Четвъртък, 15 Ноември 2018, 19:11
Frognews
0| 6304 |22.07.2015

Това е положението: с вехти проститутки нов бардак не се прави!*

.
Не знам какво трябва да се случи, за да проумее т. нар. обикновен българин, че той сам си е виновен за кахърното дередже на милата ни татковина. Първото нещо обаче, с което той трябва да се раздели веднага е, че желязната логика, че каквато ни е държавата, такова е и всичко в нея - парламент, правителство, съдебна система, футбол, земеделие и т.н.

Нищо подобно. Държавата, барабар с всичките й съставни елементи, е такава, каквито са Техни величества Избирателите, познати още като данъкоплатци, наемни работници, електорат и т.н. И, ако предпочитат да продават гласовете си, да пляскат карти, да пият бира или да клечат край някой водоем по време на избори - защото нямало за кого да гласуват - да се сърдят на собствената си простотия, че ни управляват фурнаджийски лопати като Бойко Борисов, коварни двуличници като Лютфи Местан, откровени чугунени кратуни като Михаил Миков и Георги Първанов или политически проститутки като сбирщината под командването на Христо Ковачки.

Колкто до Реформаторския блок - нещата изглеждат малко по-сложно, но... само изглеждат. Но не заради новите лица на старото дясно - Радан Кънев и Божидар Лукарски, а заради бурната дейност на Меглена Кунева, на която трябва със закон да й бъде забранено да се занимава с политика. Хеле пък със съдебна реформа.        

 

Трудно ми е да повярвам, че някой е бил до такава степен наивен (или ентусиазиран до оглупяване), че днес да е тежко изненадан задето Боце бил пристанал на Гоце, попърхал в полога на Сокола и обърнал резбата след 10-минутна сгледа с Червената шапчица.

Откакто преди 11 месеца Христо Иванов (по онова време правосъден министър в служебния кабинет "Близнашки") стартира маратона по обсъждането на т.нар. проект за актуализиране на Стратегията за продължаване на съдебната реформа в условията на пълноправно членство в ЕС, Бойко Борисов по всевъзможни начини демонстрираше, че му дреме за някаква си съдебна реформа.

Всъщност, за да бъда докрай откровен, нито една от партиите в 43-ото Народно събрание не иска съдебната система да бъде реформирана така, че да заработи по европейски. В противен случай те нямаше да оставят правосъдния министър Христо Иванов да се бори като... не знам си какво с тиква, ами щяха да вземат нещата в свои ръце. И нямаше да обръщат процедурите с хастара наопаки, а да я карат по конституция и закон:

 

        - равносметка на свършеното и несвършеното по Механизма за сътрудничество и проверка, плюс ревизия на усвоените средства за този период - 2007-2010 г.;

        - равносметка на свършеното и несвършеното по Стратегията за продължаване на съдебната реформа в условията на пълноправно членство, плюс ревизия на изразходваните средства;

        - писане на проект за актуализиране, т.е. за надграждане на тази Стратегия, а не узаконяване на вехти и все още спорни идеи;

        - писане на проект за ремонт на конституцията, съобразен както с ангажиментите на България по Механизма за сътрудничество, така и с параметрите, заложени в актуализираната Стратегия;

        - писане на проект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, съобразен с ангажиментите ни по Механизма за сътрудничество и проверка, актуализираната Стратегия и ремонтираната конституция... и т.н.

 

И в основата на всичко това, трябваше да бъдат Той - премиерът Бойко Борисов, и ТЕ - членовете на подопечното му правителство и депутатите от коалиционното мнозинство в парламента.

Толкоз с процедурата!

Казано в прав текст - хубаво е, че нежеланието на т. нар. политически елит да реформира съдебната система лъсна като въшка на чело точно сега.

 

Защото, ако ремонтите на конституцията и Закона за съдебната власт бяха минали през пленарната зала, Брюксел със сигурност щеше да врътне кранчето на еврофондовете. Най-вероятно завинаги!

 

Обяснението е елементарно: предложенията, рекламирани като истинската реформа на съдебната власт, нямат нищо общо с онова, което Брюксел иска и което е синтезирано в шестте критерия, заложени в Механизма за сътрудничество и проверка:

1. Приемане на изменения в конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

2.. Гарантиране на по‐прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Гражданскопроцесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателнопроцесуалния кодекс, и на Административнопроцесуалния кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.

3.. Продължаване на реформата на съдебната власт с цел нарастване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тези реформи и публикуване на резултатите всяка година.

4. Провеждане и докладване за професионални и надпартийни разследвания на обвинения в корупция на високо ниво. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.

5. Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното самоуправление.

6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху системното конфискуване на имущество на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в
 тези области.

 

Тъпо е човек да си мисли, че въпросните критерии случайно са подредени точно в тази последователност. Логиката е елементарна, изстрадана е… още от прохождането на маймуната и днес е фундаментален принцип, примерно - в строителството на къщи: наливане на основи, леене на първа плоча (под), вдигане на стени, леене на втора плоча (таван), покрив, комин, окабеляване, ВиК, обзавеждане, черпене на близки и познати.

 

Така че отговорът на въпроса „По какъв начин идеите на Христо Иванов, залегнали в актуализираната Стратегия и проектите за ремонт на конституцията и ЗСВ се вписват в първия критерий от Механизма за сътрудничество и проверка?“ е предизвестен: по никакъв!

Съдете сами.

Първият проблем, който трябва да бъде решен е свързан с проблема…

 

КОЙ управлява съдебната система и защо ТОЙ не носи никаква отговорност нито за успехите, нито за провалите й?

 

Едва ли има българин, който може да чете и веднага да не „изплюе“ най-близкото до ума предположение: Висшият съдебен съвет. Нищо подобно.

 

За сведение на реформаторите, ако ВСС наистина беше върховен кадрови и административен орган, т.е. съдебно правителство, той щеше да си има титулярен председател, точно като Народното събрание и Министерския съвет. В момента обаче ВСС си има едновременно и представляващ (един от редовите му членове), и председателстващ (министъра на правосъдието).

Иначе казано, ВСС е орган на държавната власт по смисъла на закона (има си печат, деловодство, собствено счетоводство, издава подзаконови нормативни актове и т.н.), но… не съвсем.

Оттук нататък следват още няколко фундаментални проблема, с които умишлено никой не иска да се занимава. И то от години: отговорността за парите и отговорността за кадрите.

 

По въпроса за парите.

През 2006 г., при третата поправка на конституцията, депутатите от 41-ото Народно събрание вкараха в основния закон един уникален текст. Става дума за чл. 130а, който гласи:

„Министърът на правосъдието:

1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия съдебен съвет;

2. управлява имуществото на съдебната власт;

3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи;

4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите.“

Тоест - ВСС хем е върховен кадрови и административен орган, хем изпълнителната власт му пише проектобюджета, управлява сградите му и се меси в кадровата му дейност.

А, като стана дума за кадри...

Сигурно никой няма да повярва, но е факт: поне от 25 години насам, българските магистрати започват работа с актове за встъпване, а не след сключването на съответните договори

 

Вярно, по принцип техния статут е по-особен и не се вписва в параметрите на Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Но какво от това, след като прокурорите, съдиите и следователите не знаят кой точно е прекият им работодател?

Отговорът на този въпрос е много важен и в още няколко посоки.

В съдебната система в момента работят близо 14 000 души: 2000 съдии, 1900 прокурори, 500 следователи и около 10 000 съдебни служители. Техните интереси се защитават от девет професионални организации със синдикална насоченост, най-големите от които са Съюзът на съдиите, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и Националното сдружение на съдебните служители.

И как се осъществява тази защита? Ами… по един до болка познат и крайно безполезен начин: чрез писане на становища. Тоест - чрез виене срещу луната или замеряне на градоносен облак с камъни.

Ключът и от тази барака е заровен в хермафродитното начало на ВСС: той управлява, но не може да реши нито един проблем на редовите магистрати и съдебни служители. Просто, защото политическата власт не желае тази система да функционира като останалите. Да речем - като МВР, здравеопазването или образованието.

С едно изключение обаче: магистратите и съдебните служители нямат право да стачкуват

 

Но не по Закона за съдебната власт, а по Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Което си е чиста проба законодателно своеволие, тъй като слугите на Темида и техните шерпи изобщо не се вписват в разпоредбата на неговия чл. 1:

        (1) Този закон установява реда за уреждане на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище.

        (2) В колективните трудови спорове работниците се представляват от органите на техните професионални организации, а работодателите - от съответните ръководители освен ако страните са упълномощили други органи или лица.

За днес - стига толкова.

Както се казва на вестникарски език, продължението - в следващия брой.

Когато ще стане дума за реформаторските напъни на НДСВ, ДПС, БСП и ГЕРБ, заради които днешната прокуратура е като вчерашното следствие: боксова круша, която всеки може да бъхти колкото си иска!

Странно звучи, но си е вярно…

 

____________

 

* Посланието в заглавието е лесно за обяснение. Поговорката "Със стари курви нов бардак не се прави" е дълбоко погрешна. В бардаците се трудят проститутки, на които им е все едно кого и как обслужват. Важното е "човекът" да си плати предварително. Докато при курвите не е така. Те също са готови на всичко, но... само заради едната чиста любов към секса. Разликата е огромна и е крайно време

българинът да я проумее! Стига, разбира се, ако и на него така не му е по-удобно...

 

 

Иван Рачев

Общество и власт

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Нинова към Борисов: 1646 населени места са без хляб, умишлено ли e това? 0| 4607 |17.07.2015 . А. Христова за Фрог: МВР се страхува от ромските лидери 8| 4158 |16.06.2015 . Н. Куцкова: Никой не е длъжен да ме харесва, но това е лицемерие 14| 4044 |30.04.2015 . А. Христова пред Фрог: Да се работи с родителите в училище, за да няма изнасилени деца 9| 4020 |10.12.2014

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах