За много от хората това е „простотия”, „монументът се е превърнал в скицник” или е „поредният пърформанс на Найо Тицин”. За по-запознатите хора това е „ пацифистки жест, акт на модерното изкуство, символичен начин за предаване на послание”, както и „един жест на солидарност и човечност срещу изстъпленията над цял един народ”.

Ако паметникът не беше оцветен, щяхме да изпуснем и това събитие. Днес в парка се струпаха хора, дошли да видят розовия паметник и междувременно да разберат защо е обрисуван. Това е едно от събитията на деня и като такова мнозина ще се сетят и ще си спомнят за  събитията 1968 година, а по-младите ще научат за него. Явно изкуството в този си вид трябва да се смеси с историята, за да разберем своето минало.

Специално за Frognews граждани на столицата споделиха мнението си за вапцането, както и каква трябва да бъде съдбата на Паметника на съветската армия.

Симеон Христов: Няма как да забравим Пражката пролет. Ние даже дадохме и жертви. Аз познавах 2 момчета, които пострадаха, бидейки в Чехословакия и за съжаление в България не протестирахме. При нас няма гражданско общество, което да бъде коректив на остатаците от тоталитаризма.

Това е един от начините да има показност. Тези, които трябва да си спомнят историята, трябва да знаят, че фактически това не е армия освободителка. На 5-ти септември ние вече сме били съюзници на антихитлеристката полиция и затова влизат при нас. Сега вече излизат данни колко жени са били изнасилени. Трябва да си знаем историята и кой ни е освободил и никога да не забравяме какво казва Васил Левски: „Този, който ни освободи, той ще ни зароби.”

Тази розова боя е избрана, защото по същия начин е бил оцветен първият руски танк Т34  в Прага, който влиза в Прага, за да ги освободи. Аз съм го виждал.

За съжаление нямаше как да си спомним за 45 години от Пражката пролет, ако не беше оцветен този паметник. Ние българите сме страшно късопаметни относно историята. Не само за историята на другите страни, но и за нашата. Трябва една история да се премисля, но и да се запамети. 23 години се мотаем и не можем да изградим основата на модерно гражданско общество. Аз ходя на протеста не защото имам специални частни искания. Мен ме интересува дали накрая ще се появи гражданско общество в България. Ето това е примерът на гражданското общество. Може и българи да са го сторили. Може и чехи да са го напръскали и него и всички паметници в Европа, където има паметници на „съветската освободителка”. Това обаче означава, че тези събития се помнят и трябва да се знаят от всички.

Иво Божков: Това е символ на розовия Танк на Давид Черни, който той изрисува в Прага, след падането на комунизма 90-та година. Розовият танк е съветския танк, който е влязал пръв в Прага, за да ги освободи от нацистите. Но този съветски танк се превръща после в символ на тиранията от комунистическия режим. Обрисуването му в розово през  90-та година го прави символ отново на свободата, която е трябвало да дойде 45-та година. По същия начин Паметникът на съветската армия „освободителка”, обрисуван в розово, става наистина освободителка. По отношение премахването на паметника аз съм за един междинен вариант – той да се превърне в платно за артистични прояви. Запазвайки си историческата стойност да го надграждаме със съвремието. Паметникът, обрисуван в розово, му дава една нова стойност. Ако този паметник се превърне в място, където артисти срещат миналото със сегашното, размишлявайки над това каква е оценката за миналото, според мен е най-правилният вариант. Ако се премахне, хората ще забравят какво представлява тази армия и какво е противопоставянето – едни смятат, че тя е освободителка, а други, че тя е поробителка.

Ако не беше обрисуван, нямаше да си спомним за Пражката пролет или много малко хора щяха да си спомнят. Затова смятам, че случилото се днес е хубаво.

Повечето мои познати не знаят какво се е случило днес. Затова използвам интернет, за да им кажа. С тази снимка много хора ще разберат какво се е случило тогава – това, че е имало българска войска в Прага, български танкове също. Някои ми казаха: „Каква е разликата между българска войска в Прага и българска войска в Ирак и Афганистан?” Разликата е огромна, защото българската войска в Прага налага тирания. Българската войска в Ирак и Афанистан освобождава от тирания.

Паметникът на Съветската армия в розово; "извини" се за 1968 г.