Сряда, 14 Ноември 2018, 04:52
Frognews
1| 7807 |21.02.2015

Шивачка от Дупница има божи ръце

.
„Всичко лекувам. Моите ръце като пипнат, тогава говоря. Предварително не говоря. Обаждат ми се хората и ми казват – така, така, така. Викам, аз като пипна, тогава говоря. Имам усет на ръцете, усещам болката. Ето ми ръцете, това са божи ръце”, казва Елинка, която е бивша шивачка в несъществуващия отдавна вече ДИП „Марек”.
За да бъде по-убедителна, разкри и как точно започнала да цери чуждите болежки. „Бабе, на мене това умение ми го показаха насън. Това беше една вечер на третата година, след като се пенсионирах. Сънувах 3 жени, дребнички, в черно. Това са светици, но не знам кои са. Първата ми нарежда – тая болест, тая болест, тая болест. Втората пак така – тая болест, тая болест, тая болест. Третата ми каза – ще помагаш на човека от до. Казаха ми да помагам на народа. Добре, ама аз се укривам – лош народ, завистливи комшии, тука работа колкото искаш – деца, внуци, мъжът ми се пропи, ядове имах – не почвам да работя. След известно време една вечер пак сънувам – дойде една жена, застана срещу мен и ми вика: „Ама ние докога ще те чакаме да почнеш да помагаш на народа”. На сутринта в 5 часа отидох на работа в ДИП-а, сядам на машината и я чистя. В същото време идва една колежка и вика: „Леля, Линко, кажи на началника като дойде, моя процес да го даде отклонение или да сложи друг човек”. Рекох: „Защо, кажи защо?” Отговори: „Паднах и си убих крака”. Наместих й крака, вързах я и тя цял ден си работи, не ходи на лекар”, пише "Вяра".

Питам я как точно лекува, болният изпитва ли болка, какво й има на пръстите, та облекчава страданието. „Пипам и забождам пръстите на болното място. Болният не изпитва болка”, казва накратко. Наясно е, че не всички й вярват: „Комшийките викат: „Лажеш народо, обираш народо”. Аз си знам, че това ми е дарба от Бога. Професори, доктори на малкия пръст не могат да ми стъпят. Говоря си честно, не ме е страх. При мене идват всякакви – доктори, професори. Много хора идват при мене, много народ идва и всеки иска помощ. Идват хора с патерици и си тръгват без тях. Нито лъжа, нито обирам, колко народ без пари съм изпратила оттука, след като съм помогнала. На никого не съм казала – толкова ми дай. Връщам хората без пари”.

Бабата даде и примери с хора, които изправила на крака. „Една жена си беше изкълчила ябълката. Не можеше да ходи. Дъщеря й ме закара у тях, оправих й крака и жената си живее. В Баланово един мъж го беше лекувал доктор Анадолийски, Анадолията му викаха. Човекът си беше измъкнал крака. В болницата беше стоял 3 месеца, като го изписали, му казали вкъщи да лежи 9 месеца на легло. Отивам у тях – аз ходя и в къщите на болните да помагам –гледам, на краката му сложили някакви камъни. Беше на екстензия. Махнах камъните и като го прегледах, разбрах, че има проблем на ябълката. Излекувах го и него. На жена му казах: „В тия 9 месеца и 9 дена си щяла да му изнесеш”. След помощта на моите ръце живя 8 години. Вчера ме откараха при една жена, на нея й се изместило капачето на коляното. Капачето щом се измести, се разделят кокалът над коляното и кокалът под коляното. Жената вика: „Тая нощ щях да пукна от болки”. Ходила на лекар в София, предложили й да я оперират. Казах й, че ако я оперират, ще я осакатят. Наместих й капачето, вързах я с една забрадка и жената почна да си ходи. Не е само тя, на много народ съм помогнала. На един мъж докторът му беше казал, че нищо му няма, а той – с тояжка се подпира, с изместено капаче. И на него помогнах”, разказа Елинка Николова.

Сподели още, че е вярваща. „Вярвам в Господ. Всяка вечер си чета молитва: „Боже, днеска ме изчува, па за нощеска – ти какво кажеш”. Сутрин като стана, си паля свещ. Всяка сутрин паля свещичка. Търся си Бога. Бог е с мен и аз съм с него”.

Най-известният „пациент” на самоуката лечителка е владиката Генадий. „Преди 2 години два пъти ходих на Правец, лекувах владиката Григорий. Като отидох, два месеца не беше мръдвал от леглото в болницата, пукнала му се опашката. Лекували го бяха професори, доценти, но без резултат. Като намерих къде е болното място и го оправих, вързах го с чаршаф и най-обикновена връзка, а той се обади да отида в стола да ям. Докато сляза по стълбите за стола, дойде момчето, което се грижеше за него и вика: „Дедо Генадий вече ходи”. „Това искам да чуя”, казах. Като си тръгнахме, дедо Генадий ми хвана ръката и не я пуска, целува оттука, оттука. Викам: „Дедо Генадий, аз съм една проста жена, а ти владика и ми целуваш ръка”. Думите му бяха: „Да, ама имаш златни ръце. Никой не ме вдигна на крак, а ти ме вдигна на крак”.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Дупница на бунт, иска магарето бат Марко за депутат 7| 5210 |10.10.2014 . Ангел Божилов пред Фрог: Грозно е Боян Боев да се уволнява през медиите 14| 8377 |29.08.2014 . Радан Кънев срещу Божидар Лукарски в дуел за лидер на РБ 13| 5035 |27.08.2014 . Драг състезание в Дупница събра мотористи от страната и чужбина 0| 5328 |02.06.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах