Неделя, 19 Ноември 2017, 21:44
Frognews
1| 5200 |06.11.2017

Нови правни абсурди за КТБ готвят триото спецзаконодатели Пеевски-Цонев-Хамид

.
Източник: БГНЕС
Ако и вие се чудите ще имат ли край противоконстутиционните и незаконни идеи за прилагане на специално законодателство по „казуса КТБ” можем да ви отговорим, че докато богослови, синдици без образование, продажници на морала си заради постове и юристи с купени дипломи се упражняват да „коват“ закони в България, край може да има държавата ни.
Налага се да припомним, че само преди месец беше направен опит да се „притикат“ още по ненормални и идиотски законови промени КТБ от тези, които предложиха депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Още повече, че сега Хамид обясни, че идеите им дошли след като прочели докладите на синдиците на КТБ.

Ако някога сте виждали колко неясни, непрозрачни и откровено безсмислени са докладите на Кристи Маринова и Ангел Донов ще разберете, че твърдението на Хамид е пълен абсурд.  Обявата, че пишат още закони, които да влизат в сила със задна дата, наистина  е потресаваща.

Спомняте ли си как беше променена със задна дата Наредба 6 на БНБ лятото на 2014 г.?  „Можем да бутнем Наредба 6“,  каза Искров и без и до днес да е ясно на какво основания, по чие предложение, с какви мотиви  и защо точно така промениха определени параметри от нея,  я „бутнаха“ спешно. От днес за вчера.

В края на септември стана ясно, че синдиците на КТБ са завели 162 дела срещу бивши администратори на банката за нанесени вреди на КТБ, но не могат да им ги връчат. Според Фонда всички умишлено се криели от тях.  Стойността на заведените искове е 2 млрд. 300 хил. лв.  Стана ясно още, че синдиците трябва да платят „близо 12 млн. лв. разходи от масата по несъстоятелност, които, разбира се, ние никога няма да възстановим“. Цитатът е на Борислав Стратев, член на УС на Фонда. От него научаваме още: „Ако не заплатим тази сума от минимум 12 млн. лв., делата ще бъдат прекратени. Тогава обществеността ще каже: защо не сте завели искове срещу лицата, нанесли щети на банката?  Ако предплатим тези близо 12 милиона, а може би много повече лева, и не ги съберем, тогава пък сте ощетили банката с масата на несъстоятелност или кредиторите с 12 млн. лв.  Намираме се в цунг-цванг, в който нямаме полезен ход.“  Правните „проблеми“ явно са били ясни четири месеца по рано.

Реторичните въпроси, които следват веднага са  – А защо въобще ги започнахте?! Колко платихте или сте обещали да се платят на адвокатите, писали тези искове и които ще представляват синдиците на КТБ в тези дела? А ако загубите някои от тях …?

Проблемите на Фонда за гарантиране на влоговете не бяха решени по начина, по който те поискаха, т.е. със спешни промени за конкретния случай чрез изменения в Преходни и заключителни разпоредби на ГПК, където да се внесат промени в Закона за банковата несъстоятелност (подробности ще видите по-долу) и сега е абсолютно очаквано да се направи нов опит да се решат тези и други интереси, частни казуси и директни апатити лично от законотворците Пеевски, Цонев, Хамид. Това, че тогава бяха спрени още в зародиш не означава, че пак няма да се опитат да ги прокарат – тези, а и други противоречащи на норми и правила още от римското право. Вече имаше и обява, че ще предлагат още безумия с щампа КТБ

Принципно, поставянето на въпроси за още по-силни и гарантиращи правата на синдиците на КТБ норми, с цел събиране и увеличаване на събираемостта в масата на несъстоятелността, има още една логична проекция – оценката, че е очеви(а)дно, че синдиците на КТБ не се справят с работата си. Отново възникват въпроси – Дали това е само оценка на тримата вносители или има по-широк фронт?; Така ли мислят и други политически сили, експерти от Министерство на финансите, от Министерство на правосъдието, от БНБ, защо не и от Фонда за гарантиране на влогове…?! Добре е и те да дадат своята оценка. Също така синдиците да дадат отчет  – какъв е балансът досега – колко заведени дела има от тях, всички лица с цесии и прихващания ли са обхванати от тези искове, има ли пропуснати – кои и защо, какви мерки синдиците са предприели за да обезпечат тези свои искове – запори, възбрани, запори на дялове и акции, както и други подходящи мерки? Наложителен и отчет колко дела и заповедни производства са загубили синдиците на КТБ, колко държавни такси има да плаща масата на несъстоятелността, колко хонорари и други разноски следва да се платят от КТБ? Защото това означава, че заради нечии грешки или неграмотност кредиторите на КТБ и всички граждани на България плащат упражненията им.

Понеже предишния гаф на Фонда мина съвсем незабелязано и за да не се чудите от къде тримата законотворчески гении черпят вдъхновение за абсурдните си и лишени от всякаква правна логика предложения ето подробностите. На заседание на правната комисия в парламента на 26 септември 2017 г., на което се обсъждат инициираните от Мая Манолова промени в ГПК,  внезапно се появяват проф. Валери Димитров и Борислав Стратев – членове на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. Става ясно, че са поканени предния ден от председателя на комисията Даниел Кирилов (ГЕРБ), не става ясно обаче защо така е решил г-н Кирилов да ги покани. Може да са пили кафе с някой … Следват умопомрачителни признания за тотална некомпетентност и безпомощност и още по-фрапиращи предложения за спешни промени в закони, защото  Фондът се сблъскал с един непредвиден за тях казус в производството по несъстоятелност на КТБ …

Вижте извадка от стенограмата:

Наглостта на Фонда стига до там, че Валери Димитров  обяснява, че става въпрос за евентуална промяна в Закона за банковата несъстоятелност, но това би могло да стане с Преходните и заключителните в ГПК, който се гледа на това заседание. И според него „Това е разумното“. Същевременно, проф. Валери Димитров настоява да не се назначават на едни физически лица – бивши администратори на КТБ – дори и особени представители, защото те били бегълци от правосъдието. (И със сигурност си го е мислил – дори абсолютни престъпници, както преди време един друг магистрат си позволи пред камерите да заяви при специализирана акция. Резултатите от тази спец-акция бяха повече от плачевни, разбира се!)

След публикации в медиите (може да видите в БАНКЕР или КАПИТАЛ) последваха само две реакции на най-пряко засегнатите от „снесения“ пред правната комисия проблем на Фонда.  Странно е, че освен коментара на Валя Гигова по време на заседанието на правната комисия, нямаше абсолютно никакъв коментар от адвокатите от Висшия Адвокатски съвет, въпреки че в случая предложенията касаеха директно и техните възнаграждения.

НПО „Ние, гражданите“ сигнализираха множество институции, но без каквато и да било последвала реакция. Вероятно защото Фондът така и не направи конкретни предложения докато текат измененията в ГПК, поради което  промени в Закона за банковата несъстоятелност до момента няма, но сами разбирате, че е само въпрос на време отново да стане оборотна темата.

Вижте цялото писмо на НПО „Ние, гражданите“ в блога им – Въпроси към Главчев за загубените делата за КТБ

След писмо и на бившите администратори на КТБ и последвалата реакция на синдиците на  КТБ, че те се укриват, двама от администраторите показаха, че съвсем не се укриват и подробно коментираха правните абсурди в предложенията на Фонда, представени от проф. Димитров и Стратев.

Вижте в канала ни в Youtube разговора излъчен на 16.10.2017 г. в предаването  „Честно казано“ с Люба Кулезич по BiT: Бившите директори на КТБ с разкрития за репресиите и кой иска да източи докрай фалиралата банка  или в BiT.

Това е част от интервюто на журналиста Георги Налбантов с Георги Христов, бивш изпълнителен директор на КТБ и Георги Зяпков,  бивш началник на „Кредитиране“, защото темата е доста обширна и навлизането в детайлите й отнема доста повече време. Но както вече казахме, в очакване на нови законодателни инициативи от Делян Пеевски, помолихме журналистите от BiT да ни предоставят целия разговор с бившите администратори на КТБ, който засега може да прочетете само тук.

Георги Налбантов: Това което се случва през последните дни между вас и синдиците изглежда като „извънсъдебна битка между бившите и настоящите управляващи КТБ“, какво точно поискахте с отвореното писмо до Мая Манолова и други хора със законодателна инициатива, какви промени в ГПК се подготвят?

Георги Христов: Става дума за инициатива на двама членове на Фонда за гарантиране на влоговете, уважавани от мен юристи – професор Валери Димитров и Борислав Стратев, които са членове на управителния съвет на фонда, които запознават Комисията по правни въпроси в Народното събрание с нуждата или казуса, който е възникнал неочаквано от тяхна страна по повод заведени над 100 дела.

Георги Налбантов: 172, ако трябва да бъдем точни.

Георги Христов: Аз не съм уведомен по нито едно от тези дела и ми е трудно да вземам отношение за броя им.

Георги Налбантов: Те искат, всъщност банката, в случая синдиците, които я представляват, да не плаща съдебна такса или да няма човек, който да ви замести, понеже не могат да ви открият.

Георги Христов: Първият въпрос вече е решен. По Закона за банковата несъстоятелност, за делата, заведени срещу нас като администратори, синдиците са освободени от първоначално плащане на държавна такса. Инициативата сега е да бъдат освободени и от хонорари за назначаване на особен представител за невъзможните за призоваване страни – ответници, както и да не плащат за разноски по тези производства. Това е инициативата. Все още не е взето решение, но от протокола на комисията по правни въпроси е видно, че въпросът е оставен за следващи заседания и Фондът трябва да предложи текст.

Странното е, че тази инициатива се развива в интересен  момент – има концепция на омбудсмана Мая Манолова да не се допуска банките да осъждат и да събират чрез съдебни изпълнители такси, разноски и главници по вземания, без страните да разберат, че са съдени. Т.е. Правно да бъде решен въпросът трябва ли ответниците да бъдат уведомени и защитавани, защото правната защита е конституционно и изначално човешко право?

Георги Налбантов: Става дума за инициатива „Да спрем банките-кръвопийци“.

Георги Христов: Да. Донякъде обвинението е и към частните съдебни изпълнители, които са в отбора на банките. Най-малкото защото доста длъжници   разбират че са осъдени, когато вече на вратата им хлопат или им изнасят имуществото.

Георги Налбантов: Искам да ви прекъсна. Кажете ми защо не можете да бъдете открити и призовани по тези дела? Въпросът ми е към двамата.

Георги Христов: Въпросът за процесуалната ни защита  и поведение е нещо, което аз не мисля трябва да обосновавам или защитавам. Сами разбирате, че тази ситуация, в която сме изправени, е невъзможна като организация за защита поради изключително големия брой дела. Второ – безплатни съдебни производства няма. Те струват държавни такси, разноски по съдебните инстанции, а също и адвокатски хонорари. Някой трябва да плати тези пари, в който и да е съдебен процес.

В момента вече имаме дело, което е срещу други двама колеги, което приключи с отхвърлително решение. Синдиците, респективно масата на несъстоятелността на КТБ, е осъдена да плати държавната такса за процеса, а колегата, който е направил разноски му е присъдено да получи от КТБ заплатената сума. И тъй като този брой дела е изключително голям, аз питам: каква е вероятността да има и други подобни решения?

Георги Налбантов: Аз ви питам нещо друго. Сегашните управляващи КТБ ви обвиняват, че не можете да бъдете открити…

Георги Христов: Да, вероятно не мога да бъда открит. Аз бях принуден да си продам апартамента, в който живеех, разведен съм с бившата си съпруга, и общо взето се опитвам да оцелявам вече три години.

Георги Налбантов: А вие г-н Зяпков?

Георги Зяпков: Синдиците завеждат тези дела, по член от ЗБН закона за банковата несъстоятелност, където срокът беше удължен заради нас от 6 месеца на 2 години. Той изтече през април тази година.  Двамата представители на Фонда са входирали всичките сигнали в последния момент с цел да не можем да се защитим. Защото сам разбирате, че това са над 100 иска. За всеки от тези 100 иска тече двуседмичен срок, в който ответникът трябва да отговори и това прави нашата защита невъзможна. Т.е. целта на синдиците, според мен, е ние да не можем да се защитим.

Георги Христов: Да се “задавим” в защитата си…

Георги Налбантов: Това ли е причината за трудностите да бъдете открити?

Георги Христов: Както казах, опитвам се да оцелявам, живея на много места, пътувам много, работя, защото съм юрист по образование, опитвам се да се справям със ситуацията и аз наистина нямам постоянно местоживеене и постоянен адрес.

Георги Налбантов: Само да изчистим това и с г-н Зяпков…

Георги Зяпков:  Мога да кажа, че през летните месеци почти не бях в София, но въпреки това в закона има уреден начин в такива случаи е ясно как се действа.

Георги Налбантов: Как се действа в такива случаи… трябва да се назначава особен процесуален представител – т.е. когато не сте открити, трябва да ви бъдат назначени юристи, които да ви представляват в съдебната зала.

Георги Христов:  Да, така е.

Георги Налбантов:  Не е ли рисковано да оставите някой друг да ви представлява в съда вместо сами да се представлявате или чрез адвокатите си?

Георги Христов:  Нали разбирате, че първо трябва да намерим адвокати, които да ни защитават за такъв материален интерес.

Георги Налбантов:  2,6 милиарда лева.

Георги Христов:  Или 2,3 милиарда, то както се казва – след първия милион няма значение. Чисто юридически изборът ни на процесуално поведение е факт – по реда на ГПК не сме призовани. Разпорежданията на съда не се коментират, те се изпълняват. Поводът да реагираме е, че се опитват представителите на Фонда да направят поредното специално законодателство. Аз се учудвам защо не инициират закон, в който да пише, че е за конкретните лица, че те нямат право на защита, защото са “абсолютни престъпници” и да направят една дупка отстрани на парламента и да застанем пред взвода…

Георги Налбантов: Ако добре разбирам, исканите „специални промени“ в ГПК са с цел да не пострада  масата на несътоятелността на банката от евентуално загубено дело.

Георги Христов:  Това дали ще загубят или спечелят дело не зависи от началото му, а от края. От произнасянето на съда. Идеята тук е да се приеме, че ние се крием от правосъдието и  законодателството да реши така въпроса, че синдиците да не плащат разноските и адвокатските хонорари, които всеки, който няма възможност да заплати или да организира защитата си, има такова право по закон или по конституция. Ние сме в тази ситуация.

Георги Налбантов:   Как ще се измъкнете? Има ли отговор от Мая Манолова или от Ралица Негенцова?

Георги Христов:  Не, нямаме. Косвено има индикация – становище, което е изразено в правната комисия от представителя на Висшия адвокатски съвет, г-жа Валя Гигова, която е дала идеи за различни правни фигури, които са известни във Франция и други законодателства, като очакването е Фондът да предложи текст. Ние обръщаме внимание, и аз специално като юрист, че правото ни на защита е гарантирано от закона и от ред  действащи извън България права и регламенти. Дали и как ще бъдем уведомени е въпрос на процедура. Същата тази процедура изисква синдиците да платят на нашите процесуални защитници – на онези, които са назначени от съда.

Всъщност за мен въпросът е също за това кои процесуални защитници да получат едни пари. Защото, ако сега се прилага ГПК, парите, които синдиците трябва да внесат по сметка на съда ще отидат в адвокати, които са определени от този съд.

Георги Налбантов:  А ако бъде променен ГПК?

Георги Христов:  Ще ги получат адвокатите, които самите синдици на КТБ са избрали, защитавайки тях като ищци.

Георги Налбантов:   Струва ми се че имате някакви съмнения и за начина, по който ще бъдат избрани тези адвокати?

Георги Христов:  Абсолютно. Всъщност целта не случайно е да се лишим ние от правото на защита, да бъдем изправени във фактическа невъзможност да обработим 160 или 170 дела, за да можем да бъдем притиснати в ъгъла. Аз силно се надявам адвокатската колегия, цялата гилдия и съдебните състави, съдебната гилдия, да обърнат внимание на правния проблем тук. Моралният не искам да го  засягам.

Георги Зяпков: Искам да допълня нещо – в случая и синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете са абсолютно наясно, че в конкретния случай, със завеждането на тези дела, независимо дали ще бъдат спечелени или не, ще бъдат похарчени милиони за адвокати.

Георги Христов: И несъбрани държавни такси, несъбрани държавни такси  за водените дела, т.е. цялата съдебна администрация и съдиите ще водят и ще гледат едни дела, по които нито фиска, нито те като бюджет на съда, ще получат по сметките на съда таксите.

Георги Налбантов:   От една страна няма да бъдат събрани държавни такси, които синдиците трябва да внесат, а от друга страна те ще получат правото  да разпределят адвокатски хонорари.

Георги Христов: На избрани от тях адвокати. Това е причината да сезираме и министърът на финансите с това наше писмо, защото той отговаря за фиска и за държавните такси, които постъпват по сметки на бюджетни разпоредители.

Георги Налбантов: Колко са парите, които трябва да бъдат платени като такси и като адвокатски хонорари?  Правили ли сте изчисление?

Георги Христов:  Изчисляваме  ги на 92 милиона, а хонорарите, които трябва да внесе КТБ, ако се прилага сега действащия закон, ще бъдат за около 12 милиона.

Георги Налбантов: Това означава 92 милиона за държавата и 12 милиона за адвокати.

Георги Христов:  И вероятно ще има още разноски в самите дела, защото става въпрос за експертизи, които се искат от ответника, от ищеца. Тези експертизи струват, съответно 500, 1000, 1500,  2000 лева. Умножете го по 162 и ще добиете представа колко още пари ще се завъртят в рамките на тези съдебни производства. Някой трябва да ги плати тези пари.

Георги Налбантов:   Какви са изходите от тази ситуация с битката между бивши и настоящи управляващи КТБ?

Георги Христов: Не мога да кажа. Идеята им е в начална фаза. В правната комисия още няма внесени конкретни предложения или поне не ни е известно. Не е внесен текст от Фонда, който да гарантира и да транспонира тяхната визия за решаване на казуса. Разбира се, че там ще има редица депутати, експерти, министри, които ще вземат становище. Целта ни е, когато вземат това становище и решават законодателно идеята, да обърнат внимание на това, че съдебният процес не е безплатен. Особено юристите в Народното събрание. Съдебният процес трябва да бъде справедлив, да гарантира правото на защита и да уважава достойнството на страните.

Георги Зяпков: Извън правния контекст на въпроса, искам да кажа, че няма никаква икономическа логика. Не знам кой е дал разрешение на синдиците да заведат тези искове, знаейки, че дори и да бъдат спечелени, даже и да ни вземат цялото имущество на тези 5-6 физически лица, ще бъдат върнати  може би …

Георги Христов: Милион – два, макар че и това е много.

Георги Зяпков: Не знам кой във Фонда им разрешава да харчат за сметка на вложителите (или да обещават харчене). Независимо от крайния изход на тези над 100 дела, всеки знае, че крайният резултат  ще е да бъдат похарчени пари за определени адвокати. Да, успоредно с това, ние няма да можем да се защитим. Крайния ефект не го виждам.

Георги Налбантов:  Чувствате ли се виновни?

Георги Христов: Не.

Георги Зяпков: Не, категорично не.

Георги Христов: Имам хипотеза – дали това не е начин да се продължи безкрайно дълго несъстоятелността на тази банка, да се източи, да се харчи. В момента, по наши неофициални данни  месечната издръжка на КТБ е около 5 милиона лева.

Георги Налбантов:  Там при затварянето имаше  около половин милиард.

Георги Зяпков: Сумата, която синдиците разпределят за тази година, около 500 милиона лева, я има в банката към март месец 2015 година, когато първите синдици встъпват в длъжност. Т.е. за две години и половина, това което се събере – се харчи.

Георги Налбантов:  От какво се събират пари?

Георги Зяпков: От погасени кредити и от други активи на банката, държавни ценни книжа и други финансови инструменти, които при затварянето са били в нея. Моята информация е, че харчат 6 -7 милиона на месец, а не 5.

Георги Христов: Вижте, насочването на едни финансови потоци за воденето на едни очевидно безсмислени дела всъщност задава въпросът – не увреждат ли и интересите на останалите кредитори на КТБ?  Факт е, че вече имат едно загубено дело, по което синдиците са осъдени да платят от масата на несъстоятелността държавна такса на фиска и на един от колегите ни, Илиан Зафиров за направена  експертиза. Аз питам, ако от тези дела – 70 бъдат загубени и 70 спечелени, кой ще плати за загубените – такси, разноски, хонорари?

Ако спечелят другите 70, какво ще вземат от нас? Кой е облагодетелстван? Този, който води тези дела и тези, на които са възложени тези дела. Това са единствените печеливши. Това не е “win-win” ситуация.

Георги Налбантов:  Казвате, че се доизхарчва онова, което е вътре в банката.

Георги Христов: Да.

Георги Зяпков: Синдиците и Фондът са абсолютно наясно, че дори и да спечелят тези дела, почти нищо няма да върнат в банката. Платиха милиони за „великия“  доклад на Аликс Партнърс, от който явно не са получили информация, че ние като физически лица имаме два милиарда лева.

Още повече, те са абсолютно наясно, че минахме 5 годишни пълни данъчни проверки без никакви констатации. В случая става дума просто да се харчат пари. И този процес ще продължи, по моя информация още 5-6 години, докато се похарчи всичко.

Георги Налбантов:  Но явно се събира по нещо.

Георги Зяпков: Това, което се събира – се харчи.

Георги Христов: Има нещо още по-абсурдно – заплатите в момента там са по-високи, от когато банката беше работеща. Заплатите на служителите в КТБ в момента са по-високи, от тези на служителите, когато банката беше работещо предприятие.

Георги Налбантов:  Това не би ли следвало да може да се провери, да е публично?

Георги Христов: От 23 юни 2014 г. сме извън сградата на тази институция и разбираме за много неща от търговски регистри, имотни регистри, работим върху анализ на активите и какво се случва с тях.

Георги Налбантов:  А какво се случва с тях?

Георги Христов: В голяма си част се крадат.

Георги Налбантов:  Какво означава, че “се крадат”?

Георги Христов: Темата е много дълга, ние работим от месеци с колегите. До месец – два ще запознаем под някаква форма обществеността, ще запознаем преди всичко отговорните за това.

Георги Зяпков:  Какво се случва с активите на банката след 20 юни?

Георги Христов: Под активи имаме предвид вземания по кредити и обезпеченията по тях.

Георги Зяпков: Също така, какво се е случило в банката по време на квестурата, назначена от БНБ и след това по време на Фонда.

Георги Христов: Обръщам внимание, че квестурата е наречена в закона „оздравителна процедура“, но аз нищо оздравително не видях в тази процедура.

Георги Налбантов: Интересното е, че казвате, че битката ще продължи толкова години…

Георги Зяпков: В КТБ има още активи. Въпреки, че ги обезценяват и продължават да ги обезценяват. Активи има. И това е минимум 7-8 години. Докато не се похарчи всичко, ще има несъстоятелност.

Войната срещу КТБ

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Пламен Каменов: Хора на Пеевски ни откраднаха фирмата 1| 4466 |15.11.2017 . 2| 5437 |11.11.2017 . Незаконни ВЕЦ-ове - част от тях собственост на политици 12| 8075 |10.11.2017 . Бисер Лазов с подставени лица взима още 102 милиона от КТБ 3| 9393 |09.11.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах