.
Преди 45 години, на 21 юли 1969 г. в 2:56 часа UTC (координирано универсално време) американският летец- изпитател и астронавт Нийл Армстронг става първият човек стъпи на Луната.

Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 г. в Уапаконета, Охайо. През 1944 г. започва да се учи да пилотира и едва 15-годишен взема сертификат за пилот.

През 1947 г. започва да следва авиоинженерство в Университета „Пардю“ в Уест Лафайет. Обучението му е финансирано по държавна програма, при която студентите учат две години, след това служат три години във Военноморските сили (USN) и едва тогава довършват образованието си.

Военна кариера

Нийл Армстронг постъпва на служба в USN на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца
се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола. На 16 август 1950 г. той завършва школата и получава квалификация "пилот от ВМС" и звание мичман (във ВМС на Великобритания и САЩ - първо офицерско звание. Лети на самолет Grumman F9F Panther.

На 5 януари 1951 г. Нийл Армстронг е зачислен в състава на бойна ескадрила на самолетоносача USS Essex. На 29 август 1951 г. изпълнява първата си бойна мисия във военните действия в Корея - ескорт на фоторазузнавателни самолети.

На 3 септември с. г., по време на втория си боен полет, самолетът на Армстронг е улучен от зенитния огън на противника, като му е откъсната част от крило. Пилота катапултира над вражеска територия при скорост от 560 км/час. По-късно е спасен от военноморски спасителен хеликоптер. По време на бойните действия изпълнява общо 78 мисии с 121 часа полети над вражеска територия. На 23 август 1952 г. Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран.

През 1955 г. получава бакалавърска степен по авиоинженерство. През 1970 г. Армстронг защитава магистратура по аерокосмическо инженерство от Университета на Южна Калифорния. По-късно става хоноруван доктор в няколко университета. До 1979 г. е професор по аерокосмическо инженерство в Университета на Синсинати, Охайо, департамент по космическа наука.

Работа като летец-изпитател

След дипломирането си Нийл Армстронг окончателно се посвещава на авиацията. През юли 1955 г. започва работа като тест пилот в изследователския център на Националния консултативен комитет по аеронавтика (NACA), където провежда над 900 полета на различни летателни апарата. През този период той е проектен тест пилот на военните самолети Норт Американ F-100 Супер Сейбър, F-101 Вуду и F-104 Старфайтър. Лети и на експерименталната машина Bell X-1B, с която на 15 август 1957 г.. достига височина 18,3 км.

През 1958 г. е селектиран от USAF (като представител на NACA) в програмата Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет.На ракетоплана X-15, Армстронг извършва 7 експериментални полета, в които достига височина 64 км. и максимална скорост 6420 км/час (шесто постижение в програмата).

От средата на 1964 год. е привлечен (заедно с Джо Уокър) в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул, Н. Армстронг извършва 10 полета (другите 35 са дело на Джо Уокър).

На 6 май 1968 год. един от тренировъчните полети завършва с авария, при която Армстронг за малко не загива – секунда преди апаратът да се взриви. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.

На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Обучението по програмата „Джемини” започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията „Джемини 8”. Така Армстронг записва името си в групата на т. нар. "командири-новобранци" (rookie commander).

Джемини 8

Първия си полет в космоса, Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб „Джемини 8”. Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект - първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването „Джемини” започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина.

Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата „Джемини 8” се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN.

Аполо 11

На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява
решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на Аполо 11 и неговият командир Н. Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.

Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Майкъл Колинз остава в Аполо на орбита, а Нийл Армстронг и Едуин Олдрин влизат в спускаемия лунен модул.

Кацането на лунната повърхност е извършено в 20:17:40 часа на 20 юли. Анализът след мисията показва, че са имали резерв от гориво още само за 45-50 секунди, след чието изразходване е трябвало веднага да отлетят обратно, без да кацат.

Десетина секунди след спирането на двигателя Армстронг докладва на центъра: „Хюстън, тук е база Спокойствие, Орелът се приземи.”

Въпреки че НАСА призовава да се спази полетния план и астронавтите малко да починат, те настояват графикът да се ускори. В 2:56 часа UTC (координирано универсално време) на 21 юли Армстронг стъпва с лявата си обувка на лунната повърхност с думите "Това е една малка стъпка за човек, един гигантски скок за човечеството". Армстронт твърди, че думите му дошли спонтанно, макар брат му Дийн да оспорва, че са намислени предварително.

Тази историческа реплика е чута по радиото и наблюдавана по телевизията чрез ретранслатори в реално време от 450 млн. души, при обща численост на Земята от 3,63 млрд души. Единственият човек, който теоретично не е могъл да чуе тези знаменателни думи, е третият член на екипажа Майкъл Колинз, тъй като в момента се намирал на обратната страна на Луната в радиосянка спрямо Земята.

Около 20 мин. по-късно Олдрин се присъединява към Армстронг и става вторият човек, стъпил на Луната. В началото поставят паметна плоча за полета си, после забиват знамето на САЩ, опънато на хоризонтален метален прът, но от дългото съхраняване в сгънато придобива вълнист вид, като че ли го ветрее вятър.

По време на цялата мисия на Армстронг са направени само пет снимки, тъй като фотографската мисия с камерата Hasselbladе възложена именно на него.

Армстронг се отдалечава на около 60 метра до Източния кратер, за да остави паметни знаци в чест на загиналите съветски космонавти Юрий Гагарин и Владимир Комаров и на екипажа на Аполо-1 Върджил Грисом, Ед Уайт и Роджър Чафи.

Армстронг прекарва на лунната повърхност 2:31 часа. Космонавтите събират 21 кг. лунни камъни и се прибират в модула.

В писмо до сайта National Public Radio (NPR) Армстронт обяснява малкия престой с обстоятелството, че на осветената страна на Луната температурата през деня се повишава до 93 градуса и от НАСА не били сигурни дали скафандрите им ще се справят с екстремните температури, затова ограничават престоя на 2:45 часа. (По време на лунните мисии скафандрите се охлаждали с циркулация на вода.)

След като се завръщат на Земята те се приводняват в тихия океан и са прибрани от самолетоносача „Хорнет”. След това са подложени на 18-дневна карантина.

След НАСА

Нийл Армстронг напуска НАСА на 1 август 1970 г. До 1979 год. се занимава с научна работа и преподава в Университета на Синсинати, Охайо. След този период започва работа в частния сектор. Първоначално е говорител на Крайслер, след това на Асоциацията на банкерите в САЩ.

Към средата на 80-те години на 20 век става член на борда на директорите на някои от най-големите американски корпорации: Marathon Oil, Learjet, Cincinnati Gas & Electric Company, Taft Broadcasting, United Airlines, Eaton Corporation, AIL Systems и Thiokol.

Той напуска Thiokol, за да се включи в Комисията Роджърс, която разследва трагедията с космическата совалка Чалънджър. Той предприема тази стъпка, за да не бъде обвинен в конфликт на интереси, тъй като Thiokol е производител на злополучните О-пръстени, довели до катастрофата на совалката.

Нийл Армстронг се пенсионира като говорител и представител на борда на директорите на EDO Corporation през 2002 год. До края на 2006 год. работи като консултант на хонорар в няколко по-малки фирми.

Последни месеци

В началото на 2012 год., Нийл Армстронг е атакуван от остра сърдечна недостатъчност. По този повод няколко пъти посещава болница, където са му направени всички изследвания. На 7 август 2012 г. претърпява операция на коронарната артерия, от която така и не успява да се възстанови. Издъхва на 25 август 2012 г. в Кълъмбъс, Охайо, поради настъпили следоперативни усложнения.

Той е първият починал астронавт от знаменития екипаж на космическия кораб Аполо 11.

В последните години от живота си Нийл Армстронг отправи сериозни критики към новата космическа политика на САЩ, провеждана от президента на САЩ Барак Обама. Той твърди, че науката отстъпва все повече пред комерсиализацията на космоса.

Вместо епилог

За Нийл Армстронг се разказва епизод, който звучи анекдотично и ще бъде предаден без коментар. Докато се разхождал по лунната повърхност няколко пъти промърморил „Честито, г-н Липински". От центъра в Хюстън го попитали какво говори, но той се правил, че не ги чува. В последвалите интервюта няколко пъти е запитан какво казва, но нямало отговор.

Няколко години по-късно Армстронг все пак решил да отговори: „Когато бях малко дете, играех бейзбол и топката отиде в двора на съседите. Прескочих оградата, за да я взема. Чух съседите как се караха. Госпожа Липински викаше на мъжа си: „Орален секс? Искаш орален секс? Ще получиш орален секс, когато съседското хлапе стъпи на Луната!" Та Армстронг след 30 г. честитил на съседа си Липински, че най-после му е излязъл късметът.





 
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Изчезналият самолет променил курса си - 12 минути преди пилотът да каже "лека нощ" 0| 4650 |19.03.2014 . Икони плачат като преди Октомврийската революция 3| 5335 |01.03.2014 . Глобалното затопляне започнало преди хиляди години 3| 6920 |22.11.2013 . Първият говорещ бионичен човек се разходи из Вашингтон 1| 5343 |18.10.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах