42| 9006 |16.08.2008 МИСТЕРИИ

Quo Vadis, America? *

За да стигне САЩ до тук, не спомогнаха толкова много външните фактори, като атентатите от 11-ти септември, колкото вътрешните, като например изборът на Джордж Буш за президент.

Симеон Гаспаров, в. "България", Чикаго

Ако допреди около 10 години някой се бе опитал да опише накратко съвременната действителност на Америка, използвайки стилистическите похвати на великия италиански писател Данте Алигиери от неговото безсмъртно творение "Божествена Комедия", то определено текстът би изглеждал може би така:

"Днес през 1998 г. Америка след близо 220 годишно съществуване вече може да се каже, че е наближила края на своите изпитания, трудности и неволи. В държавата Америка днес през 1998 г. почти всички са прилично богати, весели, щастливи, има работа, здравните застраховки не са проблем, колежите са препълнени със студенти, няма никакъв вътрешен или външен дeфицит. Строят се все по-нови и по-големи къщи, икономиката процъфтява, долaрът е стабилен повече от всякога. Или казано с други думи, днес през 1998 г. Америка вече излиза от Чистилището и само една-единствена крачка я дели от трансформирането на тази държава в невиждания за човешката история и цивилизация земен Рай."

Преди 10 години, колкото и странно да изглежда, написаното по-горе за тогавашна Америка не би прозвучало съвсем като инфантилна научна фантастика, защото дозата истина в него не бе никак малка.

Но животът и историята, за жалост (или пък за радост!), се развиват по начини и пътища, непредвидими за нито един от нас. И ако в "Божествена комедия" на Данте след Чистилището започваше Раят, при който, символично погледнато, доброто побеждаваше злото и щастие, мир и благоденствие настъпваха на земята, при нас в Америка се случи точно обратното - след Чистилището на 90-те години Америка в началото на ХХI век бе върната обратно в нещо, което съвсем не приличаше на Рай, а на точно обратното.

За да стигне Америка до тук, не спомогнаха толкова много външните фактори, като атентатите от 11-ти септември, колкото вътрешните, като например изборът на Джордж Буш за президент, безкрайните войни из Ирак, Афганистан, корупционните и корпорационни скандали, като случаят с Енрон, Уорлд ком и т. н., и т. н., които захвърлиха страната обратно във владенията на неизвестното и на страха за утрешния ден. Стандартът на живота в САЩ тръгна назад и неусетно живеещите тук осъзнахме, че летим стремглаво надолу. Къде ще се приземим, не се знае. (Ако следваме написаното от Данте, под Чистилището се намира Адът, който пък има девет кръга и още толкова предверия и ями.)

Истината обаче е една - днес през 2008 г. в Америка хората губят къщите си, спестяванията си, бизнеси се затварят, безработицата почти е излязла от контрол, без здравни застраховки са около 50 милиона жители на САЩ, политическата класа никога не е била толкова бездарна и некомпетентна, а престъпността и бедността в градовете растат не с алгебрична, а с геометрична прогресия (който не вярва, да проследи полицейските хроники и бюлетини).

Младите хора, цветът на Америка, гинат по фронтовете, по гетата, а даже и из училищата на страната. Не малък дял от тези, които са в армията, пък стават неволни убийци на невинни жители на Ирак или Афганистан и излизат от нея не само психично, но и физически повредени за цял живот.

А ние, докато гледаме новините по телевизията, продължаваме вътрешно да се успокояваме: "Това е Америка, това не може да се случи тук! Не може да се случи на нас!".

За жалост, обаче, случи се. Реалността в САЩ се оказа по-неприятна, отколкото дори и най-радикалните политически коментатори и стратези я описваха.

Миналата седмица по време на емисията на общественото радио Нейшънъл Пъблик Рейдио в програмата Уорлдвю бе разпространен доклад, над който екип, воден от едни от най-добрите социолози в САЩ Сара Бърд-Шарпс (Sarah Burd-Sharps) и Кристен Люис (Kristen Lewis) в продължение на две години работи. Докладът се казва "The American Human Development Project" (или Проект на човешкото развитие в Америка, б.а.). Фактите, анализите и заключенията от това изследване излязоха под формата на книга "The Measure of America" ("Измерването на Америка", б.а.), която може да се намери във всяка книжарница в САЩ и която, според специалистите в бранша, вече е на път да стане бестселър. (Трябва да се отбележи също, че методите и похватите, използвани в научния труд на американците, не са същите, които използват учените от Обединените нации, когато разпространяват своя годишен доклад за човешкото развитие - Human Development Report, който може да се види на уеб сайта на организацията - https://hdr.undp.org/en/statistics . За изследването на American Human Development Project са взети под внимание характеристики и особености, които са характерни, специфични и уникални само за САЩ, които не се вземат под внимание в доклада на ООН.)

Най-общо казано, целта на двегодишното изследване на екипа щатски социолози, събрано в доклада Проект на човешкото развитие в Америка, бе да се изследва с помощта на науката къде се намира Америка днес в сравнение със страните от останалия свят, в кои сфери напредва и в кои изостава. За целта докладът бе разделен на три части. Първата бе наречена "Дълъг и здравословен живот", втората - "Достъп до знание" и третата - "Приличен стандарт на живот".

Оказа се, че Америка изостава във всичките тези сфери. И въпреки че, в САЩ доходите са все още малко по-високи от някои други места по света, като напр. в страните от ЕС, Япония и т.н., дори и това не е в състояние да помагне на Америка да догони останалите в повишаване на качеството на живота, отчитат в доклада си социолозите.

"Растящото неравенство в разпределението на приходите и на богатството повдигат най-сериозния въпрос за Америка - ще съумее ли тази уникална, създадена от средната класа нация да оцелее в ХХI-ви век или ще се превърне в земята на екстремното (богатство и бедност, б.а.)", съобщават в увода към "Проектът на човешкото развитие в Америка" експертите.

Според тях, в намирането на отговорите на тези въпроси ще се определи не само бъдещето на Америка, но и бъдещето на идеята за Америка. Идеята за Америка, за страната на възможностите, където тези, които се трудят и живеят честно, ще успеят да просперират в живота, в свободата и в сигурността.

"Американската мечта се е отдалечила от много семейства, докато за други тя изобщо не се вижда на хоризонта. За да бъде тя възродена и да стане отново истинска за милиони американци от средната и бедна класа, стагнацията и упадъкът на средните и ниски доходи трябва да се обърне и възможностите да достигнат до най-ниските слоеве на обществото", се посочва от екипа на Сара Бърд-Шарпс и Кристен Люис. Учените отбелязват в своя анализ, че може би е вече твърде късно да се помогне на поколението американци, които току що са влезли в пълнолетие, да успеят да постигнат т. нар. "американска мечта". Дебатът колко още поколения ще трябва да бъдат похабени, докато нещата си дойдат обратно на мястото съвсем не е приключил, подчертават щатските социолози.

Сара Бърд-Шарпс и Кристен Люис споделиха пред медиите в страната, че с анализа на човешкото развитие в САЩ те целят да алармират за заплахата, надвиснала не само за бъдещето, но и за самото оцеляване на Америка. Фактите, изнесени от тях в "Проектът на човешкото развитие в Америка", не са никак успокоителни.

В първата част от техния анализ - "Дълъг и здравословен живот", учените доказват, че в Америка се харчат $5.2 милиарда всеки ден или 230 милиона долара на час за медицинско обслужване, което е повече от която и да е нация в света и въпреки това американците живеят по-малко от европейците, скандинавците и японците.

Един на всеки шест американеца е без здравна застраховка. По продължителност на живота Америка се нарежда на ... 24-ро място от 30-те най-богати нации в света! Смъртността сред новородените в САЩ е равна на тази като в Естония, Полша, Куба и Хървания. (В Швеция тя е най-ниска). Хората със застраховки имат по-голям шанс да бъдат спасени от рак, открит в ранна фаза, отколкото тези без застраховки. Смъртността, причинена от огнестрелно оръжие тук е 5 пъти по-голяма, отколкото в страните в ЕС. Над 1 милион американци живеят с HIV.

Всеки 90 секунди един американец умира от здравословни проблеми, свързани със затлъстяване. Деца, живеещи в центровете на големите градове на САЩ, са по-малко склонни да играят навън на улицата. 48 % от латиноамериканските деца и 39 % от чернокожите деца се държат затворени вкъщи, защото родителите им се страхуват от опасност и несигурност в техния квартал. Липсата на активност е основният фактор за затлъстяването на 66 милиона млади американци. Децата на афро-американците са два и половина пъти по-склонни да бъдат хоспитализирани заради астма, отколкото децата на белите и пет пъти повече от тях са застрашени да умрат от астма.

Във втората част - "Достъп до знание" се казва, че Америка "изостава значително" от останалите развити страни в сферата на математиката и науките от областта на достъпното висше образование. Изоставане има и в дипломиралите се млади американци от сферата на високите технологии. Америка, както и в здравното осигуряване, харчи за образование повече от всички страни от Г-8.

Третата част от изследването - "Приличен стандарт на живот" показва, че въпреки че в САЩ се изкарват повече пари, качеството на живота не е на високо ниво, защото има неправилно разпределение между труда и богатството в страната, отчетоха социолозите.

15% от децата на Америка или около 10.7 милиона подрастващи, живеят в семейства с месечен приход от около $1,500. Белите мъже изкарват средно над $37,000 на година, а латиноамериканките жени - $16,000.

Съединените американски щати са далеч от всичките развити и слабо развити страни по отношение на държавната подкрепа и закрила на работещите семейства, по отношение на даване на отпуски по болест, отпуски по майчинство или отглеждане на дете, се казва в изследването, направено от екипа на Сара Бърд-Шарпс и Кристен Люис. За да се подобри положението на американците, социолозите препоръчват подобряване на заплатите и на възможностите за реализация на милиони американци.

Има ли все пак нещо обнадеждаващо в "Проектът на човешкото развитие в Америка" е въпросът, който всеки би си задал, след като се запознае със съдържанието на доклада. Има, разбира се.

Първо, това е, че ако се проследи историята на Америка от 60-те години до сега, ще се види, че страната е постигнала огромна, положителна промяна в своето развитие. Америка е станала по-хуманна и колкото и да не се вярва - по-социална. Америка забави своя ход през последните няколко години, но като се сравнят перипетиите, през които са минали повечето поколения американци, няма основание да се мисли, че проблемите са непреодолими.

Второто, което може би е и най-важното, това е, че Америка не се опитва да прикрие тези тревожни данни и да ги замете под килима, а напротив, изкарва ги наяве, за да ги видят всички и да се намери обществен консенсус по тяхното разрешаване. И трето, ако все пак се погледне докладът на ООН за световното човешко развитие за 2007-2008 г., да, Америка е на 12-то място в света по човешко развите, но пък е с 10 точки преди... Германия!

Индекс на човешко развитие (според ООН)

https://hdr.undp.org/en/statistics/

1 (2) Исландия 0.968

2 (1) Норвегия 0.968

3 (0) Австралия 0.962

4 (2) Канада 0.961

5 (1) Ирландия 0.959

6 (1) Швеция 0.956

7 (2) Швейцария 0.955

8 (1) Япония 0.953

9 (1) Холандия 0.953

10 (6) Франция 0.952