Даниел Божилов: КТБ е емблематичен пример за пленена държава

За пореден път виждам смесица от истина, лъжи, опити за манипулации и превратна интерпретация на фактите и обстоятелства. Като резултат турльо-гювеч който е по-близо до лъжата отколкото до истината.

По-интересните от тях:

По отношение на двата доклада за които се говори на Банков надзор от 2010 и 2013 г. е налице невярна информация. Всъщност докладите от надзорните проверки са 3, явно авторите с третия доклад от юни-юли 2014 г. не са запознати. В тези надзорни доклади няма индикации, че банката е пирамида и в нея се вършат нередни неща. Поне не в такъв голям мащаб, какъвто се опитват да внушат и по-различни от тези, които за съжаление са изключително характерни най-вече за банките с български собственици. Това е от значение по основния въпрос - КТБ по търговски причини ли се срина или беше умишлено съборена. При така стеклите се обстоятелства първата теза няма как да бъде доказана защото никой не може да гадае дали в един бъдещ период КТБ би фалирала. Към онзи момент е налице координирана атака от Прокуратурата, ДАНС и медиите на Широкото момче, плюс едно НПО с общ спонсор на издателите. При третата предизвикана паника (защото преди това има други две, които са овладени) КТБ на практика е изплатила около 1 млрд. лв. от пасивите си на депозантите. Това е около 20% от депозитите привлечени от банката. При положение, че изискванията на закона са да има капиталова адекватност отговаряща на около 12-13% процента от привлечените депозити (за ЕС тя е около 6%, а за САЩ 4%), за всеки дори и начинаещ икономист е ясно, че финансовата институция подложена на такова масирано теглене без подкрепа ще фалира и няма никакви шансове да оцелее.

Въпреки отправената с половин уста препоръка от БНБ към Орешарски-Чобанов да бъде подкрепена КТБ, те отказват, с което предопределят последвалите събития, а така също отварят апетита на заинтересованите от финансова дестабилизация да атакуват и други банки. Тук тезата, която някои хора се опитват да налагат, че КТБ е специален случай рухват.

Относно предупредените лица такива е имало и са си изтеглили парите. Сталийски и Сечкова обаче не са от тях. Приятелите на Бойко "спасяват" парите си чрез квесторите и синдиците като чрез цесии придобиват контрола върху завод Рубин.

Безспорно проблемът "КТБ" е емблематичен пример за пленена държава, в която институциите се ползват като инструмент за прокарване на бизнес интереси на отделни лица във вреда на цялото общество. Тук обаче не мога да се съглася с Ганев по два пункта:

Първият и по-важният е, че КТБ е изолиран за банковата система случай. Става въпрос за раздаване на кредити на определени и свързани лица. Това изобщо не е така. Цялата банкова система, особено в частта си на българските банки е пълна с токсични активи към свързани фирми и лица и тези банки се ползват като Хедж фондове в много по-голяма степен от КТБ. И това е огромен проблем както пред БНБ така и цялостната национална сигурност на България. А това продължава и до днес и абсолютно всички предпоставки по този начин, по който беше ударена КТБ да бъде използван за събаряне на цялата финансова система и да видим поредно ограбване на спестяванията ни е напълно реалистична перспектива.

Това е изключително голям проблем и за бъдещето, защото пред всяко реформаторски настроено евентуално правителство, което би имало реално желание да промени някои неща в модела, тази бомба е много възможно да бъде използвана. А това е така, защото за съжаление детонаторът на тази бомба е в ръцете именно на статуквото.

Вторият пункт е омаловажаването на ролята на официалната власт първоначално в лицето на Орешарски-Чобанов, а на следващия етап Борисов-Пеевски-Цацаров с мълчаливата и не толкова мълчалива подкрепа и на тогавашния президент Плевнелиев и на всички парламентарно представени партии, които хвърлиха огромни усилия в прикриване и замазване на истината по отношение на КТБ и банковата система. От тяхната ялова работа се пръкнаха няколко комисии, проверки и доклади в които изобщо не е посочена конкретната вина и отговорност на съответните длъжностни лица като Иван Искров - управител на БНБ, Кавръкова - библиотекарка и тогавашен шеф на Финансовото разузнаване, неадекватните, но за сметка на това ефективни действия в една посока на гл. прокурор Цацаров, както и много сериозния съпорт за това начинание от съдебната система без значение на управляващи и опозиция в нея. От всички съдебни саги, дела и откази за разглеждането на жалби единственият случай на становище извън тезите на статуквото е това на Соня Янкулова, която счита, че решението за отнемане на лиценза на КТБ - т.е. пращането и във фалит и ликвидация подлежи на съдебен контрол. За съжаление то си остана единичен случай и по тази линия всякакви опити за осветляване и преценка на действията на БНБ по отнемане на лиценза и фалита на банката остават на тъмно. За вторичното ограбване на активите пък решението на съдия Дачев е игнорирано изцяло. А в него ясно се посочва, че по отношение на имуществото и управлението на КТБ след поставянето й под специален надзор на 20.06.2014 г. цялата отговорност е на БНБ и назначените от нея квестори.