Вторник, 25 Септември 2018, 06:59
Frognews
8| 4373 |09.07.2008

Българският 3-и юли - исторически нелепа дата

.
На 3-ти юли сутринта София се събуди от взривове. Пътувах към столицата в този ден и видях облаците от азотен и въглероден диоксид, които вече бяха надвиснали над магистралата доста по-наизток от тунела.
В същото време, радиоводещ по националното радио, напразно се опитваше да импровизира по материя, която явно не му беше близка, за да даде съвети на хората от пострадалите региони. Всъщност момчето заслужава адмирации, заради неимоверните му усилия да мобилизира оскъдните си познания по военно дело и гражданска защита и да направи това, което всъщност трябваше да свършат няколко ведомства. И докато пострадалите питаха в ефир какво става и какви  мерки трябва да предприемат за собствената си сигурност, държавата мълчеше. Изнервен слушател от района на произшествието, вероятно вече на ръба на нервна криза, остро репликира водещия за съвета: „затворете си прозорците и не мърдайте никъде", обяснявайки яростно, че те просто вече нямат какво да затварят, защото и прозорците и вратите им са отнесени от взривната вълна. Какво всъщност се случи на този ден в България ?

Блокирането на механизмите на държавата, които трябва мигновено да се задействат в случай като този, беше очевидно. Ако пропуснем неуместния опит на министъра на образованието да се пошегува дебелашки, че фойерверките били в чест на рождения ден на социалния министър, то трябва да признаем, че в този ден в  България гърмяха балони. Гърмяха онези балони, които политическата върхушка дълго време надуваше без оглед на това накъде беше насочен политическият вектор на управлението- вляво, вдясно или в центъра. Първият и най-голям балон, който се пукна беше, че държавата ни има армия. Българинът отдавна подозираше, че такова нещо няма, но след този случай повече от сигурно е, че ако все пак е имал някакви резерви те вече са се изпарили напълно. Всъщност тридесетте хиляди военнослужещи, които наричат себе си армия, се оказа, че даже не могат да охраняват собствените си боеприпаси, а камо ли държавата. Явно поради заетост на военнните ни в мисии в Ирак и Афганистан, се е наложило охраната на военните съоръжения да бъде поверена на охранителна фирма. Да не говорим за броя на охранителите на такъв голям погреб, разположен до важен обект, какъвто е аерогарата. Този факт сам по себе си красноречиво показва, че всъщност  във военно отношение в НАТО са отредили военните ни формирования да имат главно ибрикчийски и полицейски функции.

n_tsonev0.jpg

Ръководството на армията и политическо и професионално, в лицето на министъра на отбраната Цонев и на началника на генщаба ген. Златан Стойков с реакциите си потвърди това при тази ситуация и показа наистина, че укрепването на отбранителната способност на държавата ни не е между техните приоритети. На господата явно повече им се иска да се харесват на НАТО и на американците, като изпращат наемници срещу мирни граждани в чужди военни мисии, нямащи нищо общо с българския национален интерес.

Харесва им да търгуват и с военни имоти срещу тлъсти комисионни или пък пак на същия принцип да купуват отремонтирано военно оборудване на други натовски армии, които се чудят как да се оттърват от страната  железария. В същото време съдбата на националната сигурност на България е оставена в ръцете на Господ.

Това обяснява защо от всички засегнати ведомства, бъркотията в армията беше най-голяма, т.е. ако продължим метафората за „балоните" то втория „балон", който се пукна беше, че така наречената българска армия има компетентно ръководство в лицето най-вече на своя генщаб.  Стигнахме и този път, разбира се до екзистенциалния въпрос, кой ще понесе отговорността във военното ведомство?

В случай като този в белите държави още в деня на подобно събитие оставките на военния министър и на началника на генщаба щяха да бъдат на бюрото на министър председателя.

Пак в случай като този  и пак в белите държави премиер министрите не просто отлагат всякакви визити извън страната, но ако ги завари подобно събитие в чужбина прекъсват визитата си, за да поемат лично управлението на кризисната ситуация. Тъй като това е България обаче, нашият министър-председател разпореди проверка /оставаше и това да не направи/ и замина във Франция. Замина, за да закупи два бойни кораба за флота, които ако бъдат охранявани като злощастния  погреб нищо чудно да потънат, докато са на котва в някоя от военноморските  бази на България. Така се спука и третия балон за министър-председателя, който лично отиващият си американски президент се опитва непрекъснато да надува с американски въздух.

Идеята вероятно е балона да остане надут поне докато си иде Буш, но хода на събитията реши друго - и спука балона.

Влизането на България в световния информационен обем с новина като тази, която разтърси психически и буквално спящите и нищо не подозиращи софиянци, поставя отново на дневен ред въпроса за националната сигурност на България. Покриваме или не покриваме стандартите за нормално функционираща система за национална сигурност? След злополучните събития около София очевидно отговорът  на този риторичен въпрос е отрицателен. Не! И никакви обяснения на хората от властта, с каквито и засукани евфемизми да се опитват да ни облъчват, не могат да убедят българина, че държавата му в момента не е разграден двор без кучета. Двор, в който всеки може да влиза и да излиза, когато си поиска. Това, че сме член на организация за колективна сигурност, по никакъв начин не оправдава управляващите за състоянието на силите за сигурност и не решава въпроса за сигурността на България. С разпадането на световната социалистическа система, въпросът кой е контрапункта на НАТО все още няма смислен отговор?!

Затова пък въпросът какво прави НАТО, ако две държави членки на пакта влязат във военен конфликт има ясен и категоричен отговор и той е: пакта не се намесва и запазва неутралитет - основополагащ принцип на Североатлантическия съюз. Този принцип получи свое практическо потвърждение и по времето на военния конфликт между Гърция и Турция за остров Кипър, където докато и гръцката, и турската армия бяха въвлечени в реални бойни действия, в НАТО гледаха сеир.

Ако се върнем назад в българската военна история, ще видим, че в почти всички военни доктрини на България, Турция винаги е била считана за главна военна опасност. Онези, които са успели да запазят съзнанието си чисто от официалната политическа пропаганда, и които поне малко разбират от военно дело добре съзнават, че такава постановка би била актуална и днес,  въпреки, че нещата са се променили в геостратегически план.

v_chelopechene.jpg
 снимки Вяра Йовева

Разликата е в това,че България в момента на практика е разоръжена, докато и Турция, и Гърция (особено Турция) разполагат с боеспособни,  добре въоръжени и обучени армии. И понеже днес българският политически  елит, ще не ще, все пак влиза в дебата за по-ефективно използване на механизмите на пряката демокрация - референдумите, няма да е зле един от първите референдуми да бъде за нова военна доктрина на България. Военна доктрина, базирана на новите геополитически реалности, а не на доктринерството. Доктрина, която ще върне военната мощ но България и ще възстанови нарушения военен баланс в региона. Добре ще бъде този път обаче, никой  политик да не се опитва да подценява интелегентността на българина, като се крие зад експернтия характер на проблема. Едва ли тези, които допуснаха да им гръмнат погребите под краката са чак толкова интелегентни, че да откажат да се вслушат в гласа на Суверена. Не бива повече да се крием и зад тезата за икономическите възможности, които ужким толкова позволявали като военнни разходи. Щом при социализма, чиято икономическа система беше напълно отречена можехме да издържаме десеторно по-голяма армия, то сега при пазарното стопанство, при това ниво на развитие на производителните сили подбно твърдение изглежда най-меко казано нелепо.

 

Енчо Енев
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Стиска ли му на Станишев да дърпа уши 18| 4414 |07.07.2008 . Профанизирането, пълното опростачване на медиите 22| 4464 |02.07.2008 . Рибарят и златната пираня 2| 4687 |26.06.2008 . Влязохме в сезона на енергийните секири 3| 4198 |25.06.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах