Вторник, 18 Септември 2018, 17:09
Frognews
77| 23267 |17.04.2012

България да стане Тракия, сочи Панагюрското съкровище

.
Панагюрското съкровище
Панагюрското съкровище не е само изложбен експонат. То ни връща в историята и показва, че сме били по тези земи далеч преди тук да пристигнат прабългарите и преди да се заселят тук славяните. Българите са наследници на траките и това е безспорно. Британски учени още преди години заявяват, че царе като Ситалк са секли монети, а траките са дали писменост на древния Египет. Панагюрското златно съкро
Шумът около излагането на Панагюрското съкровище в Панагюрище е нелош повод за дискусия по въпроса за митовете и закостенелите исторически дефиниции, с които сме свикнали от години.

 

Археологът проф. Георги Китов е имал свое мнение по въпроса. Той казва следното:

По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият народ, населявал българските земи - траките, стана познат на науката най-късно в сравнение с останалите. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, са настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително и по-скоро замъгляват представата за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не беше учудващо, че когато преди почти шест десетилетия светът узна за откриването в сърцето на Тракия на едно от най-забележителните и до днес златни съкровища - Панагюрското, никому не мина през ум, че то би могло да бъде свързано с траките и тяхната култура. А е точно така и науката ни все още е длъжник в това отношение.
Как всъщност се появи Панагюрското съкровище? Намирането му е случайно и съпроводено с онези странни и куриозни обстоятелства, съпътствали повечето от уникалните открития в областта на археологията.

 

Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в Жаба могила. Същата архитектура той вижда през 2000 г. и в гробницата-мавзолей в Четиньова могила в Старосел, Хисарска община, където е разкрил общо 6 подмогилни храма. Това му дава основание да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено в Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско. Изработено е в района на Средна гора и върху него е изобразен ритуален танц пред фасадата на тракийски храм.

 

България трябва да се казва Тракия. Имаме 8000-годишна история. Това категорично мнение е на Димитър Костов, пловдивски колекционер и бивш общински съветник.

 

Когато връчили на сър Алекс Фергюсън, знаменитият мениджър на „Манчестер юнайтед”, копие на един от експонатите на златното Панагюрско съкровище по време на подписването на договора с „Глобул“, той възкликнал: „А, Тракия!”. Това разказват очевидци.

Иван Славков-Батето, като шеф на Българския олимбпийски комитет сщо подарявал копия на предмети от Панагюрското съкровище. На бившия ортопедичен хирург и настоящ шеф на МОК Жак Рох той обяснявал преди години, когато му подарил златен Ритон, че Спартак е тракиец и ние сме негови наследници. „Защо тогава сте българи, а не тракийци”, попитал учуден Рох.

 

ПАНАГЮРСКОТО СЪКРОВИЩЕ – ЩО Е ТО?

 

Панагюрско златно съкровище е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг и е открито на 8 декември 1949 г. в района на гр. Панагюрище в местността "Мерул" от тримата братя Павел, Михаил и Петко Дейкови - тухлари и каменари по професия.

Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.н.е. То се състои от 9 съда от чисто злато с тегло над 6 кг. Принадлежало на тракийски владетел и се използвало за регилиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Състои се от 9 златни предмета с общо тегло 6.164 кг : една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

ПАВЕЛ ДЕЙКОВ РАЗКАЗВА

„Ние работихме през цялото лято на 1949 г. край града – правехме тухли. Този ден, както обикновено, бяхме и тримата братя – Михо, Петко и аз. Брегът беше висок около метър и двайсет. Имаше глинен пласт, нещо като натлак и него го оставихме като по-подходящ за цигли. На 60 сантиметра под глината се виждаше пясък. На това място бяхме пекли и тухли. Аз копаех с копача, бях малко настрана и нещо ми се лъсна. При копаенето леко е било застъргано и аз извиках: “Я чакайте да видим щое тук!” . И го повдигнахме, а то се отлупи като капак, а по глината останаха отпечатъци. Съдовете бяха наредени на таблата. Още щом ги видяхме разбрахме, че това е скъпоценност и рекох: “Това нящо е само за музея.”. Наблизо имаше работници и им извиках: “Ялате бе, ялате да видите на музикантите тръбите!” - така определил бай Павел изящните ритони, изработени с форми на рогове. Надойдоха хората и любопитно гледаха. А аз им рекох: “Никой нема да бара – само ще гледате!”.

Братя Денкови със съкровището

 

Отидохме у дома и още от вратата извиках на момичето ми Мария – то беше тогава в трето отделение - Яла, яла да видиш що носим! Бях завил съдовете в синята си работна рубашка и откривах само крайчеца, а то си мислеше, че съм му хванал зайче. Набърже се пременихме, наредихме всичко в една черна пазарска чанта и тръгнахме да го занесем в управлението.
Изложиха го в една дървена витрина да го видят гражданите,
след което го занесоха в Пловдив.
Моите вълнение и радост, които изпитвам, не може да се купят с това
голямо съкровеще и никога не съм съжалявал, че сме го предали.
Нито в един момент не сме си и помислили да го прикрием.
На едно събрание, скоро след намирането на съкровещето един другар
каза: “Да сме благодарни, че то е попаднало в чисти и честни ръце”. Събрал съм снимки и публикации за съкровището. Често си ги разглеждам и ще ги оставя на поколението ми.

Сигурно е доста екзотично да мислим за смяна на името на държавата ни, но пък темата е повод да дискутираме историята ни. В нея са вградени доста заблуди и няма нищо лошо да поговорим за тях.

 

Павел Бонев

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. ЕС разследва Софарма за монопол на лекарствата в България 123| 6871 |06.02.2012 . Wikileaks: Държавна сигурност витае над България 44| 10424 |19.09.2011 . Полумесец изгрява в трибагреника на България 83| 19895 |03.05.2011 . В България продължава криминалната търговия 21| 8708 |18.04.2011

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах