Четвъртък, 20 Септември 2018, 13:50
Frognews
6| 4514 |10.06.2008

Сбирщайн

.
Нивото на градивно мислене в една средностатистическа европейска държава е около 10 пъти по-високо от това у нас. Ние избираме - балканския манталитет и уникалност или широкото поле на европейския просперитет.

 

Живеем в уникални десетилетия – посткомунистическо време. Мрачни времена – мрак след мрака. След голямото равенство дойде голямото неравенство. За съжаление – несправедливо неравенство. И било оправдано – нямало начин, живеели сме в периода на начално натрупване на капитала. Не ви ли писна, хора, да живеете в периода на първоначално натрупване на капитала? Докога ще давате прав път на деградацията, нихилизма, безверието? Народът е духовно болен. Не знам имало ли е период в българската история, когато народът да е бил духовно толкова незрял. Възможно ли е наистина 45 години комунизъм да смажат духовното начало у българина? У нас няма реална ценностна система. Какво всъщност имам предвид под ценностна система? Все пак това е едно абстрактно понятие за българската маса. Ценностна система за мен представлява съвкупност от основни /градивни/ мисловни идеи, които движат по някакъв неведом път обществото като цяло. И тъй като горното определение пак звучи някак си абстрактно, ще се опитам да го онагледя с един пример.

Пример: вървиш по улицата, спираш, за да си купиш цигари от някое улично павилионче, бъркаш в задния джоб, за да си изкараш левчетата. Без да искаш, заедно с левчетата, си изтегляш и оня сбирщайн от всякакви лични документи и талончета – лична карта, шофьорска книжка, талон за колата, дебитна карта, визитни картички и т.н. Нали се сещате – онова джобно пакетче с найлонови джобчета за всичките ви лични документи? Ето че това чудно пакетче се озовава ненадейно на земята, без да се усетите, тъй като, да речем, ръцете са ви премръзнали и за съжаление не сте чули падането му поради шума от строежа на поредната кооперация или шума от минаващия автомобил, или поради омекотяващия ефект на непочистения сняг…И си продължавате по пътя, доволен от новата покупка. Палите цигарка, за да материализирате удоволствието, след което стигате до кварталния банкомат, да източите дебитната си карта. Бъркате отзад – сбирщайнът го няма! Топла вълна обгръща тялото ви отгоре до долу и на обратно, след това ви облива студена пот и накрая си хвърляте цигарата нервно, за да може да търсите по-лесно и щателно всички възможни джобове и пролуки на вашите дрешки. Само че го няма. Естествено тръгвате обратно по пътя с искрица надежда, че ще съзрете ценния сбирщайн, ама нейсе. А то какво станало? Десет минути по-рано покрай павилиончето минал един средностатистически българин (което означава 15% нечестив циганин, 75% корумпиран българин и 10% човек), киризнал сбирщайна и си го прибрал чевръсто като свой (в 90% от случаите). Изприпкал до вкъщи, да не види случайно собственикът на „късметчето” как рови в него, видял че нищо не му върши работа, па го хвърлил в боклука. Вашата съдба пък е следната: изгубили сте поне един час в активно търсене на сбирщайна, поне седмица в пасивно търсене (полиция и още нещо), след това губите около 200 лева за преиздаване на документите и покрай всичко това губите известно количество нерви, което ви коства от няколко седмици до няколко месеца от живота (в зависимост от характера ви и нивото на духовното ви развитие).gledka-ot-burgas.jpg

Този пример сам по себе си не казва нищо за българина, тъй като го няма сравнителния анализ. За целта повтаряме същата историйка в друга държава – някоя към която се стремим да се доближим като развитие. Айде няма да е Швеция примерно, понеже като култура на мисленето ония са като извънземни спрямо нас. Нека да е Франция.

И ето – върви си един французин във Франция, по улицата. Припушва му се и решава да си купи цигари. По същия сценарий неговият сбирщайн пада на земята. Вероятността да не се усети обаче е, предполагам, около 30% по-малка отколкото ако е в България. Понеже безконтролните строежи там са много по-малко, автомобилите им са далеч по-безшумни, тъй като трудно ще се намери корумпиран французин от службата за технически контрол на автомобилите, който да позволи коли, смущаващи здравето на човека, да пърпорят по улиците. За омекотяващия ефект от непочистения сняг няма да говоря. Връщаме се при средностатистическия французин, който по познатия сценарий разбира за загубения сбирщайн (все пак приемаме, че не е усетил падането му) десет минути по-късно. Моментът с цигарата май ще трябва да го пропуснем поради предполагаемата забрана за пушене на обществено място. Препотяването можем да го оставим, макар че вероятността за него е доста по-ниска поради по-уредения живот на французите. А иначе какво най-вероятно е станало? Покрай павилиончето за цигари след това минал друг средностатистически французин, което означава около 20% нечестивец и 80% човек. Тия статистически данни са, разбира се, мое субективно мнение, но то така или иначе на НСИ не може да се разчита особено, особено след нечестивата смяна на шефа му. Та имайки предвид съотношението на процентите на човеците във Франция и България /80:10/, значи загубеният сбирщайн ще бъде върнат на притежателя му с 8 пъти по-голяма сигурност.

Ако вземем под внимание и 30-те процента по-малка вероятност за загубата му, то можем да заключим, че нивото на градивно мислене в една средностатистическа европейска държава е около 10 пъти по-високо от това у нас. При цялата досадност на тая примерна история, все пак си мисля, че съотношението си е баш такова. Но по-важно е едно друго съотношение, вътре в държавата – това на човеците към нечестивците. Аз приех, че то е 10:90 в България и 80:20 във Франция. Ако сметнем и съотношенията на тия съотношения, ситуацията придобива следния вид: 10:90 : 80:20, което се равнява на 1:36 в полза на Франция, което си е направо отчайваща ситуация. Ако погледнем и тенденциите в промяната на тези съотношения, положението съвсем ще се очерни, имайки предвид отлива на мозъци и циганския взрив в България и прилива на мозъци, условно казано във Франция. В крайна сметка всичко опира до ценностната система на хората от гражданското общество. В единия случай по-важно е материалното задоволяване на егото на всяка цена, в другия случай е да направиш това, което би искал да ти сторят другите в подобна ситуация. В единия случай поставяш своя интерес над интереса на обществото на всяка цена, в другия случай поставяш обществения интерес над своя – не на всяка цена. В единия случай предпочиташ моментната изгода пред перспективата, в другия – обратното.

Проблемът с бедността в България е голям, но по-голям е проблемът с деградивното ни мислене. Аз приех, че сме 36 пъти по-деградивни от французите, ти можеш да приемеш и друго число – 20, 10 или 5, но не вярвам да обърнеш пропорциите. Манталитетът (или както казва Стоичков „менталитета”, може би подлъгвайки се от испанския) е нещо бавно изменчиво, инертно. Въпросът е да има политика в тая посока, иначе не можем да тръгнем нагоре. За да има свестни политици, които да работят по този въпрос, те трябва да бъдат избрани от народа. Само че народът дотам се е окалпавил, че вече не може (или не иска) да прецени кой е свестен и кой не. И в крайна сметка мислейки, че наказва политиците, а всъщност, наказвайки себе си, той спря да гласува, оставяйки изборът на управляващите го да бъде извършен от фанатизирани хора, подкупни цигани (и българи), заблудени турци…

И така кръгът се затваря – калпави политици управляват калпаво народа, а калпавият народ пак избира калпави политици. Друг е въпросът, че от калпав народ трудно ще се пръкнат свестни политици. Но нюанси има. Едни са тъмно-сиви, други са по-светли, трети пак сивеят, ама имат и бели оттенъци. Важното е да почнем да сваляме оня процент на деградивност – к=36, да успеем да отворим калпавия кръг, който сме формирали поради грешните си избори (в широкия смисъл на думата). А иначе другият вариант е да продължим да се радваме на балканския си манталитет и уникалност вместо да се стремим към широкото поле на европейския просперитет. В крайна сметка и това си има чар.

Лъчезар Антонов

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Държава от “В” група 9| 4408 |08.06.2008 . След бала идва лято на емигрантски изпращания 18| 9546 |31.05.2008 . Писмо до израелския посланик в София 48| 7185 |30.05.2008 . Демокрацията – последна дупка на кавала за управляващи и опозиция 9| 7972 |21.05.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах