Вторник, 25 Септември 2018, 02:41
Frognews
8| 4457 |26.01.2016

Посланик Павлов*: Оценките на дипломат № 1 дезинформират обществото

.
МВнР
Министърът и останалите наши управници отказват да разберат, че България е член на ЕС и на НАТО не просто, за да си отбелязва и приема за "изпълнение" решенията на тези организации, а активно да участва в подготовката и приемането на тези решения.
През отминалата 2015 г. бяха направени много анализи на международните събития, с които тя бе богата. Ще се опитам да дам своя принос в анализа на действията на българското Външно министерство и неговото политическо ръководство за този период. Достатъчно материали има на сайта на това ведомство, за да обоснова моите съмнения за „информационната война“, която МВнР води спрямо българската общественост . А за да бъда по-модерен, ще кажа – за прилагането на един от методите на „хибридната война“ .

В края на декември 2015 г. министър Даниел Митов направи оптимистичен отчет за извършеното през година като използваше силни, ефектни, но некоректни, дори неверни оценки и твърдения. Повечето от неговите изводи и оценки просто не кореспондират с реалността. Ще обърна внимание само на някои от тях.

1. „Европа дойде в България, защото за първи път България е в сърцето на европейската дипломация”, декларира министърът. Звучи прекрасно, силно, но е твърде претенциозно, неразбираемо и невярно. Къде се е намирала България преди това заявление на министър Митов? Защо за първи път сме в сърцето на Европа?

Ако визитите на няколко европейски държавници у нас през 2015 година са критерий и основание за този извод, не бе толкова отдавна, когато визити в България направиха Буш-младши, Кондолиза Райс и Колин Пауъл, Тони Блеър, папа Йоан Павел Втори, кралят на белгийците, кралят на Испания, президентите на Италия, Естония, Исландия, Литва, Чехия, Словакия, Гърция, Финландия, Португалия, херцогът на Люксембург, външните министри на десетки наши партньори и съюзници. Към този списък следва да се добавят посещенията на президентите на държави от Югоизточна Европа и от Източно Партньорство - Хърватия, Словения, Румъния, Сърбия, Македония, Армения, Азербайджан, Молдова и пр.

За визитите на Владимир Путин няма да споменавам, за да не объркам евроатлантическия избор на българите и да бъда обвинен в „хибриден импулс“. Къде бе тогава България? Къде бе сегашният външен министър? Така че следвайки Вашата логика, „Европа не е излизала от България“, г-н Митов. А и българската европейска външна политика не е започнала от Вашето назначаване на този отговорен пост …

2. „Българското правителство върна доверието на нашите западни партньори”, рапортува бодро министър Митов в отчета си. Не е ясно кога сме загубили това доверие за да го връщаме. Но да приемем декларацията за „чиста монета”.

Да не би тогава да е паднал унизителният мониторинг на ЕК върху България по Механизма за сътрудничество и оценка /МСО/? Министър Митов не споменава за това в своя розов отчет. А може би вече сме част от Шенгенското пространство ?

А не, по-нататък в словото си министърът свенливо признава, че нашата политика била довела до „известна промяна“ в позицията на резервирани държави-членки за приемане на България и Румъния в Шенген... Така че и тази красива фраза няма подплата - МСО и Шенген са практическият критерий за доверието на партньорите към нас…

3. В интервю от 31 август 2015 година министър Митов патетично заяви: „България ще инициира разговор в ЕС за разширяване на стратегията и много по-сериозни действия срещу „Ислямска държава”, като този разговор може да се пренесе и в НАТО. Да, именно България може да бъде инициатор.“

Тези негови думи излязоха на първите страници на българските медии, породиха вълна от задоволство и повишиха национално самочувствие на българите. Какво обаче се оказа? След няколко месеца, в отчета си външният министър е далеч по-земен – „Затова инициираме разговор за промяната на стратегията за борба с тероризма“. Значи за тези няколко месеца нищо не се е случило с бомбастичното обещание на министъра. А войната в Близкия и Среден изток си върви и без българската стратегия…


4. В отчета си за 2015 година министър Митов твърди, че „За първи път от години България не бе източник на проблеми, а на решения“ за Балканите. Е, това вече е наглост.

Очевидна тактика, присъща на „хибридната война“, с която президент и министър ни плашат. Може би това „послание“ може да се обоснове единствено с факта, че нямаме никаква политика на Балканите, поради което не сме източник на проблеми. А иначе през 2015 година ние твърде позорно като че отсъствахме от този /нашия си!/ регион. Проектът за Договор за добросъседство с Македония лежи в чекмеджетата на дипломатите в двете министерства. Делимитацията на черноморската граница с Румъния не е започнала, въпреки че и двете държави очакват богати находища на нефт и газ в шелфа на Черно море.

Българското малцинство в Сърбия не получава учебници и сръбските власти не изпълняват своите задължения спрямо тях, въпреки че дори бяха начело на ОССЕ. Не съм чувал да е започнала някаква работа между българските и турските власти по имотите на тракийските българи…


5. Отношенията ни с Турция заслужават специално внимание. Особено в светлината на „сагата Местан“, която напълни страниците на българските медии по Коледа. Публикувани бяха тежки факти за пряка намеса във вътрешните работи на България от страна на Турция и по-точно от дипломатите в нейните мисии у нас.

Но се оказа, че достойнството на България, намесата в нейните вътрешни работи не са достатъчни поводи, за да се наруши коледната ваканция на министъра и МВнР. От незнайни за обществото „висши“ съображения тези крещящи нарушения на международното право бяха проспани от МВнР. Именно проспани, макар че с огромно закъснение и някак между другите оправдания бяхме информирани за връчена протестна нота. Да, министър Митов май ще излезе е прав - с тази безгръбначна политика България „не е източник на проблеми“ за Турция и нейната неоосманска политика в региона.

6. Интересни са също оценките по енергийната сигурност. Министър Митов твърди, че усилията ни през 2015 година са били „съсредоточени върху диверсификацията на енергийните източници и маршрути за България“. Вметва нещо за „призрака на „Турски поток“. Но не казва нищо за „Северен поток -2“, който въобще не е призрак. А спирането на „Южен поток“ и споразумението за изграждане на „Северен поток-2“ е най-звучната плесница за българската енергийна дипломация за последните пет години!

Защото показа недвусмислено незавидното място на България в ЕС и нейната беззъба политика по отстояване на националния интерес. Защото от шанса да бъдем транзитна страна има реална възможност да се превърнем в краен потребител на руска газ от Германия, за който ще плащаме толкова, колкото ни кажат. А готовността ни за някакви „хъбчета“ по черноморската ни граница ще си останат само добро, но изключително закъсняло намерение… без газ.

Внимателно търсих в отчета и последните интервюта на българския външен министър нещо за българската кандидатура за Генерален секретар на ООН. Всуе. Това е, както изглежда, най-пазената тайна в МВнР.

А времето върви – съвместното писмо на председателите на Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН до държавите-членки на Световната организация за издигане на техни номинации е факт; някои държави от Източноевропейската група вече изпратиха писма с подкрепа на техни кандидатури; за кампания остават броени месеци. В интервюто от август 2015 година министър Митов заяви, че в България има „много достойни кандидати за този пост“.

На нас не ни трябват толкова много, а само един, реален и проходим кандидат, който впрочем бе потвърден с решение на Министерския съвет на Република България – г-жа Ирина Бокова. А намеците за някаква друга българска кандидатура, включително и в световните средства за масова информация, ми се виждат не само нереални. Те могат да се оценят като „хибриден импулс“ /да бъда в крачка с модата/ срещу България, тъй като подкопават възможностите на истинския кандидат.

С интерес ще прочета отчета на военния министър за 2015 година. Защото се оказва, че модернизацията на българската армия и повишаването на съвместимостта със съюзниците в НАТО се извършва на във Външно министерство. Поне така твърди Даниел Митов. Дали МО е съгласно с това важно твърдение и дали ще предостави водещата роля на МВнР например, при възлагането на обществените поръчки за тази модернизация ? Едва ли, но все пак да изчакаме хвалбите и на министър Ненчев.

Иначе, вече по традиция, в интервютата и отчета на министър Митов присъстват клишетата за свобода, демокрация и евроатлатнически ценности. Там, където няма конкретен отговор, се използва вечната мантра: „Най-прекият път за това е усилена интеграция в нормите и стандартите на ЕС и НАТО".

Митов, както впрочем и останалите наши управници, упорито отказват да разберат, че България е член на ЕС и на НАТО не просто, за да си отбелязва и приема за "изпълнение" решенията на тези организации, а активно да участва в подготовката и приемането им, като императивно се съобразява с националните ни интереси.

Издание "Експерт"

*Посланик Атанас Павлов е бивш посланик в Швейцария и  Лихтенщайн и  директор на Държавния протокол, член– основател и първи председател на Българското дипломатическо дружество
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Френският посланик: Първа стъпка от "гнилите ябълки" напред 0| 8884 |24.07.2015 . Посланик Л. Шопов: Местан-агент Павел, кове законите на България, а аз съм лустриран 50| 11346 |07.10.2014 . Посланик Шопов пред ФРОГ: Срещата Ердоган-Местан е коз за Доган-Местан 11| 4878 |17.09.2014 . Цветан Василев опроверга френския посланик 24| 6988 |20.07.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах